Разагилин и неговата употреба при Паркинсон

Понастоящем точните механизми на действие на разагилин не са известни. Изследователите смятат, че ефектите му могат да имат нещо общо с действието му на инхибитор на моноаминооксидаза, което би довело до повишаване на извънклетъчните нива на допамин.
Разагилин и неговата употреба при Паркинсон

Написано от Редакционен екип

Последна актуализация: 27 декември, 2022

Разагилин е лекарство, което принадлежи към групата на необратимите инхибитори на моноаминооксидаза. Хората го използват самостоятелно или като комбинирана терапия за лечение на Паркинсон. Когато заболяването вече е напреднало, пациентите могат да го приемат в комбинация с други лекарства.

Разагилин е инхибитор на моноаминооксидаза тип В. Поради това води до увеличаване на естествените вещества в мозъка, като моноамини.

По същия начин това лекарство се предлага под формата на таблетки за перорален прием. Хората, подложени на лечение с него, обикновено го приемат веднъж дневно, с или без храна.

Разагилин има по-добри невропротективни свойства от други лекарства, използвани за същото лечение, като селегилин. Причината за това е, че последният се метаболизира в токсично вещество, а разагилин не.

Какво представлява болестта на Паркинсон?

Болестта на Паркинсон

Паркинсон е невродегенеративно разстройство, което засяга нервната система.  Това е второто най-разпространено заболяване след  болестта на Алцхаймер  и принадлежи към така наречените разстройства на движението.

Това е заболяване, което се характеризира със загуба на неврони в субстанция нигра, структура, която се намира в средната част на мозъка. Когато субстанция нигра се загуби, нивата на допамин намаляват значително. Допаминът е невротрансмитер, необходим за предаване на информация от мозъка към останалата част от тялото за всичко, което е свързано с движението.

По този начин той влияе на предаването на сигнали, като няма достатъчно допамин, който е един от мозъчните моноамини. И това също влияе върху контрола на пациента върху движенията му. Всичко това предизвиква поредица от двигателни симптоми като треперене, докато се стигне до неактивност, и обща скованост.

Какво причинява Паркинсон?

Въпреки че има известни фактори, които благоприятстват развитието на това разстройство, изследователите все още не знаят точно какво го предизвиква. Сред допринасящите фактори можем да споменем следното:

  • Възраст: Това е ясен рисков фактор. Болестта обикновено започва между 50 и 60 годишна възраст. Ако се появи преди 50-годишна възраст, болестта е известна като ранно начало на Паркинсон.
  • Генетика: 90% от случаите на Паркинсон не се дължат на генетични промени. Въпреки това, поне 15-25% от пациентите, засегнати от него, също имат член на семейството, който страда от това заболяване.
  • Фактори на околната среда: Продължаващата консумация на вода от сондажи или излагането на пестициди и хербициди може да са рискови фактори за развитието на това заболяване.

Разагилин и неговото въздействие върху организма

Пациенти с Паркинсон

Както споменахме по-горе, разагилин е лекарство, което инхибира моноаминооксидазатаи тип В (MAOB). Този ензим е част от митохондриите в нервните терминали на цялото тяло, особено в мозъка, черния дроб и лигавицата на червата.

Инхибиторите на моноаминооксидаза регулират разграждането на катехоламини, като допамин и серотонин в централната нервна система и периферните тъкани. В мозъка преобладаващият инхибитор е този на моноаминооксидаза тип В.

Изследователите все още обсъждат точните активни механизми на това лекарство. Те вярват, че ефектите му могат да бъдат свързани с инхибиторната активност на МАОБ и би довело до повишаване на извънклетъчните нива на допамин.

Повишаването на концентрациите на допамин и следователно увеличаването на допаминергичната активност вероятно е отговорно за благоприятните ефекти на разагилин. Поне според наблюденията на допаминергичните модели на двигателна дисфункция.

Разагилин – заключение

Разагилин е лекарство за лечение на Паркинсон. Предлага се под формата на таблетки за перорален прием. Лекарите обикновено препоръчват прием по едно и също време, с или без храна.

Винаги следвайте инструкциите на лекаря. Не променяйте дозата сами. Неправилната употреба на това лекарство може да доведе до сериозни последици за здравето.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Linazasoro, G. (2008). Rasagilina en la enfermedad de Parkinson. Neurologia.
  • Pagonabarraga, J., & Kulisevsky, J. (2010). Rasagilina: Eficacia y protección en la enfermedad de Parkinson. Revista de Neurologia.
  • Pagonabarraga, J., & Rodríguez-Oroz, M. C. (2013). Rasagilina en monoterapia en pacientes en fases tempranas de la enfermedad de Parkinson y en terapia combinada y coadyuvante a levodopa en fases moderada y avanzada. Revista de Neurologia.

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.