Електрокардиограма или ЕКГ: 7 стъпки за нейното разчитане
Една електрокардиограма или ЕКГ е един от най-често използваните методи за изследване, особено в операционните зали и вътрешната медицина. Нейното правилно разчитане е решаващо в много случаи. Въпреки че това е много често изследване, неговото разчитане не е толкова просто колкото изглежда на пръв поглед.
Електрическите сигнали на сърцето се регистрират в електрокардиограмата. Всеки сърдечен удар излъчва електрически сигнал, който е записан в ЕКГ. Следователно, изследването позволява на медицинските специалисти да визуализират сърдечната дейност и да засичат възможни промени.
Отделно, електрокардиограмата е просто линейно изображение. Тя показва графика, която един кардиолог трябва да разчете. За да направят това, те трябва да следват серия от стъпки като тези, които ще опишем по-долу.
Какво трябва да имате предвид когато анализирате електрокардиограма или ЕКГ
1. Разчитане на електрокардиограма: проверете надеждността
Първото нещо, което трябва да направите, е да проверите, дали електрокардиограмата е правилна. ЕКГ трябва да има скорост от 25 mm/s и амплитуда от 1 mV на 10 mm. Ако мислите, че има грешка, трябва да повторите изследването.
Ако всичко е добре, тогава продължете със стъпката интерпретиране на данните и стойностите, които намирате в този аналитичен инструмент.
2. Разчитане на електрокардиограма: изчислете сърдечния ритъм
Сърдечният ритъм е един от най-важните критерии когато се диагностицират сърдечни проблеми.
Сърдечният ритъм е най-важната информация, която трябва да извлечете от една електрокардиограма. Някои диаграми за ЕКГ го пресмятат автоматично. Ако не, има някои методи за изчисляване.
Важно е да се знае, че сърдечният ритъм представлява броят пъти, когато сърцето се свива, за да изпомпва кръв към останалата част от тялото. Знаейки това, можете да определите дали има тахикардия или брадикардия, които са важните състояния за идентифициране на евентуални аномалии и проблеми.
Вижте също: Инфарктът: различен ли е при мъжете и жените?
3. Разчитане на електрокардиограма: оценка на сърдечната честота
Сърдечната честота е последователност от систоли и диастоли в мускулатурата на сърцето. Ако органът е в добро състояние, трябва да има контракции около 70 до 75 пъти в минута. В една електрокардиограма, това е представено с QRS комплекси.
Това е най-лесната информация за преглеждане. Тя позволява на лекарите да определят дали сърдечният ритъм е постоянен или непостоянен.
4. Установяване на електрическата ос на сърцето
Лекарят може да открие заболявания като например аритмии, като наблюдава електрическата ос на сърцето.
Това е една от най-трудните стъпки при разчитането на една електрокардиограма.
Сърдечната електрическа ос съответства на посоката, която следва електрическият стимул, докато преминава през вентрикулите. Тези данни предоставят информация за възможни дефекти на интравентрикулната проводимост.
5. Електрокардиограма или ЕКГ: Оценка на ST сегмент
Комплексът QRS е сумата от електрическите разряди на всички клетки на сърдечната камера. После, T- вълната представлява реполяризацията или електрическо възстановяване на вентрикулите. Разстоянието между комплекса QRS и вълната T се нарича ST сегмент.
Понякога ST сегментът се увеличава или намалява, но ако тези стойности не са значителни, то тогава най-вероятно всичко е нормално. От друга страна, ако стойностите надминават минималната граница, тогава е вероятно да има исхемична болест на сърцето.
Вижте също: Как да оцелеем при сърдечен удар, ако сме сами
6. Оценката на вълните и интервалите на електрокардиограмата или ЕКГ
Интервалите между вълните са от голямо значение при диагностицирането на всякакъв вид сърдечносъдова болест.
Също така е важно да се направи анализ на всяка от вълните и интервалите, които все още не са били измерени.
Интервалът PR и интервал QT са от особено значение. Така че, когато интервалът PR е кратък, означава, че има нарастваща атриовентикулярна проводимост. Обаче, когато е дълъг, означава, че движението е забавено.
Интервалът QT представя времето на продължителност на камерната електрическа систола. В добавка, той включва QRS интервала, ST сегмента и T- вълната. Също така, е близко свързан със сърдечната честота. Поради тази причина, когато е бърз, тогава интервалите се понижават и обратното.
7. Схематично обобщение
Като заключение, това са стъпките, които трябва да се следват когато един лекар разчита електрокардиограмата схематично:
- Първо, определете сърдечната честота.
- После, определете сърдечния ритъм.
- След това, определете оста.
- Идентифицирайте синусовия ритъм (присъствието на Q вълните преди всеки QRS комплекс).
- После, прегледайте PR интервала.
- В допълнение, оценете QT интервала.
- Преценете QSR комплексите.
- След това, анализирайте ST сегмента.
- Накрая, направете оценка на T-вълните.
След като се изпълнят всички тези стъпки, може да се определят повечето здравословни проблеми. После, от там може да се прецени какви действия да се предприемат и какво решение да се вземе относно лечението.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Hamm, C. W., & Willems, S. (2010). El electrocardiograma: su interpretación práctica; 32 cuadros. Ed. Médica Panamericana.
- Picarzo, J. P. L. (2011). Taller de lectura sistemática del electrocardiograma pediátrico o “cómo interpretar un electrocardiograma y no perecer en el intento.” Pediatria de Atencion Primaria, 13(SUPPL.20), 225–233.
- Sociedad Española de Imagen Cardíaca. Complejo QRS.
- ZÚÑIGA, A. K., GUARDIOLA, G. T., POSADA, M. R., & DEL MAR CASTRO, M. (2018). EL ELECTROCARDIOGRAMA NORMAL. In Electrocardiografía clínica. Modelo de aprendizaje. (pp. 31–47). Editorial Unimagdalena.
