Ролята на млечната киселина в упражненията

Обичайно е да чувате за млечната киселина в света на медицината и спорта. В тази статия ще научите всичко необходимо за нея.
Ролята на млечната киселина в упражненията
Sergio Alonso Castrillejo

Прегледано и одобрено от фармацевт Sergio Alonso Castrillejo.

Написано от Редакционен екип

Последна актуализация: 27 декември, 2022

Млечната киселина е химическо съединение, което играе важна роля в много биохимични процеси като ферментация на млечна киселина.

Една от тъканите на тялото, която произвежда много млечна киселина, е мускулната, когато използва въглехидрати за енергия. Този процес е известен като млечна ферментация.

В тази статия ще ви разкажем всичко за млечната киселина.

Производство на млечна киселина

спортуването и млечната киселина

Млечната киселина се произвежда в мускулите ви, когато изпълнявате усилени упражнения.

Произвежда се главно в мускулни клетки и червени кръвни клетки, когато тялото разгражда въглехидратите за енергия, когато нивата на кислород са ниски. Тези нива намаляват по време на интензивни упражнения или когато човек има инфекция или заболяване.

Като цяло основният източник на лактат или т.нар млечна киселина е разграждането на въглехидрат, наречен гликоген. Това вещество е естествен запас от енергия, съставена от множество вериги захар (глюкоза). Разлагането им произвежда много енергия, така че това е един от основните източници на енергия за мускулите.

Използването на глюкоза обаче изисква кислород. Следователно това е по-продължителен процес. В трудни ситуации клетките скъсяват пътя и произвеждат енергия чрез ферментация. Това е по-малко ефективно. Все пак е по-бързо.

Докато някои клетки имат способността да използват пируват за енергия, други не могат. Ето защо мускулите произвеждат много млечна киселина.

Вижте още: 7-те източници на въглехидрати за здравословно отслабване

Млечната киселина и мускулите

Тази киселина всъщност е гориво, а не отпадъчен продукт. Следователно мускулите умишлено я произвеждат от глюкозата и я използват за енергия.

Мускулните клетки са способни да преобразуват глюкозата в млечна киселина. Тогава клетъчните органели, наречени митохондрии, я поглъщат и използват. Тези органели са отговорни за производството на енергия в клетките.

Митохондриите имат характерен протеин, който пренася млечната киселина вътре в тях. По този начин интензивното движение кара митохондриите да се удвояват и изгарят повече млечна киселина. В резултат мускулите работят по-добре.

Млечната киселина по време на упражнения

спорт

Упражненията позволяват на клетките да се адаптират да използват повече пируват. Следователно, те също произвеждат по-малко млечна киселина. Когато човек спортува, натрупва мускулни влакна.

Тялото рядко използва тези влакна, когато човекът почива или прави леки дейности. В крайна сметка мнозина се нуждаят от бързо активиране и имат малка способност да преобразуват пирувата в енергия. Следователно тялото преобразува много пируват в лактат.

Млечната киселина: Много динамично вещество

Когато тялото произвежда лактат, той се стреми да навлезе в други близки тъкани. Това включва кръвообращението и пространството между мускулните клетки, където концентрацията на млечната киселина е по-ниска.

Когато млечната киселина успее да влезе в друга тъкан, тя може да се преобразува в пируват, за да се използва за аеробна енергия.

Сърцето също използва млечна киселина като гориво. В допълнение, може да отиде в черния дроб, за да се превърне отново в глюкоза и гликоген, за да се рестартира цикъла.

И накрая, също може бързо да пътува от една част на тялото към друга. Има дори доказателства, че млечната киселина може да се превръща обратно в гликоген в мускулите, без непременно да отиде в черния дроб.

Като цяло това е много невероятен процес!


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Morell, A. M. M., González Millán, C., & Llop, F. (2007). Presente y futuro del ácido láctico. Archivos de Medicina Del Deporte.
  • Soler Morejón, C. (2000). Acidosis láctica. Revista Cubana de Medicina. https://doi.org/10.1056 / NEJMra1309483
  • Calderón-Montero, F. javier, Benito-Peinado, P. J., Melendez-Ortega, A., & González-Gross, M. (2006). Control biológico del entrenamiento de resistencia. (Biological control of endurance training.). RICYDE. Revista Internacional de Ciencias Del Deporte. https://doi.org/10.5232/ricyde2006.00205

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.