Предсърдното мъждене е един от най-често срещаните типове аритмия. Поради този факт е важно да знаете кои са методите за диагностициране на заболяването.
Последна актуализация: 29 април, 2019
Поставянето на диагноза на предсърдното мъждене става основно чрез правенето на електрокардиограма. Медицинските центрове трябва да извършат изключително точно разчитане на резултатите, тъй като са познати много видове аритмия. Научете повече за заболяването от сайта Doctorbg.com.
Правилната и навременна диагноза дава възможност на болния да се справи по-добре с болестта, като направи определени промени в живота си и в хранителните си навици. Както и да започне възможно най-бързо лечение.
Прочетете и следващите редове, ако искате да научите за възможните причини за болестта както и по какъв начин се диагностицира тя.
Какво представлява предсърдното мъждене?
Този медицински термин описва заболяване на сърцето. Предсърдното мъждене се характеризира с настъпването на хаотична електрична стимулация. Казано по-простичко нарушават се работата на нервните импулси, контролиращи свиването и отпускането на сърцето. Според медицинския портал Medline Plus, последиците от това са следните:
“Предсърдното мъждене може да увеличи риска от инфаркт. При много пациенти може да доведе и до появата на болка в гърдите, сърдечни пристъпи или сърдечна недостатъчност ”.
Реално при това заболяване предсърдията (горната камера на сърцето) се свиват неправилно и некоординирано с вентрикулите (долните камери на този орган).
Най-често това заболяване се наблюдава при хора на възраст над 65 години. Но болестта възниква и при пациенти на различна възраст. От друга страна, по неизвестни причини, заболяването се появява по-често при мъжете, отколкото при жените.
Различаваме два вида предсърдно мъждене в зависимост от особеностите на заболяването:
Хронично. В този случай предсърдното мъждене се наблюдава определено време. Предписва се терапия за облекчаване на симптомите.
Пароксизмално. При този вид нарушенията в сърдечната дейност се наблюдават периодично и отшумяват сами.
Трябва да запомните, че независимо от вида си, това заболяване може да има сериозни последици. Сред най-често срещаните са мозъчният инфаркт и сърдечната аритмия или нарушеният сърдечен ритъм.
Кои са вероятните причини за появата на предсърдното мъждене?
Предсърдното мъждене може да бъде предизвикано от различни причини със забавено действие.
Все още проучванията не могат да дадат отговор коя е точната причина, предизвикваща появата на това заболяване. Въпреки това се знае, че има редица заболявания и рискови фактори водещи до появата на предсърдното мъждене.
Сред тях са редица сърдечни заболявания и болести засягащи сърцето. Например:
Перикардит или възпаление на перикарда (тънкия слой, който обвива и защитава този орган)
Миокардит или възпаление на миокарда (сърдечния мускул)
Инфаркт на миокарда
Клапанно заболяване или увреждане на клапите на сърцето
Увреждане по време на хирургична операция на сърцето
Лекарският екип извършва серия от изследвания в хода на поставяне на диагнозата предсърдно мъждене. По този начин специалистите изключват други заболявания със сходна симптоматика.
Най-често използваните методи за поставяне на диагноза са:
Електрокардиограма или ЕКГ
Лекарите провеждат изследването като поставят няколко малки устройства наречени електроди върху гърдите и ръцете на пациента. Тези устройства улавят електричните сигнали, контролиращи работата на сърцето. След това тези нервни импулси се представят и разчитат под формата на графични изображения.
Това е един от основните начини за диагностициране на предсърдното мъждене. Освен това може да бъде извършено под формата на:
Холтер монитор. Представлява преносим ЕКГ, записващ сърдечната дейност на пациента за период от 24 часа или повече.
Епизодично записващо устройство. В този случай пациентът активира устройството, когато има симптоми на тахикардия. По този начин лесно може да се наблюдават и разчетат периодите с нарушена сърдечна дейност. За разлика от холтера, това изследване се провежда за период от няколко седмици и дори месеци.
При този метод специалистите използват устройство работещо с ултразвукови вълни. Вълните достигат до сърцето и отскачат, за да избегнат гръдната кухина. След обработка от компютър лекарят наблюдава на живо сърцето на болния.
Този метод се нарича трансторакална ехокардиография. Изследването може да бъде проведено и през устата на пациента, като се използва датчик поставен в гъвкава тръбичка. Изследването се провежда след като датчикът достигне до хранопровода. Така се получава по-точна информация.
С помощта на това изследване специалистите наблюдават структурата на органа и виждат дали има някакви запушвания. Това е решаващото, заключително изследване за поставяне на диагнозата предсърдно мъждене.
Други методи
Образно изследване. Рентгеновото изследване на гръдния кош дава информация за състоянието на белите дробове и сърцето.
Стрес тест и физическо натоварване. Пациентът извършва серия от физически упражнения, докато екип от специалисти наблюдава сърдечната му дейност.
Рутинни изследвания. Обикновено лекарите назначават кръвни изследвания, за да изключат скрити заболявания. Могат да изискат такива изследвания в случаите на хипертиреоидизъм (повишени нива на хормоните на щитовидната жлеза в кръвта). На болния могат да му бъдат назначени и други изследвания, за да се види например дали не страда от заболяване на дихателната система (най-често става въпрос за ХОББ).
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
Extramiana, F., Messali, A., Labbé, J.-P., & Leenhardt, A. (2013). Fibrilación auricular. EMC – Tratado de Medicina. https://doi.org/10.1016/S1636-5410(13)65325-8
Kirchhof, P., Benussi, S., Kotecha, D., Ahlsson, A., Atar, D., Casadei, B., … Zeppenfeld, K. (2017). Guía ESC 2016 sobre el diagnóstico y tratamiento de la fibrilación auricular, desarrollada en colaboración con la EACTS. Revista Espanola de Cardiologia. https://doi.org/10.1016/j.recesp.2016.11.014
Pozas G. (2008). El electrocardiograma y su tecnología. Educación Medica. https://doi.org/Doi 10.1098/Rspb.2003.2365
Periáñez C del B, Huete MEG. Ecocardiograma transtorácico. Asoc Española Enfermería en Cardiol. 2018;
Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.
