Симптоми и факти за синдрома на Аспергер

13.07.2018
Синдромът на Аспергер се диагностицира трудно.

Синдромът на Аспергер е невро-биологично заболяване, проявяващо се с определени аномалии. Засягащи най-вече социалното поведение. Наблюдава се при 3 – 5 на 1000 деца на възраст между 7 – 16 години. Среща се по-често при момчетата. 

Ханс Аспергер е откривателят на това заболяване. Австрийският педиатър го открива през 1944 г. Лекарят забелязва, че определени аномалии в поведението на децата се развиват по един и същи начин. В последните години бе доказано, че синдромът на Аспергер следва постоянен курс на развитие и проява и може да се наблюдава през целия живот на болния. Симптомите могат да се подобрят с помощта на предписаното на пациентите лечение.

В четвъртото издание на Ръководството за диагностициране на психичните заболявания синдромът на Аспергер се разглежда като самостоятелно заболяване. В следващото издание този синдром е причислен като подкатегория на аутизма. Затова на всеки болен с този синдром бива поставяна диагноза аутизъм.

През последните години редица заболявания бяха причислени към аутистичния спектър. Тази категория включва различни аномалии, с варираща степен на интензивност. Хората болни от синдрома на Аспергер са с екстремно изразена проява на аномалиите характерни за аутистичния спектър.

Характерни черти

характерните черти на синдрома на Аспергер все още се изучават

Синдромът на Аспергер не е  добре познат сред хората, дори сред медицинските работници. Диагнозата не е лесна за поставяне, тъй като аномалиите не са ясно изразени. Хората с този синдром изглеждат съвсем нормално. Интелигентността им е нормална и дори притежават специални умения в редица области.

Различията се наблюдават в социалното поведение на болните. В ежедневния си живот те се държат нормално, но по отношение на общуването и създаването на връзки тези хора не притежават необходимите умения и се държат незряло. Този факт лесно може да бъде пренебрегнат, а поведението на болните просто да бъде определено като ексцентрично. Някои двигателни умения също затрудняват хората с този синдром, но първоначално това също може да бъде определено като тромавост или непохватност.

Симптоми на синдрома на Аспергер

симптомите на синдрома на Аспергер са добре проучени

При хората със синдрома на Аспергер не се наблюдават еднакви или сходни изменения на мозъка. Учените смятат, че причините за заболяването най-вероятно са генетични. Причината за това е, че нерядко много хора от едно и също семейство страдат от това заболяване. Но все още няма категорични доказателства за това. Ясни са типичните симптоми на синдрома на Аспергер. Те са:

  • Намален интерес
  • Липса на двигателни умения
  • Нисък праг на раздразнителност
  • Трудно сприятеляване
  • Неподходящи емоционални реакции
  • Необходимост от създаване на режим (и стресиране при нарушаването му)
  • Израз на емоции, които не са подходящи за дадената ситуация
  • Трудно създаване на контакт с очите
  • Избирателно говорене. Тези хора говорят само с тези, с които се чувстват комфортно (този симптом обикновено изчезва след започването на терапията).
    • Нормално е тези хора да говорят много, но по странен начин. Могат да говорят по-звънливо, с акцент на чужденец или на диалект.
    • Буквално разбиране на казаното (те не разбират сравненията и метафорите).
    • Липса на интерес към казаното от другите. Поддържането на дълъг разговор им коства много усилия.
    • Не разбират правилата на игрите и искат да създадат свои такива.
  • Невъзможност да изпитват съчувствие. Трудно им е да разберат езика на тялото и чувствата на другите.

Поставяне на диагноза и прогноза

диагнозата на синдрома на Аспергер се поставя трудно

Поставянето на диагноза на синдрома на Аспергер е трудно. Когато едно дете показва тези симптоми хората около него обикновено ги интерпретират като проблеми с характера му. А това е сериозен пропуск, тъй като ранното откриване на заболяването значително подобрява прогнозата за лечението му.

Лекарят, който трябва да постави диагнозата е детски психиатър или психолог. Този специалист ще извърши задълбочен преглед на детето. Ще провери уменията му за общуване и ще постави диагнозата чрез проследяване историята на показаните симптоми.

Много хора със симптома на Аспергер изпълняват безпроблемно повечето си дейности и задължения. През детството си болните деца се нуждаят от много подкрепа и разбиране от родителите и учителите си. Възрастните край децата със синдрома на Аспергер трябва да знаят как да реагират в определени ситуации.

Използвани източници на информация

Confederación Asperger España. Un acercamiento al síndrome de Asperger, https://www.asperger.es/documentos_publicaciones_recursos_biblioteca.html

¿Qué significa trastorno neurobiológico?, http://www.tdahytu.es/portfolio-item/que-significa-trastorno-neurobiologico/

Wikipedia, Manual y diagnóstico de los trastornos mentales, https://es.wikipedia.org/wiki/Manual_diagn%C3%B3stico_y_estad%C3%

които искали