Вегетативното състояние: всичко, което трябва да знаете за него

Вегетативното състояние е състояние, при което само „примитивният“ мозък на пациента остава активен и той не осъзнава случващото се около него, както и със самия него. В тази статия ще ви разкажем повече за това състояние, за неговите симптоми, поставяне на диагноза и прогноза.

Много нарушения могат да окажат влияние върху съзнанието на човек. Вегетативните състояния заемат значително място в тази широка тема. Преди вегетативното състояние беше използвано за означаване на хората в безсъзнание, чиито жизнени функции са изкуствено поддържани.

До 70-те години на миналия век двама известни невролога Браян Жене и Фройд Плъм научно описват това състояние. От тогава експертите публикуват множество статии, в които анализират вегетативното състояние от различна гледна точка. Някои противоречия все още се обсъждат.

В тази статия ще ви обясним най-важните аспекти, които трябва да знаете за вегетативното състояние.

Какво представлява вегетативното състояние?

За да го обясним по-добре, ще разделим мозъка на две части, в зависимост от това какво контролират те:

• Церебралната полусфера контролира мислите и поведението, което прави възможно самоосъзнаването и осъзнаването на заобикалящата ни среда. В тази полусфера откриваме различните лобове – фронтален, темпорален, окципитален и париетален, със съответните им функции, осъществявани чрез невроните, намиращи се в кортекса на полусферата.
• Диенцефалонът, който се състои от таламус и хипоталамус, и мозъчният ствол, който контролира жизнените функции. Като циклите на сън и събуждане, телесната температура, дишането, кръвното налягане и сърдечния ритъм. Тази част от мозъка е нашият „примитивен“ мозък.

  

Вегетативното състояние е дълготрайно разстройство, което се появява, когато мозъчните полукълба спрат да функционират. Тогава човек спира да осъзнава себе си и случващото се около него. Въпреки това примитивният му мозък, който поддържа жизнените му функции, не е засегнат.

Причини за вегетативното състояние

Има различни причини за вегетативното състояние, тъй като всяко едно нарушение, водещо до мозъчно увреждане, може да го причини.

Обикновено се появява, тъй като функционирането на мозъчния ствол и диенцефалона се променя след действието на причинителя, но не е свързано с функционирането на церебралния кортекс или с кортикалната функция.

Най-често срещаните причини са:

• Травма на главата, например при карането на колело без предпазна каска и получаването на нараняване на главата при инцидент
• Нарушение намаляващо притока на кислород към мозъка, като сърдечен арест или респираторен арест.
• Мозъчно-съдово заболяване, като увреждане на мозъчна артерия, което не позволява достигането на кръвта до мозъка, в резултат на което се стига до инсулт.

Други причини могат да бъдат тумори, кръвоизливи, мозъчни инфекции и крайни стадии на деменция като Алцхаймер. Тези нарушения не оказват влияние върху примитивния мозък, но засягат церебралния кортекс.

Симптоми на вегетативното състояние

Хората във вегетативно състояние могат да правят неща, които да ви накарат да си помислите, че са в съзнание като:

• Отварят очите си. Пациентът може да редува периоди на сън със затворени очи с такива с отворени.
• Те могат да дишат, дъвчат, кашлят и да издават звуци.
• Могат да реагират на силни стимули като шум и понякога да се усмихват или мръщят.

Примитивният мозък поддържа тези функции без да има активно съзнание. Те са резултат на основни неволни рефлекси, които хората притежават.

Как лекарите разбират, че болният не е в съзнание?

За да се определи дали някой е в съзнание, трябва да се проследи дали действията му са преднамерени, дали в тях има умисъл. Това намерение показва, че този човек е във връзка с външната среда:

• Въпреки че болният може да отваря и затваря очите си и да ги движи, той не прави това с някаква цел. Движенията са случайни и не зависят от определен стимул. Например, ако пациентът е с отворени очи и поставите молив пред тях, той няма до го проследи с поглед, ако го движите.
• Пациентът не извършва никакви волни и съзнателни движения. Ако направи жест или повдигне някой от крайниците си, той прави това като реакция на интензивен стимул. Например може да се пробуди и стресне от силен шум. Но другите движения, които извършва, са примитивни рефлекси като смукане, дъвкане, преглъщане.
• Тези болни не могат да говорят и не изричат думи. Ако болният издаде някакъв звук, това е случайно или става въпрос за примитивен звук.
• Ако има се даде устна или писмена заповед, те не реагират на нея.
• Пациентът е с фекална и уринарна инконтиненция.

Затова казваме, че болните не осъзнават нищо, но сърцето и белите им дробове продължават да функционират. Казано с други думи те поддържат кръвното им налягане и сърдечните и дихателните функции.

Поставяне на диагноза

Поставянето на диагноза е базирано на преценката на симптомите от медицински специалисти. Въпреки че пациентът може да има всички симптоми на вегетативно състояние, медицинските специалисти трябва да наблюдават болния за кратко, за да потвърдят състоянието му. Защото някои признаци на безсъзнание могат да бъдат пропуснати.

Образните изследвания могат да помогнат откриването точно коя част на мозъка е била засегната, за да се прецени дали може да се приложи лечение. За да се види дали болният има прояви на съзнание, лекарите назначават изследвания като ядрено магнитен резонанс (ЯМР) и електроенцефалограма (ЕЕГ).

За съжаление тези изследвания не могат да открият и докажат дали болният е в съзнание или не е. Те показват единствено дали има мозъчна дейност, което не може да се прецени с просто око.Тези резултати могат да окажат влияние върху решенията за грижата на болния в дългосрочен план и за възможността му за възстановяване или липсата на такава.

Прогноза на вегетативното състояние

Обикновено след месец едно вегетативно състояние се счита за постоянно такова. Въпреки това специалистите считат, че причината за вегетативното състояние, продължителността му и възрастта на пациента са фактори, които могат да променят прогнозата.

Понякога се наблюдава и възстановяване. Обичайно то е минимално, с много сериозни последици и влошено качество на живот.

Лечение на вегетативното състояние

Хората във вегетативно състояние се нуждаят от постоянни грижи. Лекарите и хората, които се грижат за тях трябва да им осигурят следното:

• Превантивни мерки срещу появата на проблеми поради обездвижване. Могат да се появят язви и контрактури на определени места. Кръвта се събира във вените, а това води до поява на тромби и съсиреци. За да се избегне това, болният трябва да бъде леко раздвижван.
• Подходящо хранене. Тези болни се хранят през тръба, влизаща през устата/носа до стомаха или директно в стомаха. Хранителните вещества могат да бъдат назначени и вливани по венозен път.
• Пациентите и тръбите за хранене трябва да бъдат добре почиствани, за да се избегне появата на инфекции.

Вероятността болните да не се възстановят

Вероятността за възстановяване на тези пациенти е много малка. Лекарите, близките и понякога болничния комитет по етика трябва да обсъдят как ще протече лечението на болния.

Волята и желанието на пациента относно това лечение също трябва да бъдат зачетени, ако са известни или заявени предварително.