Всичко, което трябва да знаете за късното юношество
Късното юношество е сложен и решаващ етап в живота на всяко човешко същество. Реалността на 13-годишно дете е далеч от тази на дете под 18. Както можете да си представите, важно е да сте наясно с различните етапи на развитие, тъй като това е повратна точка между детството и зрелостта.
Не е тайна, че децата, преминаващи през тази конвулсивна и вълнуваща фаза, оказват влияние на родителите си. Освен това, последните може да смятат, че работата им е свършена, след като предизвикателствата на пубертета преминат.
Последните години на юношеството обаче са също толкова важни, колкото и първите. Затова работата на родителите продължава да бъде също толкова важна, колкото и в началото.
Бъдете до децата си по време на този преход. Продължете да четете, за да разберете как.
Какво представлява късното юношество?
Юношеството е широк период, който обхваща пубертета до началото на зрелостта, така че няма еднозначно определение за него.
Нивото на зрялост на младите хора се коригира с напредването на възрастта. Предизвикателствата и промените, които изпитват, също са различни в зависимост от възрастта им.
Етапите на юношеството ще ви помогнат да разберете по-добре какво се случва през тези години:
- Ранното юношество е първият етап и варира от 10 до 13-годишна възраст. Физическите и хормоналните промени, произтичащи от пубертета, са основните характеристики.
- Средното юношество е периодът между 14 и 16 години. Идентификацията с групата на връстниците и търсенето на независимост са постоянни.
- Късното юношество настъпва от 17-годишна възраст нататък. Човек може да го смята за връщане към мира и възстановяване на баланса.
Късното юношество е прелюдия към зрелостта. Това е моментът, в който се утаяват резултатите от всичко, което се е случило през предходните години. Въпреки това младият човек продължава да съзрява и да се трансформира на редица нива.
Характеристики на късното юношество
Със сигурност ще искате да знаете какво да очаквате, ако имате дете, което е в този етап или предстои да премине през него. Продължете да четете, за да разберете как тялото, умът и емоциите на младите хора се развиват по време на късното юношество.
Установяване на лична идентичност
Търсенето на собствената идентичност е една от основните цели на юношеството и младите хора са склонни да търсят приемане от група връстници. Обичайно е те да възприемат ценностите, нагласите и дори физическия образ на своите връстници.
Въпреки това, младият човек вече не проявява тази зависимост толкова много, когато достигне късна юношеска възраст. Сега те са развили своя собствена морална рамка, свои собствени мнения и приоритети и свой собствен стил.
Когнитивна зрялост
С напредването на юношеството способността на младия човек за абстракция, логика и изпълнителни функции се подобряват. По този начин те са по-способни да контролират импулсите си, да вземат решения и да планират, като имат предвид последствията от действията си от 17-годишна възраст нататък.
Егоцентризмът и нуждата от непосредственост се размиват и отстъпват място на по-зрелите разсъждения и способността за отлагане на удовлетворението. Въпреки това, когнитивното развитие все още не е приключило, тъй като определени области на мозъка (като префронталния кортекс) продължават да съзряват до 25-годишна възраст.
Научете повече: Емоционални граници и тяхното значение за вашия тийнейджър
Приемане на образа на тялото по време на късното юношество
Най-драстичните промени на физическо ниво настъпват през пубертета и ранното юношество. Следователно младите хора обикновено приемат новия си образ, докато достигнат този последен етап. Комплексите може и да са там, но младежите се чувстват по-удобно в телата си и се идентифицират с по-зрелия си вид.
Търсене на емоционална интимност
Хората са склонни да се потапят в големи групи от връстници през ранните тийнейджърски години, но качеството започва да взема предимство пред количеството в късния етап. Поради това за тях е обичайно да търсят по-голяма емоционална близост с приятелите си и да се опитват да развият по-голяма интимност.
Следователно те могат да се отнасят до по-малка група хора, но да го правят на по-дълбоко ниво. В същото време има по-голяма степен на независимост от другите, отколкото в по-ранни времена.
Възстановяване на семейството по време на късното юношество
Късното юношество е периодът, в който родителите виждат завръщането на онези деца, които преди това са се дистанцирали емоционално. Те са същите, които са им се противопоставили да намерят себе си и са били против “властта”, за да изследват собствените си правила.
Дистанцирането наистина се случва в различна степен във всяко семейство. Съществува обаче тенденция младите хора да се съобразяват отново с мнението и съветите на родителите си към края на юношеството. Време е да се сближим и да се интегрираме отново в семейното ядро като активни участници.
Прочетете и: Лъжите при тийнейджърите: най-страшната ситуация
Късното юношество не е зряла възраст
Въпреки че много от нагласите, емоциите и поведението на юношите се смекчават или стабилизират по време на този по-късен етап, важно е да имате предвид, че все още нямате работа с напълно зрели и развити възрастни. Все още има много объркване, несигурност, импулсивност и липса на реализъм.
Освен това в западните общества има обща тенденция за удължаване на юношеството, а някои автори дори твърдят, че то се простира до 25-годишна възраст. Това е така, защото трудовите и социално-икономически условия често пречат на младите хора да станат независими.
Важното е да се развие автономност и да се придобият необходимите когнитивни и емоционални ресурси. Дете, което преминава през късно юношество, се нуждае от родителски напътствия с разбирането, че все още е в преход.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Arteaga-Acuria, A. M., & Rodríguez-Álava, L. A. (2022). Nivel de resiliencia familiar en adolescentes de la Parroquia 12 de Marzo ante el COVID-19. Revista Científica Arbitrada en Investigaciones de la Salud GESTAR. ISSN: 2737-6273., 5(9 Ed. esp.), 120-134.
- Gaete, V. (2015). Desarrollo psicosocial del adolescente. Revista chilena de pediatría, 86(6), 436-443.
- Gómez, M. G., Mir, P. G., & Valenzuela, B. (2020). Adolescencia y edad adulta emergente frente al COVID-19 en España y República Dominicana. Revista de Psicología Clínica con Niños y Adolescentes, 7(3), 35-41. https://www.revistapcna.com/sites/default/files/007_0.pdf
- Oliva A. (2007). Desarrollo cerebral y asunción de riesgos durante la adolescencia. Apuntes de psicología, 25(3), 239-254.
- Martínez, B. (2013). El mundo social del adolescente: amistades y pareja. Los problemas en la adolescencia: respuestas y sugerencias para padres y educadores, 71-96.
- Sánchez, F. L. (2015). Adolescencia. Necesidades y problemas. Implicaciones para la intervención. CURSO SEMA DELA, 9. https://adolescenciasema.org/wp-content/uploads/2015/06/Adolescere_2015_2_v4.pdf#page=9
- Sawyer, S. M., Azzopardi, P. S., Wickremarathne, D., & Patton, G. C. (2018). The age of adolescence. The Lancet Child & Adolescent Health, 2(3), 223-228.
