Групи храни според функциите им
Знаете ли кои са официалните групи храни според функциите им? Без съмнение хранителните вещества в храните изпълняват различни функции в организма. Ако искате да научите повече по темата, прочетете тази статия!
Познанието за това какви вещества приемате дневно е инструмент, който ще ви помогне да се погрижите за здравето си и да лекувате и да се предпазите от метаболитни заболявания. Ако разберете този механизъм, ще можете да подобрите режима си на хранене.
Кои са основните групи храни?
Всяка една група храни съдържа едно или повече от следните хранителни вещества: въглехидрати, протеини, мазнини, витамини и минерали. Освен това те съдържат вода, която е жизнено важна за организма, в различни количества.
Някои съставки имат превес над други в някои храни, затова международните и националните препоръки за хранене са определили следните групи храни:
- Млека, кисели млека и сирена
- Месо и яйца
- Плодове и зеленчуци
- Мазнини, ядки и семена
- Бобови, зърнени култури, картофи, хляб и паста
- Сладки и мазнини
Хранителната пирамида е един от начините за представяне на групите храни.
Прочетете и: Три рецепти за вегетариански хапки
Какви са функциите на храните?
Редица проучвания предполагат, че хранителните вещества от храната, която консумирате, изпълняват функции като осигуряване на енергия, образуване на структури и възстановяване. Освен това според тях трябва да се храните разнообразно, за да си осигурите оптимално количество хранителни вещества. В следващите редове ще откриете повече информация за различните групи храни.
Храни осигуряващи енергия
Енергията е горивото, от което се нуждае организмът, за да съществува. Всички метаболитни процеси се базират на нея. Дейностите, които извършвате ежедневно, като ходене, движение и дишане, са част от примерите за това.
Ясно е, че трябва да се храните, за да си набавите енергия. Храните, осигуряващи енергия са тези съдържащи въглехидрати като бобовите, житните култури, картофите, пастата и сладките. След като си хапнете такава храна, организмът ви я разгражда и ги усвоява под формата на глюкоза, която е основният източник на енергия.
Мазнините също имат такова действие, тъй като осигуряват два пъти количеството калории на въглехидратите. Освен изброените маслата, ядките, яйчният жълтък и семената също са източници на енергия. Последните освобождават мастните си киселини, когато са смлени или под формата на масла.
Храни, които изграждат и поддържат клетките на тялото
Тези храни изграждат клетъчните структури и тъкани. Храните с тези качества съдържат протеини – месото, млечните продукти и белтъците.
Тези хранителни вещества са богати на аминокиселини, някои от които експертите считат за есенциални, тъй като организмът не може сам да ги произведе. Затова трябва да си ги набавите чрез храната. Освен че са незаменима част от изграждането на структурните форми, те изпълняват и редица други функции.
Храните от животински произход са онези, които се отличават със съдържанието си на протеини. Това не означава, че не можете да си ги набавите чрез зеленчуци. Има научни факти, доказващи, че зърнените, бобовите култури и ядките съдържат значително количество от това вещество.
Вегетарианците и веганите могат да си набавят препоръчителните дневни количества от това вещество с помощта на специалист в тази област.
Образуването на тъканите е жизненоважен процес, който не трябва да бъде пренебрегван. Той изисква съответните количества хранителни вещества, дори в по-строгите диети, в които няма храни от животински произход.
Регулаторна или защитна функция
Храните от растителен произход могат да задоволят ежедневните нужди на човек, ако са внимателно подбрани.
Действието на витамините, минералите, противовъзпалителните вещества и фитохимичните съставки (активните съставки, образувани от растенията) определят тази функция. Храните, които ги съдържат, са плодовете и зеленчуците.
Но въпреки това можете да ги откриете в други източници. Например в месото и бобовите култури има желязо, в млечните продукти – витамини А и D. Въпреки че препоръчителните им дневни количества са малки, в сравнение с другите хранителни вещества, това не означава, че са по-малко важни.
Накратко – веществата, които споменахме, играят важна роля в организма, тъй като участват в различни метаболитни процеси. Част от тях предотвратяват клетъчното окисляване и възстановяват кожата (витамините C и E), други участват в изграждането на тъканите (калций – кости и зъби), а трети се грижат за протичането на клетъчните реакции (цинк и магнезий).
Препоръчваме ви да прочетете и: Невероятните ползи на магнезия
Какво трябва да запомните за различните групи храни според функциите им
Комбинацията от различните групи храни ви гарантира, че сте си набавили необходимите ви вещества. Ако се храните разнообразно и балансирано и приемате храни богати на протеини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали, ще се погрижите за цялостното си здравословно състояние.
Освен воденето на здравословен начин на живот е добре да избягвате токсичните вещества като алкохол и цигари. По същия начин активния начин на живот допълва процесите, които веществата от менюто ви, трябва да изпълняват в организма ви.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Andújar, R. C., & Fincias, L. A. (2009). Nutrición y salud. SEMERGEN-Medicina de familia, 35(9), 443-449.
- Guía alimentaria para la población Argentina. 2017. Ministerio de Salud.
- Rosas, Carlos, and Olimpia Carrillo. “Principales rutas metabólicas, utilización de la energía.” Estado actual y perspectivas de la nutrición de los camarones peneidos cultivados en Iberoamérica. México, DF (2006): 61-88.
- Jiménez, Paula, Lilia Masson, and Vilma Quitral. “Composición química de semillas de chía, linaza y rosa mosqueta y su aporte en ácidos grasos omega-3.” Revista chilena de nutrición 40.2 (2013): 155-160.
- González-Torres, Laura, et al. “Las proteínas en la nutrición.” Revista salud pública y nutrición 8.2 (2007): 1-7.
- Farran, A., M. Illan, and L. Padró. “Dieta vegetariana y otras dietas alternativas.” Pediatría Integral. 5th ed. Sociedad Española de Pediatría Extrahospitalaria y Atención Primaria (SEPEAP) (2015): 313-23.
- Akabas, Sharon R., and Karen R. Dolins. “Micronutrient requirements of physically active women: what can we learn from iron?.” The American journal of clinical nutrition 81.5 (2005): 1246S-1251S.
- Barrera, Eliud S. Aguilar, et al. “Suplementación con magnesio y control metabólico en diabetes. Revisión sistemática de revisiones sistemáticas y metaanálisis.” Revista española de nutrición humana y dietética 23.1 (2019): 144-146.
