Параолимпийката Марика Вервурт избра евтаназията

· 30.03.2017
Тя знае, че когато настъпи, смъртта й ще се случи по нейните правила.

Поставяйки й диагнозата дегенерация на мускулите още в ранна възраст, лекарите препоръчват на Марика Вервурт да се занимава с активна дейност. Тя намира сили да продължи напред като се отдава на спорта.  В Рио през 2016г.,  тя печели три олимпийски медала. Ясно осъзнавайки, че все още не е дошъл момента, Вервурт иска когато той настъпи, смъртта й да се случи по нейните правила. Марика Вервурт избира евтаназията. 

Марика Вервурт е боец.  Тя е 37 годишна белгийска атлетка, приготвила документите си за евтаназия през 2008 година.

Всички знаем, че нямаме пълен контрол над това, което ни е писано да ни се случи. Болести, катастрофи, неприятности… тези предизвикателства ни оформят и тестват като личности.

Не можем да си избираме какво да ни се случи в живота, но понякога можем да изберем как да го завършим.

Марика Вервурт отново започна дискусията за евтаназията и постави началото на слуховете, че планира да се сбогува със света след края на параолимпийските игри. 

Очевидно, това не е вярно. Не времето, а умните й, чувствителни и смели думи развълнуваха целия свят.

Независимо дали приемаме идеята за евтаназията, всички можем да се съгласим с едно: тази невероятна жена заслужава дълбокия ни респект и истинско възхищение.

Днес бихме искали да разкажем историята й.

Последното състезание на Марика Вервурт

Марика Вервурт преминава през живота с енергията на човек, който иска да вземе всичко: всеки нов ден, всяка картина, всеки звук, всяка глътка свеж въздух.

  • Тя участва в състезания по лека атлетика, яхтинг, дори в триатлона, преди болестта да я парализира.  Въпреки, че печели сребърен медал от игрите в Рио през 2016г., това е само едно от многобройните й отличия:
  • Тя участва в параолимпийските игри в Лондон през 2012 година и печели два медала, един сребърен и един златен.
  • Печели награди и от много състезания в собствената си страна.  Според нея, наградата, която я прави най-щастлива е тази получена от Flamenco Sports Writers Association, която я сочи за изключителен пример на силата и характера.

Прочете и:  Чистата съвест – казвайте и правете това, което трябва.

Според Марика, това наистина е последното й състезание на Олимпийски игри. 

Дегенеративните болести

Марика страда от дегенерация на мускулите, която я поставя в инвалидна количка още от най-ранна възраст.  Истинският проблем не се крие в самата й увреденост, а във физическата болка, с която се бори всеки ден.

Марика се бори с болестта си всеки ден в продължение на 20 години. Вижда как тялото й отслабва с всяка изминала година.

Понякога тя припада, получава епилептични кризи, изпитва силна болка и знае, че не след дълго ще ослепее.  В момента зрението й е едва 20% от нормалното. След няколко месеца или години ще бъде напълно сляпа.

С тази хронична болест, тя води живот на човек с трайно, постоянно увреждане.

Открийте: Как йога промени позата и живота на 87 годишна жена.

Евтаназия

Вервурт знае още от дете какво ще й се случи.  След като диагнозата й е поставена, тя споделя, че дори е направила опит за самоубийство. Но нещо се случва.

Лекарите й казват, че може да запази живота си нормален, ако продължи да се занимава с активна дейност.  Спортът е символ на борба и оцеляване.  Тя приема идеята и така открива нова сила, която да я води в живота.

Марика започва да играе баскетбол от инвалидната си количка, а по-късно открива гмуркането и плуването.  Тя се преоткрива с участието си в триатлон, където печели първото място и невероятно признание.

Тя е световен пара-шампион по триатлон през 2006г., отличие, което печели две последователни години.

През 2008г., тя вече не може да участва в състезания по триатлон, заради болестта си, която прогресира.  Животът й спира.  Въпреки това, родината й протяга ръка и я моли да разкаже историята си и така тя дава интервю по телевизията.

След това Марика издава книгата си Спорт за живот.  Същевременно, тя работи и по друга важна задача: подготвя документите си за евтаназия.

Тялото й вече не може да спортува, нещо, което тя обича толкова много, а и тя знае, че след няколко години тялото и зрението й ще угаснат завинаги.

Времето й още не е дошло, но някой ден  ще настъпи.

След като не може да участва в триатлона, тя започва да се занимава с плажен  яхтинг. Плажният яхтинг  е спорт, при който се кара вид количка движена от вятъра чрез платно. Марика печели второто място в плажния яхтинг през 2011г.

Прочетете и : Мъж прави временни татуировки на болни деца за самоувереност

След това, тя започва да се занимава с друга активна дейност: спортовете с инвалидни колички. След като е включена в категория T-2, Марика подобрява всички континентални рекорди.

  • Успехът й на Олимпийските игри в Лондон през 2012г. повдигат духа й. Тя отново открива причина да живее, въпреки болката, с която се бори всеки ден.
  • Болката й е толкова силна, че тя може да спи само за кратки периоди от по 10 минути.
  • С всеки изминал ден епилептичните кризи стават по-чести и продължителни.  Знае, че времето й ще тече все по-бавно, но тя заявява, че ще се наслаждава на живота колкото се може повече.

Когато ослепее напълно и не остане нищо друго освен болката и парализата, и когато тялото й вече няма да й принадлежи, тя ще каже последното си сбогом. Евтаназията не е предателство, а почивка и спасение за най-смелите.

Марика вече е планирала погребението си: пепелта й ще бъде разпръсната над остров Лансароте, част от Канарските острови.

Тя иска да бъде запомнена от всички с усмивка.  По този начин иска да си спомня за всички, когато си почива в мир и не страда повече.