Ласка от душата за създаване на емоционална близост
Apapacho е една от най-красивите думи, които съществуват, заради допълнителното значение, което придобива с годините. Тя произлиза от езика Науатъл(индиански език), но тази сантиментална и емоционална дума с времето е навлязла в испанския език.
Оригиналната дума се отнася към действията мачкане, масажиране или леко втриване.
С времето тя придобива сегашното си значение: да милва от душата с чиста емоция.
Емоционалният обмен в apapacho
Аpapacho е повече от прегръдка. Това е сложна емоционална връзка, вид контакт, който е нещо повече от прегръдка.
Тази емоционална откритост, за която говорим, не може да се постигне с всекиго. Така е, защото това отнема време, усилия и желание да слушаш, чувстваш, прегръщаш и милваш с душата.
В този смисъл не е изненада, че доброто apapacho започва от човека. Слушането, свързването и разбирането на емоционалния ни багаж изисква обмисляне на нашите страхове, противоречия, несигурност, постижения и мъдрост.
Едва когато сме способни да видим “бронята, която носим”, може наистина да разберем дали да открием тази част от себе си, и то в правилното време.
Самоосъзнаването на нашите емоционални уязвимости няма да ги прогони. Да имаме по-дълбока връзка с тях, означава, че всеки път, когато изплуват в живота ни, ще можем да ги идентифицираме. Така по-лесно ще действаме спрямо тях, като не им позволяваме да съсипят емоционалните ни връзки.
Цялост чрез емоция
Истинското привличане не се нуждае от думи или физически контакт. Нуждаем се от нашите емоции и чувства, за да говорим езика на прегръдките от сърцето.
Хората сме емоционални същества, които мислят с езика на емоциите. Само така можем да изживеем истински връзки.
Тогава проблемите изчезват за секунди, нещо отвътре се задейства и отчаянието се изпарява. Свързваме се с нещо отвъд времето и пространството. С други думи, “apapacho” действа като лечебен балсам.
Да се чувстваш обичан, едно от най-прекрасните неща на света
Да знаеш, че си обичан е едно от най-прекрасните усещания. То успокоява, дава сили и лекува.
Да знаеш, че някой наистина те цени, е невероятно. Любовта винаги ни помага да си върнем баланса, за който копнеем в трудни времена.
Можем да кажем, че любовта действа като спасителна жилетка. Тя е нещото, което ни държи над повърхността, за да можем да продължим да живеем. Без съмнение можем да кажем, че връзките ни са психологическия кислород, който дишаме.
Красива дефиниция на тази идея има в романа на Пол Остър, “Лунен дворец”. В него той идеално определя това, което чувстваме, когато любовта на другите ни спаси от дълбините на кладенеца, в който сме паднали и не можем да избягаме:
“Тогава бях невеж. Но от позицията на това, което знам сега, не мога да се сетя за онези дни без усещането за носталгия към моите приятели. В известен смисъл това променя реалността на това, което преживях.
Скочих от скала и тъкмо да ударя дъното, нещо изключително се случи: Научих, че има хора, които ме обичат. Да знаеш, че си обичан променя всичко.
То не прави скока по-малко страшен, но ти дава нова перспектива за значението на страха. Скочих от ръба и тогава, в последната минута нещо ме хвана във въздуха. И това нещо аз наричам любов.
Тя е единственото, което може да спре човек да не удари дъното. Тя е единственото нещо, достатъчно силно, за да определя законите на гравитацията”.
Вижте и: 4 будистки учения за любовта
Спасение на душата чрез емоционална близост
Може да кажете, че хора, към които сме емоционално привързани, ни помагат да си върнем контрола над живота и да се справяме по-добре с чувствата, мислите и емоциите си.
Както отбелязахме по-горе, трябва да притежаваме този специален вид емоционална откритост, която може да се постигне само чрез прозрение и абсолюта честност към себе си .
От съществена важност е да галим и подхранваме душата си, за да позволим развитието на емоционално и социално израстване.
По този начин може да преодолеем страховете си и да си напомним за топлината на дома чрез apapachos.
Този интимен емоционален обем заслужава дума красива, като “apapacho.”
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Castro, G. “La psicología positiva.” Revista de Psicología, UCV 10.1 (2008): 150-153.
- Frazier, E. “Préstamos del náhuatl al español mexicano.” Hesperia: Anuario de filología hispánica 9 (2006): 75-86.
- Sales, Pau. Psicologia y psiquiatria transcultural. Desclée de Brouwer, 2013.
