Видове и степени на нарколепсия

Нарколепсията е заболяване нарушаващо циклите на съня. Прочетете следващите редове, за да научите повече за различните видове и степени на нарколепсия!
Видове и степени на нарколепсия

Написано от Edith Sánchez

Последна актуализация: 09 август, 2022

Какво знаете за така наречената нарколепсия?

Нарколепсията, позната и като синдром на Желино, е рядко разстройство с различни видове и степени на проявление. То кара хората да заспиват внезапно и засяга около 0.1% от населението на света.

Терминът нарколепсия е въведен от Жан-Батист-Едуар Желино в края на 19-ти век. Този изследовател описва това разстройство за първи път през 1880 г. Дава му това име, базирано на две гръцки думи, „нарке и лепсис“, означаващи заедно “пристъп на изтръпване”.

Какво е нарколепсия?

Нарколепсията е хронично неврологично нарушение, причиняващо разстройство в циклите на съня. Основният му симптом е силната сънливост през деня и внезапните пристъпи на сънливост, които не могат да бъдат спрени.

На хората с какъвто и да е било вид или степен на нарколепсия им е безкрайно трудно да останат будни в продължение на няколко часа, независимо от обстоятелствата, в които се намират. Поради тази причина това състояние значително намалява качеството на живот.

В някои случаи това разстройство се появява съпроводено от внезапна загуба на мускулен тонус, описан с медицинския термин катаплексия. Това може да се случи при силни емоции, а появата му определя вида и степента на нарколепсия.

Това заболяване не се лекува и за него не се прилага специфична терапия. Въпреки това някои лекарства спомагат контролирането на тези внезапни пристъпи на сън. Промените в начина на живот могат да бъдат полезни, както и психологическата и обществена подкрепа.

Видове нарколепсия

Наркопрексията е рядко заболяване, причиняващи тежки пристъпи на сън, с които болният не може да се справи.

Характеристики на заболяването

Ето и основните характеристики на нарколепсията:

  • Силна сънливост през деня. Намалена бдителност и концентрация. Това обикновено е първият симптом и след това болният внезапно заспива.
  • Катаплексия. Както вече споменахме, тя не се появява във всички случаи, нито с една и съща интензивност.
  • Сънна парализа. Представлява временна неспособност на човек да се движи или говори. Появява се най-вече, когато човек заспива или се събужда. Епизодите на сънна парализа обикновено са кратки.
  • Промени в REM фазата на съня. REM фазата на съня е тази, при която човек спи най-дълбоко. Хората с нарколепсия могат да навлязат в тази фаза по всяко време.
  • Халюцинации. Наричат се хипнагогични халюцинации, ако се появяват преди човек да заспи и хипнопомпни халюцинации, ако възникват при събуждане. Могат да бъдат изключително живи и плашещи.

Хората с нарколепсия могат да страдат от други нарушения на съня, като обструктивна сънна апнея,  фрагментиране на съня и синдром на неспокойните крака (RLS). Дори и да звучи парадоксално, тези хора могат да страдат и от безсъние.

Препоръчваме ви да прочетете и: Научете всичко за различните видове безсъние

Видове и степени на нарколепсия

Според критериите на DSM-5 (петата версия на Диагностичното и статистическо ръководство на мозъчните увреждания), има пет вида и степени на нарколепсия, а именно:

  • Без катоплексия и с дефицит на хипокретин. При този вид нарколепсия се наблюдава дефицит на хормона орексин или хипокретин. Той представлява протеин, засягащ функционирането на невроните. Основната функция на този протеин е контролирането на фазите на сън и събуждане. При този вид нарколепсия не се наблюдават епизоди на катоплексия.
  • С катоплексия и без дефицит на хипокретин. В този случай не се наблюдава дефицит на хипокретин, а катоплексия. Тя представлява внезапна мускулна слабост в двете страни на тялото. Този симптом е най-труден за разбиране и обясняване и засяга около 5% от всички случаи.
  • Автозомно доминирана церебеларна атаксия (ADCA), глухота и нарколепсия. Тази степен на нарколепсия се причинява от ДНК мутация. Атаксията е липса на двигателна координация, засягаща волните движения и дори нарушаваща функции като преглъщане, говор и зрение. Тя се появява най-късно и често води до деменция с прогресирането си.
  • Автозомно доминирана церебеларна атаксия, глухота, нарколепсия, затлъстяване и диабет тип 2. Дължи се на мутацията на олигодендроцитите, вид клетки засягащи образуването на миелин. Той представлява вещество повишаващо скоростта на нервната трансмисия, а дефицитът му засяга подвижността.
  • Вторична към друго медицинско заболяване. Един от видовете нарколепсия е тази появяваща се като последица на друго заболяване. Например саркоидоза и болест на Уипъл. И при двете се наблюдава увреждане на образуващите хипокретин клетки.
    Нарколепсия и работа

Нарколепсията може да окаже въздействие върху много аспекти на живота, например работата и обучението.

Всички степени на нарколепсия изискват наблюдение от лекар

Въпреки че няма лек за нарколепсията, към момента се прилагат различни терапии. Те облекчават повечето симптоми и позволяват на страдащия да води почти нормален начин на живот.

Хората, страдащи от това заболяване, могат да променят начина си на живот, например да спят за кратко няколко пъти дневно, за да избегнат внезапните пристъпи на сънливост. Те трябва да бъдат изключително строги към режима си на сън. Хората с нарколепсия се нуждаят от психологична и социална подкрепа.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Peraita-Adrados, R., del Río-Villegas, R., & Vela-Bueno, A. (2015). Factores ambientales en la etiología de la narcolepsia-cataplejía. Estudio de casos y controles de una serie. Rev Neurol, 60(12), 529-534.
  • Roballo Ros, F. (2016). Parálisis del sueño: desenmascarando el fantasma, exploración holística y psicológica.
  • Merino-Andreu, M., & Martinez-Bermejo, A. (2009, December). Narcolepsia con y sin cataplejia: una enfermedad rara, limitante e infradiagnosticada. In Anales de Pediatría (Vol. 71, No. 6, pp. 524-534). Elsevier Doyma.
  • Medrano-Martínez, Pablo, M. José Ramos-Platón, and Rosa Peraita-Adrados. “Alteraciones neuropsicológicas en la narcolepsia con cataplejía: una revisión.” Revista de Neurologia 66.3 (2018): 89-96.
  • Santamaría-Cano, Joan. “Actualización diagnóstica y terapéutica en narcolepsia.” Revista de Neurología 54.Supl 3 (2012): S25-30.
  • Sarrais, F., and P. de Castro Manglano. “El insomnio.” Anales del sistema sanitario de Navarra. Vol. 30. Gobierno de Navarra. Departamento de Salud, 2007.
  • Ruoff, Chad, and David Rye. “The ICSD-3 and DSM-5 guidelines for diagnosing narcolepsy: clinical relevance and practicality.” Current Medical Research and Opinion 32.10 (2016): 1611-1622.
  • Torterolo, Pablo, and Giancarlo Vanini. “Importancia de las hipocretinas en la patogenia de la narcolepsia (breve revisión).” Revista Médica del Uruguay 19.1 (2003): 27-33.
  • Pabón, R. M., et al. “Narcolepsia: actualización en etiología, manifestaciones clínicas y tratamiento.” Anales del Sistema Sanitario de Navarra. Vol. 33. No. 2. Gobierno de Navarra. Departamento de Salud, 2010.
  • Arias-Carrión, Oscar. “Sistema hipocretinérgico y narcolepsia.” Revista médica de Chile 137.9 (2009): 1209-1216.

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.