Токсичната страна на готвенето
Готови сме да се обзаложим, че никога не сте си и помисляли, че кухнята, може да бъде тази част от дома ви, която да бъде едновременно полезна и вредна за здравето. Изключително агресивни опасности се крият в материали като тефлона и пластмасата, но проблемите не свършват до тук. Готвенето също е процес, който може да влоши здравословното ви състояние.
Отделете още малко от вниманието си за статията, която подготвихме за вас.
Опасностите на готвенето в съвременната кухня
Тефлон
Ако трябва да изброим вредните за здравето на семейството ви материали, тефлонът определено ще присъства в списъка. Причината тефлонът да се използва и в наши дни се крие в неговата практичност да не позволява на храната да залепва по съда, която очевидно надделява над разума.
Тефлонът е изобретен през 1938 година от Дюпон, мултинационална компания. Някои хора го определят като животоспасяващ готвенето, но истината е, че е създаден от много вредни материали и продукти.
Тефлонът се прилага в много други сфери, като например – космически кораби, облицовка на кабели, медицински протези, боя, лак, контактни лещи, космически костюми, двигатели, водоустойчиви мембрани и др.
Вредността на тефлона се дължи на основната му съставка – PFOA (перфлуорооктанова киселина, известна още като C-8), неразрушима и натрупваща се в природата.
През 1961 година в Дюпон са били наясно, че този материал не се разгражда в природата и че провокира сериозни заболявания като рак, безплодие, проблеми с черния дроб, хипертиреоидизъм, деформации на плода и др. Това обаче не ги възпира и започват да изхвърлят отпадъци, съдържащи опасната съставка в атмосферата и чрез водата.
PFOA бива открита в реки, езера, океани, в чешмяната вода, растенията и дори в кръвта на 95% от население по света.
Употребата на тефлон е опасна за здравето ни, защото покритието се разгражда и е нестабилно, а това означава, че полепва по храната ни и го приемаме напълно несъзнателно. Веднъж щом този елемент бива нагрят над 160 градуса по Целзий, той се превръща в достатъчно токсичен, че да убие дребно животно, като птица.
Наличието на перфлуорооктанова киселина е засечено също така в картофения чипс, хамбургерите, пуканките и др. Изследвания показват, че тя провокира повишение на триглицеридите и нивото на холестерола в кръвта.
Пластмасата
Вторият компонент, който е изключително вреден при готвенето, е пластмасата. Тя се използва къде ли не в кухните из цял свят. Процесът на производство на пластмаса е свързан с генерирането на огромно замърсяване. Този материал, подобно на PFOA, трудно се рециклира и не се разгражда в природата.
Пластмасата съдържа съставки, които предизвикват хормонални нарушения в тялото. Това означава, че влияят на функциите в тялото, причинявайки промени (основно при деца и ембриони).
Тук трябва да споменем изрично продукти като пластмасови кутии, бутилки и опаковки за храна. Последната влиза в контакт с пластмасата – връзка, която става още по-вредна за човека, когато се намеси повишаване на температурата. Имаме предвид, употребата на микровълнова фурна.
Говорим за практика, която се случва ежедневно и многократно, по 24 часа в цял свят. Милиони хора по света си спестяват готвенето в домашни условия и поръчват храна, след което я претоплят в микровълновата фурна. Подгряването още повече засилва негативните последици от контакта с пластмасата.
„Токсичните“ храни
Дори не възнамеряваме да ви говорим за т.нар. „fast food“, когато споменаваме токсични храни, тъй като вярваме, че вече знаете какво представлява.
Искаме да се фокусираме върху тези храни, които се смятат за здравословни и безвредни, но всъщност са точно обратното, когато не ги приготвите по правилен начин. Внимание: те не са вредни храни, само начинът, по който ги приготвяте, ги превръща в такива.
Прочетете и това: Убедителни причини да не използвате повторно пластмасовите бутилки
Много храни „крият“ своите токсични нива без изобщо да изобщо да подозираме, че можем да ги провокираме с действията си. Нека да разгледаме част от тях:
Неправилно сготвен червен или бял боб
Готвенето и на двата вида е препоръчително при температура, по-висока от 100 градуса по Целзий. Освен това е добре да ги оставите да се накиснат за няколко часа (например, за цяла нощ). В противен случай те запазват в себе си токсични съставки (като фитохемаглутинин), който предизвиква стомашни проблеми.
Семена от ябълка
Те съдържат глюкоза и цианидно съединение, наречено амигдалин, в малки дози. Да, за да се получи токсичен ефект, е необходимо да изядете доста семена. Но, от друга страна, храносмилателната система го абсорбира, независимо от количеството. Препоръчваме ви просто да избягвате консумацията им. Подобна е ситуацията с костилките на прасковите.
