Детската привързаност и ролята й след порастването

· 25.12.2017
Здравата привързаност в пеленаческа възраст е от съществено значение за превръщането на децата във възрастни със здрава психика. В противен случай липсата на привързаност може да доведе до по-нататъшни проблеми във взаимоотношенията с останалите.

Детската привързаност представлява емоционална и поведенческа връзка, която се установява в ранните етапи на човешкия живот и може да предопредели бъдещите взаимоотношения.

Прочетете: Времето невинаги лекува раните

Във всички неща трябва да цари равновесие и привързаността не прави изключение.

Твърде силната привързаност, прекаленото угаждане или прекомерната закрила могат да бъдат също толкова вредни, колкото и липсата на прегръдки, обич или внимание.

Детската привързаност е основна необходимост

детската привързаност към родителите е характерна за бебетата

Привързаността в детска възраст позволява на детето да развие мозъка си по естествен и здравословен начин. Привързаността започва да създава определена динамика, свързана с взаимоотношенията и общуването с останалите хора.

Ако родителите не мислят за децата си или странят от тях – създавайки нефункционираща връзка – децата им вероятно ще се чувстват по-малко сигурни в бъдещите връзки, които ще създадат.

Сигурността през първите години от живота е изключително важна за изграждането на здрави взаимоотношения и за предпазване от емоционална зависимост, така че си заслужава да се погрижите за нея.

Вижте също: Научете децата си да мечтаят, а не да се страхуват

Например, когато децата страдат от раздялата с родителите си в ранния етап на привързването, те могат да насочат вниманието си върху това.

В повечето случаи е възможно родителите да пренебрегват децата си, защото си мислят, че децата не разбират нищо. Мнозина погрешно смятат, че малките деца не могат да развият тревожно разстройство, свързано с личните им взаимоотношения.

Видове детска привързаност

1. Сигурна привързаност

детската привързаност е с важна роля за развитието на бебето

При този тип привързаност родителите подхождат добре към децата си и отговарят на емоционалните им потребности. Не ги пренебрегват, показват им обичта си и винаги търсят контакт с тях.

Търсенето на контакт невинаги означава целуване и прегръдки.

Понякога малките деца не реагират на такъв вид жестове, тъй като не ги желаят.

2. Тревожна или амбивалентна привързаност

При този тип привързаност родителите са любящи, но не знаят как да демонстрират обичта си. По тази причина контактът им с децата е по-слаб, няма необходимата съпричастност към децата. В резултат от това се получава дистанция между двете страни на връзката.

Освен това е важно да споменем, че при този вид привързаност винаги има отрицателно отношение към детето. Родителите често посочват лошите постъпки на децата си, а не споменават добрите.

Това може да доведе до липса на самочувствие.

Прочетете също: Себепознанието е синоним на щастието

3. Избягваща привързаност

детската привързаност понякога е свързана с отхърляне от страна на родителя

В този случай е налице ярко отхвърляне на детето, а родителите е възможно да демонстрират крайно неприятно поведение спрямо детето си.

Типични примери за такъв тип привързаност са свързани с родители, които си изневеряват, злоупотребяват с алкохола, клонят към насилие или които се държат с детето си сякаш е невидимо или сякаш е бреме.

Отхвърлянето е често срещано, както и наказването. Детето в такъв случай ще разбере, че е напаст за родителите си и че те не го обичат. Това ще окаже влияние на взаимоотношенията му на по-късен етап от живота, от които винаги ще изпитва разочарование.

4. Дезорганизирана привързаност

детската привързаност е характерна за възрастта до 3 години

Този последен пример за детска привързаност включва злоупотреби и манипулиране в рамките на семейството, особено в отношенията между двамата родители.

Детето започва да губи ориентация, търсейки фигурите на родителите си, които първоначално му оказват подкрепа, а в последствие започват да го манипулират. Това прераства във връзка, основана на страх и липса на разбирателство.

Последствията от това се проявяват в по-нататъшните взаимоотношения, в които порасналото вече дете не знае какво иска. То не знае как да обича и във връзките му винаги са налице контролирането и манипулацията.

Както виждате, детската привързаност е изключително важна и стои в основата на множество проблеми, свързани с взаимоотношенията с останалите хора на по-късен етап от живота.

От съществено значение е да изградите здрава привързаност, защото родителите са тези, с които се формират първите социални връзки.

Както споменахме по-горе, балансът също играе ключова роля. Както прекалената привързаност и контакт, така и липсата им, могат да бъдат изключително вредни.

Най-същественото последствие от това е да накарате децата си да разчитат на останалите, не просто да търсят любовта на другите хора, но и да се опитват да получават одобрението им.

Не всички сме имали сигурна привързаност в детските си години, но хубавото при всичко това е, че нещата могат да се променят.

Може да се научите как да подобрите ефектите от тези разочароващи и болезнени взаимоотношения, които са продукт на детството и са повлияли на вашето развитие.