Връзката между родните братя и сестри извира от сърцето

· 22.08.2016
Те се радват на срещите, а приятелството от детството отново оживява. Любовта, породена в детските години, продължава през целия живот

Взаимоотношенията между родните братя и сестри понякога са доста сложни. Изживели са различия, години на завист и спорове от детството, но в края на краищата те винаги стигат до ново начало – когато настъпи зрялата възраст и преживяват силата на връзка, която извира директно от сърцето.

Според проучване, извършено от Института по индивидуалност и социални изследвания към университета Беркли, Калифорния, редът на раждане между братята и сестрите е особено важен.

Като деца, всеки от нас е трябвало да прилага определени стратегии, за да привлече вниманието на родителите. Когато братята и сестрите пораснат, изоставят различията от миналото и започват да се грижат един за друг.

Това е специална връзка, която не се избира. Кръвта свързва хората, а ежедневният живот е, който създава връзката. Тя превъзмогва времето, поколенията и възрастта.

Братята и сестрите формират голяма част от идентичността на другия. Те се притичват на помощ в трудни моменти.

Нека разгледаме това по-подробно.

Връзката между братята и сестрите и влиянието на реда на раждане

Учудващ е големият брой изследвания, провеждани от психологична перспектива и фокусирани върху разясняване важността на поредността в раждането.

По-големите братя и сестри

Според еволюционния психолог Франк Дж. Сълоуей от университета Бъркли, Калифорния ( „Роден за бунт“), по-големите братя и сестри притежават определени характеристики, с които много хора се идентифицират:

  • Те са по-отговорни и по-спокойно приемат промените в семейството.
  • По-големите братя и сестри са онези, които най-често се изправят пред родителите при несправедливости.
  • Често се казва, че по-големите приемат повече ценности от родителите. Останалите са по-глезени, с по-малко изисквания.
  • Резултатът от това: първото дете възприема ценностите или се бунтува срещу тях.
Внуци

Средното дете

Често иронично се казва, че средното дете е „ничия земя“. То търси своето място в семейството, изисква внимание. Не обича йерархията и реагира срещу това, което възприема за несправедливост.

  • Опитва се да е невероятен в нещо, да бъде по-умен от големите брат или сестра или по-умен от по-малките.
  • Те винаги се опитват да изградят лична и емоционална връзка, ако са „привлечени“ в равенство – без никакво доминиране или ранг.

Дори поп културата потвърждава, че бунтовното братче или сестриче ще последва първото, отговорното дете. Този тип твърдение или проучване, обаче, не дефинира всички случаи. Несъмнено всяко семейство е различно.

Най-малкото дете

Според книгата „Връзки, които траят завинаги“ от Юрг Фрик, най-малкото дете проявява двете противоположни крайности.

  • То може да стане независимо с ясно разграничен характер и да се опита да напусне дома, колкото е възможно по-рано. Може да е малкото момченце или момиченце, което е по-зависимо от родителите, братята и сестрите.

Бихме могли да кажем, че най-малкото дете винаги ще живее с етикета: „най-малкият в къщата“.

Братя и сестри: противоречиви, но мощни взаимоотношения

Нека за малко да спрем да говорим за поредността на раждане.

Всеки знае, че през детството и юношеството децата се опитват да намерят място в семейството. Ревността започва да набъбва с периодите на конфронтация и в изключително сложните ситуации, която понякога остава за цял живот.

  • Братята и сестрите помагат да се социализираме. Тази ранна социална среда ни научава да даваме, да контролираме емоции ( като гняв или завист), да се поставим на мястото на другите – за да развием съпричастност.
  • Винаги има някой, с когото да поддържаме спорове. Много братя и сестри поддържат сложни взаимоотношения. Характерът може да не пасва на идеите, ценностите или увлеченията на другите от семейството.
Деца-се-грижат-за-дърво

Връзката, обаче, често е много по-силна, отколкото – различията.

Тя е кръвна. Споменът за миналите радостни моменти, преживени заедно, е което завинаги свързва братята и сестрите. Те се радват на срещите, а приятелството от детството отново оживява. Любовта, породена в детските години, продължава през целия живот.

Братята и сестрите са източник на единство и равновесие, които остават завинаги. Всички имаме своите различия, лудости и отговорности, но хората с родова кръв са с общи характерни черти – понякога се смеят по еднакъв начин, дори. Те поемат различни пътища, но винаги ще се срещат на един и същ кръстопът: любовта.