Защо спим лошо? Отговорът идва от предците ни
Често експерти ни препоръчват да спим поне 7-8 часа на ден. Става дума за непрекъснат сън, който всички определят като качествен и допринасящ за доброто физическо, емоционално и психическо здраве. Тази препоръка обаче често ни прави тревожни, тъй като често се събуждаме посред нощ или пък изпитваме трудности със заспиването. Това ни кара да се питаме, защо спим лошо. Оказва се, че това, което за нас представлява проблем, всъщност е нещо напълно естествено. Може да се окаже, че дори ни носи ползи.
В началото на 90-те години на 20 в. психиатърът Томас Уер провежда любопитно изследване. Той подлага група хора на 14-часова тъмнина всеки ден в продължение на цял месец. Както сами виждате, ученият се е нуждаел от немалко време, за да получи резултатите. През четвъртата седмица от изследването участниците в изследването посочват, че са налице промени в навика им да спят. Преди това всички били свикнали да спят над 6 часа без прекъсване. През четвъртата седмица от експеримента на Уер участниците спяли първо 4 часа. След това били будни за около 1-2 часа и отново заспивали за още 4 часа.
Резултатът от проучването на Уер получава отзвук сред учените, изследващи съня. Те обаче смятат, че е препоръчително да продължим да спим 8 часа на ден без прекъсване.
Навикът за сън се променя с времето…
През 2001 г. историкът Роджър Екирч от Техническия университет във Вирджиния публикува 15-годишно изследване. В него той разкрива историческо доказателство за това, че човекът е практикувал двуфазен сън.
През 2005 г. той публикува книга, посветена на същността на модела на сегментирания сън. Цитираните справки в книгата на Екирч идват от дневници, книги по медицина, художествена литература и други източници, сред които “Одисеята на Хоумър”.
Двуфазен сън
Това дългогодишно изследване показва по научен път, че човек не невинаги е бил способен да спи в продължение на 8 часа без прекъсване. Вместо това то предполага, че за много хора е по-лесно да спят вечерно време на 2 пъти по няколко часа, достигайки препоръчителната доза сън от експертите.
Едно време моделът за нощен сън е започвал с 3-4 часа сън, последвани от 2-3 часа будно състояние. След това още един цикъл на спане до настъпването на ранните часове на сутринта. Целият модел се развива в рамките на 12 часа, което се приема за адекватен период от време за почивка. В края на 17 в. този модел на спане се променя и човекът започва да привиква към непрекъснатия нощен сън – такъв, какъвто го познаваме днес.
Промяна в модела на съня
Според проучването на Екирч двуфазният модел на сън започнал да изчезва в горната класа хора в Северна Европа през 17 в. След това в рамките на 200 години тази промяна настъпва в цялото западно общество. До 1920 г. идеята за двуфазен модел на сън вечер напълно е изчезнала.
Според някои експерти сегментираният сън е естествен за тялото и много хора го изпитват. Те не умеят да спят непрекъснато в продължение на 8 часа. Това обяснява защо спим лошо.
Сред заключенията на Екирч проблемите със съня в наши дни до известна степен се дължат на предпочитанията на човешкото тяло да спи на две фази. За да подкрепи тази теория, Екирч използва факта, че това, което ние познаваме като “безсъние”, започва да се проявява в края на 19 век. Безсънието се изразява в проблем със съня, събуждане посред нощ и след това трудности със заспиването. Според Екирч тази диагноза се появява именно в момента, в който обществото се отказва от двуфазния модел на сън.
Какво да правим, когато не можем да спим
Според психолога Грег Якобс идеята за един продължителен сън вместо сегментиран може да бъде вредна за човека. Защо? Тъй като много хора се събуждат посред нощ и изпитват тревога и нервност. Те пречат да заспи отново и го карат да будува до настъпването на сутринта.
Прочетете и това: Какво да правите, ако се събудите през нощта
В миналото времето между двете фази на сън е било използвано за генерирането на идеи, четене, молитви и практикуване на духовни ритуали.
Якобс предлага този тип дейности да бъдат ключови с цел регулиране на стреса по естествен път.
Поради тази причина в наши дни никак не е рядко хората, които страдат от тревожност, стрес, депресия или алкохолизъм, да пристъпват към тази техника за овладяване на навиците си за сън.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Galve, J. J. G. (2009). Consejos y ayudas para dormir bien. Medicina naturista, 3(2), 72-76. https://dialnet.unirioja.es/descarga/articulo/3017263.pdf
- Ceña Callejo, R. (2017). Dormir bien para vivir y trabajar mejor. Revista de la Asociación Española de Especialistas en Medicina del Trabajo, 26(2), 90-91. http://scielo.isciii.es/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S1132-62552017000200090
- Labrador, D. (2011). La importancia de dormir bien para aprender. Discapnet.
- Estivill, E., & Segarra, F. (2000). Insomnio infantil por hábitos incorrectos. Rev Neurol, 30(2), 188-91. http://amapamu.org/actividades/charlas2006/segarra.pdf
- Gallego Gómez, J. I. (2013). Calidad del sueño y somnolencia diurna en estudiantes de Enfermería: estudio de prevalencia. http://repositorio.ucam.edu/handle/10952/829
- Barbato, G., Barker, C., Bender, C., Giesen, H. A., & Wehr, T. A. (1994). Extended sleep in humans in 14 hour nights (LD 10: 14): relationship between REM density and spontaneous awakening. Electroencephalography and clinical neurophysiology, 90(4), 291-297. https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/0013469494901473
- Ekirch, A. R. (2001). Sleep we have lost: pre-industrial slumber in the British Isles. The American Historical Review, 106(2), 343-386. https://academic.oup.com/ahr/article-abstract/106/2/343/64370
- Ekirch, A. R. (2006). At day’s close: night in times past. WW Norton & Company.