Типове привързаност в една връзка
Хората се нуждаят от привързаност и връзка с друг човек, за да развият чувство за безопасност и да генерират положителна самооценка. Формата, която тези взаимоотношения придобиват, зависи в голяма степен от това, колко щастливи се чувстваме.
Не всички типове привързаност и връзки са препоръчителни. Някои от тях са нездравословни. Част от тях, вместо да градят увереност, генерират негативни емоции или провокират горчивина. Знаете ли какъв тип привързаност сте изградили с партньора във връзката ви?
В днешната статия ви каним да задълбаете в тази интересна страна на човешките взаимоотношения.
1. Привързаност, която провокира тревога и несигурност
Нека да разгледаме един пример, който ще ви помогне да разберете този тип привързаност. Предстои ви работна вечеря с колеги или среща с приятели. Не сте стигнали дори до ресторанта, когато започвате да получавате съобщения от партньора си.
Вие сте позитивно настроени към вечерята, искате да се срещнете със свои връстници, но няма и час време от началото й, когато партньорът ви вече проявява нервност. Вашите познати искат да знаят с кого си пишете съобщения; щом толкова ви вълнува, защо не сте останали у дома и да бъдете с него, вместо да идвате на вечерята.
Започвате да правите опити да успокоите приятелите си. Добре е да понижите тяхното недоверие. Вероятно вече разбирате за какъв тип привързаност става дума?
Трябва да бъдете наясно и с някои от качествата, с които се характеризират този тип хора:
- Те се нуждаят от постоянна демонстрация на любовта ви – до ситуации, в които сте буквално насилвани да проявявате загриженост за тях. Понякога дори сексът изглежда като по-скоро израз на “собственост” вместо на истинско привличане.
- Те са изключително привлечени от начина, по който реагирате на нещата. Тревожат се за маловажни неща, представят си, че нещо лошо ще се случи с връзката или че ще ги изоставите.
- Тяхното настроение се променя много бързо. Понякога вие сте единственото хубаво нещо, случило се в живота им; в следващия момент проявяват апатия и недоверие, сякаш сте направили нещо лошо.
- Емоционалната манипулация се използва като ефикасно и бързо оръжие за налагане. Те ще получат това, което искат, чрез изнудване или ултиматуми, като често се поставят в ролята на жертвата, за да постигнат своето. Трябва да бъдете внимателни!
2. Привързаност, характеризираща се с дистанция и студенина
Хората, изпитващи потребност от такъв тип привързаност, разглеждат връзката по различен начин от другите хора и очакват по-различни неща от партньора. Те не изискват интимност. Техните нужди се изразяват в потребност от лично пространство или други емоционални нужди, които не са ясно изразени.
Всичко това обаче не означава, че не ви обичат, но техният начин на съществуване и изразяване силно се различава от вашия. Отсъствието на любов в тази връзка може да провокира страдание на партньорите.
Кои са основните аспекти, за които да се оглеждате?
- Те не знаят как да реагират на емоциите на партньора. Те не проявяват емпатия и не са способни да идентифицират потребностите на партньора.
- Те винаги се нуждаят от известно свободно пространство – както физическо, така и лично. Ако прекрачите поставените от тях граници, ще провокирате у тях гняв, болка и действията ви ще бъдат разчетени като предателство, защото вие своеволно сте нарушили тяхното частно пространство. В същото време те въобще не си дават сметка, че вие страдате.
- Често предпочитат да бъдат сами. По този начин те избягват сериозните обвързвания и могат да поддържат неангажираща връзка.
- Макар в очите ви те да са студени, това не означава, че не изпитват емоционални потребности. Често обаче предпочитат да ги прикриват.
- Този тип хора обикновено имат собствена представа за това, какво трябва да представлява една връзка. Възможно е да са съставили пълна картина на “идеалния партньор”. Проблемът е, че не съществува човек, който да отговори на съставените критерии. Това винаги е свързано със страдание.
