Колкото по-голяма е емоционалната рана, толкова повече ще се затваряте в себе си

Разочарованието, предателството и емоционалната болка, причинени от другите... Всичко това нарушава вътрешния мир и възприятия.

Въпреки болката която чувствате сега, знайте, че травмата, която отравя целия вътрешен свят, ще премине. Колкото по-голяма е емоционалната рана, толкова повече човек се  затваря  и се чувства все по-самотен. Негативните емоции често пъти атакуват човешкия ум. Освен, че въздействат отрицателно,  те пречат на придвижването напред.

В живота се сблъскваме със ситуации, причиняващи психологически “рани”, които с годините оставят травматичен отпечатък върху ума.

Травмите са прекомерни страдания, които личността не може да асимилира изцяло. Когато след време отново се изправи пред тях, се затваря в себе си. Тогава те повлияват на поведението и на начина, по който възприема околния свят.

Емоционалните рани се преодоляват по различен начин – в зависимост от това дали се посрещат от дете или от възрастен човек. Липсата на емоционален ресурс у децата пречи да асимилират болката, агресията и разочарованието.

Но и при децата и при възрастните има нещо общо.Колкото по-голяма е травмата или раната, толкова по-изолирани се чувствате.  Нека разгледаме това по-подробно.

Емоционалната рана, която носите

Разочарованието, предателството и емоционалната болка, причинени от другите… Всичко това нарушава вътрешния мир и възприятия – до момента, в който се почувствате “сигурни” и благополучни.

Раните, които носим скрито, се отразяват по различен начин и имат различен произход. Психолозите обясняват, че травмата обикновено има следните характеристики:

Видове емоционални рани и травми:

• Когато е нарушено основното чувство за сигурност: Това може да се случи през детството или по-късно. Изведнъж всичко, което определя една личност, хората, които са от най-голямо значение за нея и са ежедневна опора,  я предават. Човек губи онова, което преди това му е носело сигурност.
• Липса на любещи взаимоотношения: Обикновено се среща при деца с недостатъчна емоционална подкрепа, която да стабилизира поведението им. Характерно е също и при партньори, които не чувстват любовта или подкрепата на техните половинки. Това е празнота, която оставя след себе си дълбока рана.
• Ако сте станали жертва на някакво нападение: Физическите атаки или посегателства срещу самочувствието , пречупват волята на човека, нарушават правото на лично мнение, стойност и поведение.Това са често срещани посегателства, чието следствие е тежка травма.

Как се отразяват тежките травми?

• Въздействието на атаката, липсата на емоционална подкрепа или нарушаването на чувството за сигурност, от което всеки се нуждае, директно въздействат върху химично-мозъчната дейност.
• Травмата причинява вид пост-травматичен стрес, който поставя мозъка в състояние на продължителна тревожност. Страхът, недоверието и тревожността се втъкават в този неврохимичен хаос и той причинява депресия.
• Нерепинефринът, епинефринът или допаминът могат да причинят безсъние, умора и честа смяна на настроенията…

Въпреки че всеки човек има собствен набор от симптоми и отделните случаи не си приличат, на мозъчно ниво тези невротрансмитерни промени са доста общи.

Емоционалната рана и чувството на самота

Колкото по-голяма е емоционалната рана толкова повече се парализира човек и следващото нещо, което го постига, е чувството на изолация.

• Наранените хора чувстват, че никой не може да разбере през какво преминават или колко страдат.
• Чувството за изолация е причинено от промяната в невротрансмитерите, което усилва усещането за изолация и негативност.
• Емоционалното безпокойство включва и физическо неразположение. Придружаващата умора, апатичност, мускулни болки и главоболие отделят личността от света.

Имайте предвид, че не е толкова лесно да споделите емоционалните травми. Можете да говорите за това колко лошо е протекъл денят, за разговора, който сте имали с партньора… Но да разкриете на някого за униженията на партньора, или че сте били изоставено дете, понякога е малко сложно и трудно за обяснение.

Как да посрещнем най-лошите емоционални рани?

Винаги е интересно да размишляваме за нещата, свързани с човешките чувства. Негативните емоции могат да помогнат в констатацията, че нещо не е както трябва, за да поправите нещата. Те никога не бива да ви “парализират”.

По подобен начин позитивните емоции имат за цел да “свържат” човека с хората около него. Всичко това означава, че:

• Имате право да бъдете тъжни, отчаяни и гневни. Тези емоции, обаче, не бива да завладяват, а да са в помощ при осъзнаването, че нещо не е наред и трябва да вземете необходимите мерки.
• Не сте толкова слаб, за да молите помощ. Ако го твърдите, значи не сте на прав път, вървите в задънена улица. Не се притеснявайте да говорите с някого, който ще изслуша и помогне.

Приемете миналото като нещо, което вече е станало. То е факт, емоционалната рана е дълбока и вероятно никога няма да я излекувате, докато просто не отмине. Трябва обаче да разберете следното:

• Паметта не забравя, но позволява да живеете без толкова много болка.
• Този вид травми се лекуват с компреси от нови надежди и нови проекти, които ще помогнат при отхвърлянето на миналото.
• Обградете се с хора, които наистина ви обичат. Грижете се за себе си ежедневно, и колкото заслужавате. Гледайте положително на собствената личност.

Това, което някой друг е причинил миналото, не определя кой сте днес.