Съвети за подобряване на краткосрочната памет
Какво знаете за краткосрочната памет?
Често забравяте какво искате да кажете? Забравяте защо сте отишли до кухнята или какво трябваше да купите от магазина? Изтървате важни дати и събития?
Най-вероятно мозъкът ви е пълен с информация и се бунтува. Добрата новина е, че можете да подобрите краткосрочната си памет с помощта на определени навици и упражнения. Ще ви разкажем повече по темата в следващите редове.
Съвети за подобряване на краткосрочната памет
Съществуват два вида памет: краткосрочна и дългосрочна. Първата служи за незабавно съхраняване на информацията. Пример за това е запомнянето на името на човек, когото сме срещнали наскоро. Капацитетът на краткосрочната памет е ограничен.
А дългосрочната памет служи за дейности, изискващи концентрация и усилия, като ученето за изпит или нещата, които правим ежедневно.
Ако искате краткосрочната ви памет да е по-услужлива, обърнете внимание на следните съвети:
Прочетете и: 6 упражнения за поддържане на мозъка във форма
1.Внимавайте
Първото и най-важно нещо, което трябва да правите е да се фокусирате само върху едно нещо. В последните години едно от теченията на философията, според което хората могат да правят много неща едновременно, стана много популярно. Но твърденията му не са верни.
Възможно е да прехвърлим вниманието си от една задача към друга, да прекъснем дадено занимание по средата и да довършим друго, но не можем да се концентрираме напълно върху две или повече неща едновременно.
Защо не можем? Винаги едната задача или дейност изисква цялото ни внимание, а едновременното извършване на две или повече дейности не дава добър резултат. Мозъкът ни работи по-добре, когато е фокусиран само върху една ясно поставена задача или цел.
2.Забавлявайте се с логически задачи
Можете да стимулирате краткосрочната си памет по различни начини. Мозъкът ви ще реагира на упражненията и заниманията по същия начин, по който мускулите реагират, когато ги натоварвате.
Когато учите нещо ново мозъкът ви създава допълнителни връзки между невроните (подобно на линиите на метрото).
Тъй като мозъкът ви може да създава нови връзки е важно да му осигурявате „материал“, за да може да изгражда нови пътечки, свързващи мислите ви.
Как можете да правите това?
Като редите пъзели, занимавате се с логически задачи и други подобни занимания.
3.Използвайте всичките си сетива
Вие не създавате спомените си единствено с помощта на това, което виждате с очите си. Със сигурност имате спомени, свързани с определен аромат от детството ви – като прясно изпечения хляб от баба ви или с песента, която майка ви е пяла, когато сте били изплашени. Можете да се възползвате от всичките си сетива и като пораснал , възрастен човек!
Ако ви е трудно да запомняте имената на хората, повтаряйте си ги на глас по няколко пъти. По този начин ушите ви ще ви помогнат да ги запомните; ако искате да запомните дадена готварска рецепта, опитвайте отделните съставки и готовия продукт или ястие.
4.Мнемоника
Тази техника за запаметяване представлява свързването на думи, изображения и фрази с цел подобряване на краткосрочната памет.
Римуването също помага много за целта. Например, ако искате да запомните кои месеци имат по 30 дена запомнете следното правило в мнемониката: “С тридесет дена са септември, април, юни и ноември…”
Можете и сами да си създавате правила като използвате ваша лична информация, която лесно се запомня като инициалите на имената на членовете на семейството ви или хората, които са важни за вас. Използвайте най-лесните за запомняте комбинации.
5.Разделяне на части и подреждане на информацията
Когато трябва да запомните телефонен номер с 10 цифри, лесно ще го забравите, ако се опитате да го запаметите целия наведнъж. Но ако го разделите на две или три части от по три или четири цифри, ще го запомните много по-лесно. Повторете си отделните части няколко пъти, докато ги запаметите.
Друга техника, която може да ви помогне, е сегментирането. Когато сте били в началното училище, най-вероятно си спомняте как сте подчертавали най-важните части в даден текст. Правете същото с информацията, която трябва да запомните!
Разделянето и подреждането на информацията и изображенията по определен начин помага невероятно много на мозъка ни да я запамети.
6.Хранете се пълноценно
Без съмнение има връзка между начина ни на хранене и мозъчната активност.
Ако приемате достатъчно продукти, богати на омега-3 мастни киселини (като сьомгата, орехите и авокадото) и растителни протеини (плодове и зеленчуци), ще се предпазите от преждевременно стареене и заболявания, засягащи дейността на мозъка като болестта на Алцхаймер.
Не пропускайте да прочетете: Липсата на сън може да доведе до деменция
7.Спете достатъчно
Забелязали ли сте, че започвате да запомняте по-трудно в края на деня? Или че не можете да запомните нещо лесно, ако сте спали само 3 – 4 часа? Това се случва, защото мозъкът ви се нуждае от почивка, за да се презареди, като мускулите например.
Трябва да спазвате здравословен режим на сън и почивка: да спите ежедневно между 7 – 9 часа. Лягайте си и ставайте по едно и също време всеки ден, а когато имате възможност дремвайте за кратко и следобед. Не гледайте телевизия в леглото и избягвайте тежките храни за вечеря.
8.Физическата активност и краткосрочната памет
Ежедневното спортуване или извършване на определена физическа активност ще спомогне работата на краткосрочната ви памет.
Когато спортувате в организма ви постъпва по-голямо количество кислород и този “чист въздух” достига и до мозъка ви. Така можете да запомняте по-лесно и по-голям обем информация. Можете да включите в режима си и някои кардио тренировки (каране на колело, бягане, бягаща пътечка и др.) за подобряване на мозъчната активност.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Engelhardt, H.; Buber, I.; Skirbekk, V., and Prskawetz, A. (2010). “Social involvement, behavioral risk and cognitive functioningg among older people”, Ageing & Society, 30 (5): 779-809.
- Mendoza, V. M. (2018). “Envejecimiento activo, mejor vida en la tercera edad”, en Salud y Medicina. Zaragoza (México): UNAM.
- Salthouse, T. A. (2010). Major issues in cognitive aging. London: Oxford UP.