Пръстенът на Гиг: Важният урок на Платон
Историята за пръстена на Гиг, представена в книга II на Платоновата творба „Републиката“, повдига доста интересна етична дилема. Добри и справедливи ли са хората по природа? Или постъпваме правилно от страх да не бъдем наказани?
Тази история е представена чрез разговор между Сократ и Главкон, брат на Платон. Там и двамата философи обсъждат понятието справедливост и показват две противоположни позиции по него.
Сократ, от една страна, твърди, че справедливостта е благо сама по себе си и че справедливите хора винаги ще действат в съответствие с нея. От друга страна, неговият събеседник твърди обратното и приема, че справедливостта е само полезна мярка за гарантиране на равенството в обществото; следователно всеки, който има възможност да извърши несправедливост, без да бъде наказан, ще го направи, без да се замисли.
Нека видим подробно от какво се състои историята и етичните отражения, които могат да бъдат извлечени от нея.
Историята на пръстена на Гиг
Гиг бил скромен гръцки пастир, който служил на краля на Лидия. Един ден той пасял стадото си в полето и забелязал дълбока няколко метра пукнатина в земята, причинена от земетресение.
Изумен от това, което току-що видял, Гиг се спуснал в новооткритата пукнатина. Там той намери, наред с други чудни неща, кух бронзов кон, в който имало труп, по-голям от човешкия размер.
Трупът бил гол и имал златен пръстен на един от пръстите си. Гиг го взел и си тръгнал.
По-късно Гиг случайно открил, че ако обърне скъпоценния камък на пръстена към вътрешната страна на пръста си, може да стане невидим.
Виждайки, че пръстенът има такава сила, той се включил сред пастирите, които трябвало да докладват на краля. Пристигайки в двореца, той съблазнил кралицата и с нейна помощ се отървал от краля, като по този начин завзел трона.
Аргументът на Главкон
С историята за пръстена на Гиг Главкон иска да каже, че ако всички имахме възможността да извършим несправедливи действия, без никой да ни види и накаже за това, бихме го направили, без да мислим за това. В този случай бихме могли да извършим отвратителни действия, като злоупотреба с някого, убийство на няколко, кражба… накратко, нарушаване на законите безнаказано.
Аргументът на Главкон е, че хората не са добри по природа. От своя страна, при липса на наказания, които да регулират поведението, ние ще търсим ползи. Дори ако това означава нараняване или увреждане на друг.
Следователно е необходимо и полезно да има закони, които наказват несправедливите действия. Само по този начин можем да избегнем причиняването на вреда на другите, за да осигурим личната си полза.
Главкон твърди, че ако справедлив човек притежава един от могъщите пръстени, докато другият отиде при несправедлив човек, не бихме могли да ги различим. Защото чувството за безнаказаност би накарало и двамата да злоупотребяват с другите, за да получат това, което искат.
Така Главкон приема, че никой не е справедлив по собствена воля, а само по необходимост. И това да бъдеш справедлив не е добро за никого конкретно, тъй като всеки става несправедлив веднага щом може да го направи, без да се страхува, че ще бъде разкрит.
Следователно несправедливостта винаги ще бъде по-изгодна от справедливостта. Ако някой, притежаващ такава власт, не иска да навреди на никого, всички щяха да го гледат като нещастник и глупак.
Контрааргумент
Обърнете внимание, че Платон не споделя този възглед за Главкон. Всъщност той защитава тезата, че правилно инструктираният човек може да бъде добър и справедлив. Защото вярва, че Доброто е истина. Че до степента, в която хората го познават, вече не можем да действаме по друг начин.
Освен това Платон настоява, че винаги ще бъде в наш най-добър интерес да правим това, което е справедливо или правилно. Това е така, защото злите действия увреждат душите и характера ни.
Отвъд концепциите на Платон, нека имаме предвид, че повечето хора имат поредица от морални предписания. Такива, които регулират поведението ни и ни пречат да се държим като психопати, ако притежаваме пръстена на Гиг.
Например много хора биха били неспособни да убиват или нападат други. Дори да имаха такава власт в ръцете си. Всъщност можем дори да предположим, че мнозина биха използвали пръстена, за да правят добро.
С други думи, докато не можем да отречем, че човешките същества са егоисти (някои повече от други), също така е вярно, че мнозина биха се погрижили да осигурят добро за другите до известна степен.
Препоръчваме ви и: Митът на Платон за пещерата: значение и учения
Пръстенът на Гиг в литературата и киното
Историята на Пръстена на Гиг представя аналогия с Властелинът на пръстените и Хари Потър. Защото авторите на тези постановки представят своите герои като носители на неразделни и ненарушими морални ценности. Дори в притежанието на предмети, които имат силата да ги направят невидими.
Освен това и в двете произведения има два примерни героя: Гандалф и Дъмбълдор. Те изпълняват и защитават доброто на всяка цена. И двете фигури с доброто си поведение ни напомнят за мисълта на Платон и неговите етични учения. Те заявяват, че след като хората познаят Доброто, те винаги ще действат в съответствие с него.
А вие, какво бихте направили, ако държите в ръцете си пръстена на Гиг?
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Platón. La República. Madrid: Editorial Alianza; 2005.
- Brown E. Plato’s Ethics and Politics in The Republic [Internet]. California: Stanford Encyclopedia of Philosophy; 2017 [consultado 25 mayo 2022]. Disponible en: https://plato.stanford.edu/entries/plato-ethics-politics/