Защо ни е трудно да поддържаме контакт с очите, когато говорим?
На повечето хора им е трудно да поддържат контакт с очите, когато говорят. Има обаче неща, които са по-важни от думите в разговора: жестове, мълчание, поза и, разбира се, погледът.
Всъщност това не важи само за личните ни отношения. На професионално ниво зрителният контакт играе важна роля за всеки говорител. Ето защо не трябва да го пренебрегвате както и причините, поради които може да бъде затруднен.
Значението на въпросния контакт с очите при говорене
Както казахме, зрителният контакт не е просто допълнение по време на разговор. Това е ключов компонент на общуването, тъй като използваме погледите си, за да се свържем с другия човек.
Всъщност нашият поглед определя интереса, който другият може да изпита към това, което казваме или не. Това е начин да се приближите или да отдалечите в разговора. Когато липсва, това може да отразява несигурността и да затрудни установяването на връзка.
Погледът е един от най-важните елементи на езика на тялото.Някои причини, поради които е трудно да поддържате контакт с очите, когато говорите
Трудността при поддържане на зрителен контакт по време на говорене може да се обясни с няколко фактора. Докато срамежливата личност е една от най-честите причини, всъщност има и други причини. Нека да ги разгледаме.
Трудности при поддържане на контакт с очите – уплаха и смущение
Например, може да сме пред горд и груб човек, чиито жестове са много силни. Понякога това предизвиква усещането, че той или тя може да чете мислите ни. Оттук и трудността да се осъществи този зрителен контакт.
По същия начин има случаи, в които дискомфортът се дължи на харесването на събеседника. Това генерира чувство на неудобство или срамежливост, което ни пречи да задържим погледа си.
Темата на разговора не е много интересна
Тоест, докато говорим с другия човек, вниманието ни се отклонява. Трудно е да се концентрираме върху „тук и сега“ и сме разсейвани от различни стимули, така че губим зрителен контакт.
Трудности при поддържане на контакт с очите – намесва се самочувствието
Някои хора смятат, че са в позиция на по-ниско ниво от събеседника си, така че „избягват“ неговия или нейния поглед.
Трудности поради социална тревожност
Някои изпитват интензивно отхвърляне и продължителен дискомфорт в социалните взаимодействия. В резултат на това едно от уменията, които са засегнати, е свързано с поддържане на погледа, когато говорим.
Искаме да бъдем изрични със съобщение за отхвърляне
Независимо дали причината е, защото сме ядосани, или защото искаме да дразним другия човек, много пъти погледът на човек не е задържан с цел да докаже тази ситуация. В този смисъл виждаме как погледът надхвърля просто сетивния си характер, за да бъде надарен с по-голяма цел.
Контактът с очите е сложен процес
И накрая, някои проучвания разкриват, че контактът с очите е труден за поддържане, тъй като този естествен процес има известна степен на сложност. Провеждането на разговор, докато гледаме, ни „принуждава“ да погледнем настрани за няколко секунди като начин да запазим когнитивните си ресурси.
В един експеримент група хора стояли пред екран с лице, което ги гледа. Инструкцията била, че трябва да поддържат зрителен контакт, докато решават вербален тест. Първоначално лицето на екрана гледало участника, понякога отклонявало поглед.
В резултатите, производителността не беше засегната. Предизвикателството обаче след това било по-сложно, с вербален тест с по-голяма трудност. В този случай производителността била намесена.
Като част от заключението на експеримента бе отбелязано, че хората се нуждаят от „малко въздух“ за умовете си. Ето защо те отклоняват поглед от разговор.
Сякаш двете действия – разсъждението и гледането – са в противоречие. В този смисъл бихме могли също да кажем, че хората поглеждат настрани, за да мислят за съдържанието на казаното.
Да не гледаш настрани, когато говориш, може да надхвърли срамежливостта. Понякога това е начин да изразите чувство на гняв към другия човек.Културните фактори също влияят на зрителния контакт
Контактът с очите също е свързан със социалните и комуникационните умения. Всъщност ние сме способни да репетираме реч с часове, но често забравяме как да се справяме с езика на тялото си и контакта с очите.
Трябва обаче да сме наясно, че контактът с очите е определящ фактор за поредното четене на това, което слушаме. Например, можем да съчувстваме на другия човек, да осъзнаем дали му е неудобно, дали ни разбира и дали говорим твърде високо, наред с други неща.
Включването на зрителния контакт като източник на информация ни позволява да водим по-ефективни и свързани разговори
.
Въпреки това е много важно да имаме предвид културата и обществото, в които си взаимодействаме. Все още има места, където гледането на някого право в очите – например авторитетна фигура – е признак на лошо възпитание.
В същото време има случаи, в които обществото като цяло е много покорно, така че който е в по-ниско положение, трябва да се дистанцира от по-висшестоящите и един от начините за това е чрез погледа.
Отвъд мнението, което може да имаме, това са ситуации, които съществуват и при които наличието или липсата на зрителен контакт има огромна символична тежест.
Накратко, зрителният контакт включва много повече от съвкупността от зрителни нерви. Хората са способни да използват различни видове контакт с очите. С други думи, ние винаги комуникираме по някакъв начин чрез него.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Akechi H, Senju A, Uibo H, Kikuchi Y, Hasegawa T, Hietanen JK. Attention to eye contact in the West and East: autonomic responses and evaluative ratings. PLoS One. 2013;8(3):e59312. doi: 10.1371/journal.pone.0059312. Epub 2013 Mar 13. PMID: 23516627; PMCID: PMC3596353.
- Schneier, Franklin & Rodebaugh, Thomas & Blanco, Carlos & Lewin, Hillary & Liebowitz, Michael. (2011). Fear and avoidance of eye contact in social anxiety disorder. Comprehensive psychiatry. 52. 81-7. 10.1016/j.comppsych.2010.04.006.