Садорексията: все по-често срещано хранително разстройство
Садорексията е все по-често срещано хранително разстройство съчетаващо две заболявания: анорексия и набор от нараняващи сексуални практики. Все още няма проведени достатъчно проучвания по темата, затова и познанията за самото заболяване към днешна дата са оскъдни.
Въпреки това е важно да отбележим, че хранителните разстройства и проблемите от психологичен характер са тясно свързани. Експертите често считат, че хранителните разстройства сами по себе си са психологични проблеми. Често срещано е пациентите да показват различно или опасно поведение изискващо наблюдение, а в някои случаи – и лечение.
Садорексията: все по-често срещано хранително разстройство
Както споменахме садорексията е свързана със силно ограничаване на приема на храна в съчетание с влечение към садомазохизъм. Казано по друг начин – сексуални практики свързани с изпитването на болка. Според проучване публикувано в списанието Endocrine, Metabolic & Immune Disorders Drug Targets, анорексията е мания към прекомерна слабост, караща човек драстично да намали консумацията си на храна.
При хората със садорексия често се наблюдава влечение към определени поведения свързани с болка или физически тормоз. Те изпитват сексуална наслада от предизвикано от тях самите повръщане или от използването на бич, което води до самонараняване.
Според последни проучвания този вид практики е свързан с нивото на сексуалните хормони или с определени неврологични модели.
Изкривеното виждане на собственото тяло се прибавя към садомазохизма на това разстройство.
Прочетете и: Диабулимия: диабет и булимия
Причини и откриване на садорексията
Причините за садорексията са различни и не всички от тях са открити. Тази изключителна загриженост за външния вид в съчетание с натиска на обществото, кара болният да се стреми към опасна за здравето слабост.
Има научни тестове показващи, че хранителните разстройства отговарят на база генетични нарушения. Затова можем да приемем, че факторите на околната среда просто действат като катализатор за появата на самия проблем.
Ясно е, че обществената среда и образованието на даден човек стоят в основата на риска за развитие на това разстройство. Травмиращите преживявания, с които човек се е сблъскал в живота си, също играят роля за евентуалното отключване на дадено хранително разстройство.
По отношение на откриването на проблема трябва да поясним, че се извършват психологични и други изследвания, улесняващи поставянето на диагноза. Тези изследвания могат да бъдат извършени единствено от квалифициран специалист.
С тези инструменти е възможно разпознаването на рискови групи поведение типични за садорексията. Затова колкото по-рано бъде открит проблема, толкова по-голям е шансът за успех от последващото лечение.
Препоръчваме ви да прочетете и: Хипорексията – отслабването на апетита
Лечение на садорексия
По отношение на лечението на садорексията е важно да споменем необходимостта от мултидисциплинарен екип. Този екип трябва да се състои от диетолог, психолог и психотерапевт. Единствено съвместната работа с тези специалисти може да доведе до справяне с проблема.
В най-тежките случаи, когато болният има признаци на недохранване, може да се наложи хоспитализация, според публикация в Chilean Medical Journal. При недохранване лекарите започват венозно вливане на серум с хранителни вещества, за да се предотвратят сериозни метаболитни проблеми.
При амбулаторно лечение е изключително важно мнението на специалист по хранене. Понякога първоначално е най-добре да бъде предложен режим на хранене, осигуряващ минималните необходими за организма хранителни вещества. Ето защо е важно да се работи върху опасенията на болния и постепенно да се включват различни продукти в индивидуалната диета.
Не можем да пропуснем и факта, че всичко това трябва да бъде съчетано с психологическа подкрепа въз основа на промяна на поведението. Изключително важно е да бъде предписано лечение за подобряване на психическата стабилност и за предотвратяване на силно рискови практики или опити за самоубийство.
Лечението на това все по-често срещано хранително разстройство трябва да бъде с помощта на мултидисциплинарен екип, тъй като засяга различни области.
Садорексията: наскоро открита патология
Както вече споменахте садорексията е относително ново заболяване. За съжаление то се среща все по-често според психолозите и специалистите по хранене. Начинът на лечение силно наподобява този и при другите хранителни разстройства.
Лечението протича с помощта на мултидисциплинарен екип, който трябва да подходи към заболяването от различни точки, работейки синергично. При най-сериозните случаи може да се наложи хоспитализация за избягване на дългосрочните увреждания.
Поведенческата терапия и психотерапията могат да помогнат значително тези рискови практики, които са опасни за здравето. Ако подозирате, че някой ваш близък може да страда от този проблем, потърсете помощ от професионалист възможно най-скоро.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Gravina G., Milano W., Nebbiai G., Piccione C., et al., Medical complications in anorexia and bulimia nervosa. Endocr Metab Immune Disord Drug Targets, 2018. 18 (5): 477-488.
- Neef ND., Coppens V., Huys W., Morrens M., Bondage discipline, dominance submission and sadomasochism (BDSM) from an integrative biopsychosocial perspective: a systematic review. Sex Med, 2019. 7 (2): 129-144.
- Himmerich H., Bentley J., Kan C., Treasure J., Genetic risk factors for eating disorders: an update and insights into pathopysiology. Ther Adv Psychopharmacol, 2019.
- Vásquez N., Urrejola P., Vogel M., An update on inpatient treatment of anorexia nervosa: practical recommendations. Rev Med Chil, 2017. 145 (5): 650-656.
- Jáuregui-Lobera, Ignacio, and Patricia Bolaños-Ríos. “Revisión del tratamiento dietético-nutricional de la anorexia nerviosa.” Revista médica de Chile 140.1 (2012): 98-107.
- Appolinario, Jose C., and Josue Bacaltchuk. “Tratamento farmacológico dos transtornos alimentares.” Brazilian Journal of Psychiatry 24 (2002): 54-59.