3. Привързаност, основана на сигурност
Всяка двойка, която съществува на базата на сигурна връзка между двамата, е по-стабилна емоционално. Всеки един от партньорите в нея извлича позитиви от този тип отношения. Каква е тайната? Какво създава тази привързаност, основана на сигурност?
- Този тип връзка се основава на взаимно доверие. Всеки зрял, балансиран и уверен в себе си човек не се страхува от това, да бъде във връзка и да гради бъдеще с човека, когото обича.
- Тук отсъстват ревността и подозрението. Никой не се опитва да контролира другия, тъй като връзката е основана на доверие.
- Разбира се, че изпитвате потребност от собствено лично пространство, но също така ясно съзнавате, че имате партньор и той е част от живота ви. Вие уважавате потребностите си от дистанция, но и от близост. Оценявате значението на работата в екип.
- Вие водите диалог и провеждате дискусии с нужния респект. Знаете, че всяка една връзка е свързана с различия, но се учите в крачка как невинаги да отстоявате докрай своята гледна точка. Учите се да градите мостове и да постигате съгласие демократично.
- В тази връзка не е налице манипулация или егоизъм. Партньорите се изслушват един друг и не губят доверието помежду си. Това означава, че вие постоянно се грижите за другия и го обичате.
Важно е да запомним
В заключение ви предлагаме от време на време да си припомняте този важен извод: най-здравословните взаимоотношения са изградени върху сигурна връзка между двамата партньори. Все пак в практиката всяка двойка, малко или много, се характеризира с всеки един от трите изброени типове привързаност.
Никой не казва, че понякога не можете да бъдете ревниви; друг път имате нужда от повече лично пространство, за да останете насаме със самите себе си. Най-важното е да съумеете да наложите максимално привързаността, основана на сигурност. Да кажем – нека 80% да идват от нея. В останалото време е нормално да се наблюдават крайности.
Сега можете ли да ни кажете защо обичате по начина, по който го правите? А как ви отвръща партньорът ви?
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Bowlby, J. (1989). Una base segura. Aplicaciones clínicas de una teoría del apego. Barcelona: Paidós Ibérica.
- Barnes, G. L., Woolgar, M., Beckwith, H., & Duschinsky, R. (2018). John Bowlby and contemporary issues of clinical diagnosis. Attachment (London, England), 12(1), 35–47. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6287705/
- Cassidy, J., Jones, J. D., & Shaver, P. R. (2013). Contributions of attachment theory and research: A framework for future research, translation, and policy. Development and Psychopathology, 25(4pt2), 1415–1434. https://doi.org/10.1017/s0954579413000692; texto completo
- Girme, Y. U., Agnew, C. R., VanderDrift, L. E., Harvey, S. M., Rholes, W. S., & Simpson, J. A. (2018). The ebbs and flows of attachment: Within-person variation in attachment undermine secure individuals’ relationship wellbeing across time. Journal of Personality and Social Psychology, 114(3), 397–421. https://doi.org/10.1037/pspi0000115; texto completo
- Jones, J. D., Cassidy, J., & Shaver, P. R. (2014). Parents’ Self-Reported Attachment Styles. Personality and Social Psychology Review, 19(1), 44–76. https://doi.org/10.1177/1088868314541858.
- Lecannelier, F.; Ascanio, L.; Flores, F. & Hoffmann, M. (2011). Attachment & Psychopathology: An Update Review of Parental Etiological Models of Disorganized Attachment. Terapia psicológica, 29(1), 107-116. https://dx.doi.org/10.4067/S0718-48082011000100011
- Moneta C, M.A. (2014). Apego y pérdida: redescubriendo a John Bowlby. Revista chilena de pediatría, 85(3), 265-268. https://dx.doi.org/10.4067/S0370-41062014000300001
- Read, D. L., Clark, G. I., Rock, A. J., & Coventry, W. L. (2018). Adult attachment and social anxiety: The mediating role of emotion regulation strategies. PLoS One, 13(12), e0207514. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0207514
