Лечение на синдрома на Турет
Лечението на синдрома на Турет не е често срещано, тъй като това неврологично заболяване засяга 1 на 100 човека. Характеризира се с появата на тикове (компулсивни неволеви движения), водещи до повтарящи се движения или нежелани звуци.
Заболяването сериозно засяга качеството на живот на болните по отношение на социалния им живот и работоспособността им. За съжаление към момента болестта е неизлечима. Но има определени подходи, с които положението на болните може да се подобри. Ще ви разкажем повече по темата в следващите редове.
Какво представлява синдромът на Турет?
Синдромът на Турет, както вече споменахме, се характеризира с появата на неволни движения или звуци, които не могат да бъдат контролирани. В повечето случаи тази патология започва да се проявява в детството или юношеството, преди навършването на 15 години.
Причината за заболяването не е известна. Въпреки това според експертите генетичните фактори и околната среда играят основна роля за появата му. Болестта се наблюдава по-често при хора с фамилна обремененост, както и по-често при мъжете в сравнение с жените.
Тиковете представляват движения или внезапни, кратки звуци и биват две категории: прости и сложни. Първите са тези, които засягат малки мускулни групи, например при премигване. От друга страна комплексните тикове включват повече мускулни групи.
При много хора синдрома на Турет бива открит като патология причиняваща изричането на обиди в неподходящи и неконтролируемо време. Но проявленията на болестта могат да бъдат много различни и не е задължително да включват този симптом.
Неволните движения – тикове – са класически признак на синдрома на Турет.
Прочетете и: Как да облекчите синдрома на карпалния тунел
Медикаментозно лечение на синдрома на Турет
Много хора не се нуждаят от лечение при тази патология. Причината за това е, че симптомите са леки и не оказват влияние върху ежедневния живот. Но за съжаление симптомите могат да бъдат и доста тежки. Затова и има различни форми за облекчаване на симптомите. Една от тях е с помощта на лекарства.
Според статия публикувана в National Institute of Neurological Disorders and Stroke някои невротрансмитери, като допамина, участват в развитието на тази патология. Затова медикаментозното лечение на синдрома на Турет включва използването на лекарства, които блокират или понижават нивото на допамин.
Например лекарите предписват халоперидол и рисперидон. От една страна тези лекарства спомагат овладяването на тиковете. Но пък излагат организма на висок риск от вторични ефекти като напълняване.
Друг вариант е инжектирането на ботокс в мускула, образуващ тикове. В момента се провежда проучване за прилагането и на лекарства против припадъци, като топирамат.
Същевременно е важно да подчертаем, че синдромът на Турет обикновено се наблюдава с други патологии. Част от тях са тревожност, депресия и обсесивно-компулсивно разстройство. Затова лекарите често предписват антидепресанти и анксиолитици за облекчаване на симптомите.
Препоръчваме ви да прочетете и: Как да се справим с тревожността
Поведенческата терапия като лечение при синдрома на Турет
Поведенческата терапия е вид психотерапия, която цели да научи пациентите да контролират тиковете си. Идеята е, когато болните разпознаят симптомите появяващи се преди неволните движения, да направят нещо друго, което да им се противопостави.
Този вид терапия се състои от различни стратегии. Въпреки че е сигурно, че спомага намаляването на броя и тежестта на тиковете, тя не е лек за синдрома на Турет. И освен това не дава резултат при всички болни.
Терапия за обръщане на навици
Една от техниките на поведенческата терапия е обръщането на навиците. Според проучване публикувано от University of Miguel Hernández този метод спомага успешното лечение на синдрома на Турет, без да е необходим прием на лекарства.
Този метод се състои от различни етапи и включва повишаване наблюдателността към тиковете за ранното им разпознаване. Така болните се учат да „дават отговори“, с които да противодействат на тиковете.
Например, ако тикът се състои в докосване на главата с ръце. Първата стъпка е човек да осъзнае и разпознае това движение. След това новото поведение би могло да бъде поставянето на ръцете на друго място, например върху коленете, за да се избегне въпросния тик.
Помощта от психолог е форма на терапия, която цели избягването на приема на лекарства доколкото това е възможно
Холистична интервенция за тикове (CBIT)
Друг вид поведенческа терапия за лечението на синдрома на Турет е CBIT. В този случай тя включва обръщане на навиците, отпускане и обучение по отношение на тиковете на даден човек с цел намаляване симптомите на заболяването.
Този вид стратегия не е насочена само към болните, но и към хората около тях, за да се ускори подобряването им. Например, ако става въпрос за момче в училище, тогава в терапията ще бъдат включени и учителите на детето.
Какво трябва да запомните за синдрома на Турет
Лечението на синдрома на Турет е комплексно, а болестта оказва сериозно влияние върху живота на страдащите от нея. Въпреки че няма открито лечение, в практиката се прилагат редица различни стратегии за подобряване на симптомите.
Поведенческата терапия е обещаващо средство за подобряване качеството на живот на тези хора, без да е необходим прием на лекарства. Изключително важна за справянето със заболяването е и психологическата подкрепа.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- ¿Qué es el síndrome de Tourette? – Tourette Association of America. (n.d.). Retrieved August 29, 2020, from https://tourette.org/about-tourette/overview/espanol/medicos/que-es-el-sindrome-de-tourette/
- Tratamientos | Síndrome de Tourette (ST) | NCBDDD | CDC. (n.d.). Retrieved August 29, 2020, from https://www.cdc.gov/ncbddd/spanish/tourette/treatments.html
- Síndrome de Tourette : National Institute of Neurological Disorders and Stroke (NINDS). (n.d.). Retrieved August 29, 2020, from https://espanol.ninds.nih.gov/trastornos/sindrome_de_tourette.htm
- Síndrome de Gilles de la Tourette: espectro clínico y tratamiento – Dialnet. (n.d.). Retrieved August 29, 2020, from https://dialnet.unirioja.es/servlet/articulo?codigo=326433
- Gonzálvez, M. T. (2016). Tratamiento cognitivo-conductual de un niño con Síndrome de Tourette. Revista de Psicología Clínica con Niños y Adolescentes (Vol. 3). Retrieved from www.revistapcna.com
- Yang, C. S., Zhang, L. L., Zeng, L. N., Huang, L., & Liu, Y. T. (2013). Topiramate for Tourette’s syndrome in children: A meta-analysis. Pediatric Neurology, 49(5), 344–350. https://doi.org/10.1016/j.pediatrneurol.2013.05.002
- Valdés King, Mónica, and Omoruyi Ayodeji Uwagboe. “Síndrome de Gilles de la Tourette.” Revista Cubana de Medicina General Integral 34.1 (2018): 63-70.
- Ríos-Flórez, Jorge Alexander, and Claudia Rocío López-Gutiérrez. “Enfoque clínico y neurofuncional del Síndrome Gilles de la Tourette.” Psicoespacios 10.17 (2016): 155-167.
- García-Acero, Mary, and Eugenia Espinosa. “Síndrome De Tourette Familiar: Reporte De Caso Y Revisión De La Literatura.” Revista Ecuatoriana de Neurología 27.2 (2018): 87-91.
- García, D. Macías. “Otros trastornos del movimiento: tics y síndrome de Tourette, temblor, mioclonías y síndrome de piernas inquietas.” Medicine-Programa de Formación Médica Continuada Acreditado 12.73 (2019): 4285-4299.
