Как да преживеем тъмните дни, в които нищо не е както трябва

Плачът е най-здравословният начин да отпуснем напрежението и да се заредим с кислород, който да позволи на мозъка да обработва мислите по-ясно.

Как да преживеем тъмните дни, в които нищо не е наред?

Всеки човек си има своите мрачни, тъмни дни, в които нищо не върви по план. Всичко се обърква и ви потапя по-дълбоко в горчивината, докато мислите ви се разбъркат напълно.

Може да изглежда странно, но е  съвсем нормално да има такива моменти и дори е полезно да преминаваме през тях.

Причината за това е проста: те служат като ново начало. Трябва да обгърнете демоните си за миг, да се изправите срещу тях лице в лице и след това да се издигнете отново.

Все пак, тези процеси трябва да са просто момент във времето. Случки, които идват и си отиват. Тъмните ви дни не трябва да са с продължителност седмици или месеци.

Дискомфортът, обезсърчението, гневът, неудовлетвореността или разочарованието могат да се появят по всяко време. За да преминете през тези моменти, трябва да се възползвате от някои полезни вътрешни механизми, за които ще обясним по-долу.

Тъмните дни, екзистенциалните скоби

Хората имаме способността много добре да опазваме личното си пространство. Ние носим дебели брони и понякога дори се крием зад маски от фалшиво щастие, за да останем на повърхността, колкото се може по-дълго.

По някакъв начин всички сме научени, че тъмните дни не съществуват. И, че вместо да преминаваме през тях, е по-добре да се крием, продължавайки напред, все едно нищо не се е случило.

Всъщност, доста често се случва да нямаме време за това.

Как да си позволя да спра за момент, за да разбера какво се случва с мен? С всичко останало, което трябва да свърша!

• Ако имам главоболие, взимам аспирин; ако се изморя, сядам… Но какво правите, когато са ви приклещени лоши, обезсърчителни и тъжни мисли?
• Никой не ви е учил как да се справяте с тези емоции. Затова преди да се изправите с тях, вие преминавате през период, в който е просто по-лесно да се преструвате, че нищо не се е случило.

Въпреки това трябва да сме искрени. Нещата, които ни нараняват, са тук. Това, срещу което не се изправяме, оставя следа. Нещо повече от това: недовършеното ще упорства докато не се разболеете напълно – както физически, така и психически.

Важността на това да плачеш, когато имаш нужда

Ако природата е дала на хората тази възможност, може би си има основателна причина. Плачът е физиологичен механизъм, който служи за емоционален катарзис.

• Той е облекчение, позволяващо контрол над емоциите.
• Това поведение е специфично най-вече за хората (все още няма ясно заключение защо слоновете също ридаят).
• Плачът е най-здравословният начин да отпуснем напрежението и да се заредим с кислород, който да позволи на мозъка да обработва мислите по-ясно.
• Ако обилният плач не може да ви успокои, едва ли нещо друго ще може.

Ако потискате този порив, емоционалният стрес ще се разрасне и ще ви задуши. Лошите ви чувства ще се материализират в главоболие, умора, физическо неразположение и дори по-неприятни състояния.

Важността на това да спираш за малко, когато имаш нужда от това

Да спрете за малко, когато осъзнаете, че тъмните дни са настъпили не означава непременно, че трябва да се отдръпнете от всички и всичко.

По време на тези тъмни дни трябва най-вече да се изправите смело пред собственото си “Аз”  и да сте наясно с положението.

• Трябва да поемете по онова деликатно пътешествие към себе си и да се спуснете навътре в тъмнината си. Да узнаете какво ви наранява, какво ви тревожи и какво ви възпира.
• Да осъзнаете означава да се откъснете от себе си, излагайки на показ слабостите си и да потърсите начин да ги поправите. В интерес на истината, колкото по-дебела е бронята ви отвън, толкова по-крехко е това, което я обитава вътре.

Всеки трябва да прегърне демоните си,да ги опитоми, да ги направи по-малки и да ги контролира.

Не се страхувайте да казвате каквото трябва

Няма нужда да се страхувате да казвате каквото трябва. Всъщност, нещо простичко като това да се научите да отстоявате мнението си ще ви помогне да опознаете околните, както и техните реакции.

Така че не се страхувайте да кажете, че ви трябват няколко часа насаме със себе си. Време да помислите, да се поразходите, да сте сами с мислите си и просто да разпуснете за малко.

• Същевременно, не се страхувайте и да поискате помощ. Тези тъмни дни могат да просветнат само от споделянето на мислите ви с приятел на по чаша добро кафе.
• Тъмните дни са като онези летни бури, които трябва да бъдат отприщени. Нужно е да се преминава през тях, за да можем след това да се насладим на освежаващия вятър и чистия въздух след тях, веднъж щом напрежението е отминало.

Осъзнаването на собствените ви нужди, емоционалното облекчение, както и подкрепата на любимия човек могат да бъдат жизненоважни за овладяването на тези ситуации.