Горчиви бадеми
Те не са приятни на вкус, но вероятно има още нещо, което ще ви разубеди да продължавате да ги ядете. Причината е наличието на нашия „приятел“ амигдалина, както и на друга токсична съставка – емулсин. Двадесет горчиви бадема могат да предизвикат сериозни последствия.
Зелени картофи
Съставката, която ни привлича към този продукт, се нарича соланин. Произвежда се от самото растение с цел защита срещу насекоми и гъбички. При предозиране може да провокира интоксикация.
Когато посягате към картоф, който е покълнал, по-добре премахнете всички израстъци, заедно с частите, които са най-близо до тях. Ако кората на картофа е зелена, не смейте да го готвите без да сте премахнали кората му.
Сладки картофи
Тези картофи е желателно никога да не бъдат консумирани сурови, тъй като са много токсични и могат да предизвикат конвулсии или делириум. Съдържат опасна съставка, която влияе върху централната нервна система.
За да разрушите диоскорина, опасната съставка, за която става дума, е необходимо задължително да обработите картофите. Например, да ги сварите.
Домати
Когато плодовете и листата са зелени, те не са полезни за здравето, тъй като във вътрешността им се крие томатидин – вещество, предизвикващо същия ефект като от консумацията на сурови сладки картофи.
Според някои учени доматите понижават нивото на холестерола в кръвта и повлияват благоприятно върху туморите. Доматите трябва да се консумират напълно зрели и задължително без листата.
Индийско орехче
Когато се използва без мяра, се превръща в отрова, заради съдържащия се в него миристицин, предизвикващ понякога конвулсии.
При предозиране се препоръчва стомашна промивка с цел избягване на сериозни проблеми.
Гъби
Гъбите са деликатес в гастрономията, но могат да предизвикат дискомфорт. Някои ядливи гъби съдържат хидразин, който, при консумация на сурови гъби, е токсичен.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Agencia de Protección Ambiental de Estados Unidos (2017). PFOA y PFOS – Preguntas y respuestas. Available at: https://espanol.epa.gov/espanol/pfoa-y-pfos-preguntas-y-respuestas. Accesssed 02/03/2020.
- Alzheimer’s Society (2018). Aluminium, metals and dementia. Available at: https://www.alzheimers.org.uk/about-dementia/risk-factors-and-prevention/metals-and-dementia. Accesssed 02/03/2020.
- Asociación de Especialistas en Prevención y Salud Laboral (2017). La UE prohíbe el PFOA, un disruptor endocrino presente en el teflón de las sartenes y el hilo dental. Available at: https://www.aepsal.com/disruptor-endocrino/. Accesssed 02/03/2020.
- Barry, V., Winquist, A., & Steenland, K. (2013). Perfluorooctanoic acid (PFOA) exposures and incident cancers among adults living near a chemical plant. Environmental health perspectives, 121(11-12), 1313-1318. Available at: https://doi.org/10.1289/ehp.1306615. Accesssed 02/03/2020.
- Lahimer, M. C., Ayed, N., Horriche, J., & Belgaied, S. (2017). Characterization of plastic packaging additives: food contact, stability and toxicity. Arabian journal of chemistry, 10, S1938-S1954. Available at: https://doi.org/10.1016/j.arabjc.2013.07.022. Accesssed 02/03/2020.
- Lorber, M., & Egeghy, P. P. (2011). Simple intake and pharmacokinetic modeling to characterize exposure of Americans to perfluoroctanoic acid, PFOA. Environmental science & technology, 45(19), 8006-8014. Available at: https://pubs.acs.org/doi/abs/10.1021/es103718h. Accesssed 02/03/2020.
- Mayo Clinic (2019). ¿Qué es el Bisfenol-A y qué preocupaciones genera? Available at: https://www.mayoclinic.org/es-es/healthy-lifestyle/nutrition-and-healthy-eating/expert-answers/bpa/faq-20058331. Accesssed 02/03/2020.
- MedlinePlus (2019). Utensilios de cocina y nutrición. Available at: https://medlineplus.gov/spanish/ency/article/002461.htm. Accesssed 02/03/2020.
- Sajid M, Ilyas M. PTFE-coated non-stick cookware and toxicity concerns: a perspective. Environ Sci Pollut Res Int. 2017 Oct;24(30):23436-23440.
- Shimizu T, Hamada O, Sasaki A, Ikeda M. Polymer fume fever. BMJ Case Rep. 2012 Dec 10;2012:bcr2012007790.