Всичко за лекарствените алергии

Алергичните реакции към лекарства могат да се появят на всяка възраст. Въпреки това, обичайно се наблюдават около 40-та годишнина.
Всичко за лекарствените алергии
Franciele Rohor de Souza

Прегледано и одобрено от фармацевт Franciele Rohor de Souza.

Написано от Редакционен екип

Последна актуализация: 14 януари, 2023

Лекарствените алергии са реакция на организма към определено лекарство. Това е неочаквана, непредвидима реакция на имунната система, която не е свързана с ефекта на лекарството.

Когато приемате лекарство, могат да възникнат нежелани реакции в зависимост от дозата и възможните лекарствени взаимодействия.

Съществуват обаче и други видове непредвидими лекарствени реакции, които не са свързани с дозата или възможните лекарствени взаимодействия. Тази група включва реакции, причинени от лекарствени алергии.

Лекарствените алергии – видове и реакции

Лекарствени алергии.
Невъзможно е да се знае кога ще се появят лекарствени алергии.

В зависимост от това къде възниква реакцията, симптомите могат да варират от копривна треска и силен сърбеж, генерализиран обрив и подуване до епизоди на бронхоспазъм и дори анафилаксия.

Алергичните лекарствени реакции се разделят на две групи в зависимост от това колко бързо настъпват:

  • Незабавни реакции: Те се появяват в рамките на първия час след приема на лекарството. Те се предизвикват от производството на антитяло или имуноглобулин Е (IgE). Това е най-често диагностицираният тип реакция и е тежка.
  • Късни реакции: Те се появяват в рамките на един час след приема на лекарството, въпреки че често могат да отнемат седмици, за да се развият. Тези видове лекарствени алергии се задействат от различни имунни механизми и могат да доведат до различни видове реакции.

Колко често и на каква възраст се проявяват лекарствените алергии?

Алергични реакции към лекарства могат да възникнат във всяка възраст . Въпреки това, те обикновено се появяват от около 40-годишна възраст.

На тази възраст е по-абечайно да трябва да приемате повече лекарства, отколкото по-младите хора. Следователно, възможността за сенсибилизация се увеличава с многократния прием на лекарства.

Честотата на този тип алергични реакции е трудно да се определи, тъй като няма проучвания за действителната им честота. Изчислено е обаче, че те представляват около 10% от всички нежелани лекарствени реакции.

Приблизително 5% от възрастните може да са алергични към едно или повече лекарства. Но се смята, че 15-25% от общото население може да има някакъв вид реакция към лекарството, което използват.

Жена, която вдишва инхалатор.
В тежки случаи може да има затруднено дишане.

Как могат да се диагностицират лекарствените алергии?

Най-честите алергични реакции са тези, причинени от бета-лактамни антибиотици. и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).

Диагнозата се основава на подробна история на реакцията и лекарствата, причиняващи алергията. За потвърждаване на диагнозата се използват лабораторни тестове и други изследвания, като кожни тестове или тестове за контролирана експозиция.

Кожни тестове

Те са най-често срещаните и могат да бъдат интракутанни, с незабавно отчитане на резултата след 15 минути, или епикутанни или пач тестове с отчитане след 48 и 96 часа.

Видът на теста се избира според вида и тежестта на алергичната реакция . Състоянието на пациента и нуждата от въпросното лекарство също се вземат предвид.

Кожните тестове се състоят от въвеждане на малки количества от изследваното лекарство в кожата по различни начини.

За извършването им трябва да се използват концентрации на лекарството, за които е доказано, че не са дразнещи. В противен случай могат да доведат до фалшиви положителни резултати.

При извършване на тестовете пациентът може да изпита алергичната реакция, която е получил при приема на лекарството. Поради тази причина цялата процедура трябва да бъде добре контролирана и наблюдавана от опитен персонал.

Тестове за контролирано излагане

В определени случаи може да са необходими контролирани тестове за излагане на лекарства, когато всички други предишни тестове са били отрицателни и е необходимо потвърждение.

За да се извършат тези тестове, увеличаващи се количества от лекарството се прилагат перорално на всеки няколко дни (започвайки с малки количества), докато се достигне терапевтичната доза.

Често срещана реакция

Лекарствените алергии не могат да бъдат предотвратени, освен ако вече не сте диагностицирани с алергията. В такъв случай вашият лекар ще изключи употребата на това лекарство или лекарства, принадлежащи към същото семейство.

Не забравяйте обаче колко е важно да приемате лекарства само когато е необходимо и да следвате инструкциите, дадени от вашия лекар или фармацевт.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Cardona, R., Ramírez, R. H., Reina, Z., Escobar, M. F., & Morales, E. (2009). Alergia e intolerancia a antiinflamatorios no esteroides: desensibilización exitosa en tres casos y revisión de la literatura. Biomédica. https://doi.org/10.7705/biomedica.v29i2.20

  • CHAVES Erika, A. (2004). Pruebas diagnósticas en alergia y su utilidad clínica. Diagnostic Tests and their Clinical Use in Allergy. Rev Med Hered.

  • Carina Chromoy, G., & Pedro Mallo, M. (2014). Alergia al látex: el farmacéutico como agente de cambio. Hospital Naval Buenos Aires.


Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.