Когато нуждата да плачете стане твърде силна
Нуждата да плачете не е породено от слабост, липса на сила да се съпротивлявате или желание да се откажете от всичко, което сте постигнали досега.
Желанието идва от това колко силни сте били колко голяма нужда имате да се освободите от всичко натрупано.
Хората все още смятат, че плачът е проява на слабост. Може дори да се самопорицаете, когато сълзите се надигат във вас поради обстоятелствата, пред които сте били изправени.
За да издържите една трудна ситуация след друга и да бъдете стълб за вашето семейство, винаги стойте изправени. Дори когато всичко, което искате, е да паднете на пода … принуждавате се да бъдете силни, дори ако всичко около вас се разпада из основи.
Дори и най-силното дърво бива пометено от цунами
Сега плачеш, изливаш дъжд от сълзи, но това е нормално. Дори най-силното дърво понякога се предава пред силата на цунамито. Не сте направени от камък и няма как да издържите толкова много натиск от всички страни.
Най-лошото, което можеш да направите, е да задържате тези сълзи. Не трябва да ги преглътвате, нито да се преструвате, че нямате нужда да плачете.
Знаете, че рано или късно те ще трябва да излязат от вас. Без значение колко се опитвате да забавите този момент, той ще дойде. Никой не може да бъде силен във всеки един ден от живота си.
Това е много по-голямо предизвикателство, особено когато изглежда,че всичко се е обърнало срещу вас.
Трябва да плачете! Освободете целият гняв, отчаяние и умора, които носите в себе си. След това ще се почувствате много по-добре. В края на краищата. всички ние понякога се нуждаем именно от това.
Важно е да бъдете устойчиви. От друга страна, трябва да има начин да освободите целият натиск, на който сте били подложени.
Приемете този факт и не се самонаказвайте – никой не е съвършен.
Необходимостта от плач идва от натрупан стрес
Необходимостта да изплачете всичките си сълзи идва, когато сте преживели твърде много. Обикновено е в резултат на стрес, който е бил натрупван с течение на времето.
Независимо дали искате или не, стресът е налице в много ситуации от живота. Винаги се появява, когато имате най-малко нужда от него.
Понякога стресът може да ви подтикне да забавите темпото или да се освободите от някои от многобройните си задължения.
Стресът се състои от три отделни фази, които обаче трябва да знаете как да идентифицирате. Това ще ви помогне да управлявате по-добре ситуациите, когато те възникнат.
Фазата на алармата
Това е момента, когато реакцията ви за борба със стрес е активирана и ви казва, че сте на път да се изправите пред опасност. На този етап не мислите, просто действате.
Фазата на съпротива
Ако предишната фаза продължава дълго време, то преминаването във втората фаза става,когато се подготвяте да се изправите пред онова което предстои, без значение какво е то.
Използвате всичката си силата да останете твърди, но в крайна сметка това ви изтощава.
Фазата на изтощение
Ситуацията, която ви причинява стрес не е изчезнала, но нивото на готовност изчерпва силата ви.
В този момент сте на една крачка от плача, търсейки освобождаването, което ще ви позволи да се откажете, след като сте се съпротивлявали толкова дълго.
Задайте ограничения
Ако не сте преживявали досега такова нещо, е трудно да реагирате по начин, по който да не го допуснете отново.
Затова е важно да се научите да поставяте граници, да мислите повече за себе си и да не се насилвате да правите повече от това, което може да предложите.
- Когато сте родител, авторитетна фигура или притежавате определена отговорност, вие натрупвате толкова много отговорности, че в крайна сметка сами се задушавате.
- Запомнете, че сте човешко същество, а не машина. Имате лимит!
- Ето защо е важно да сте бдителни за тези фази, които споменахме по-горе, за да спрете нещата, които ви действат отрицателно.
- Слагането на спирачките навреме ще ви помогне да разберете докъде можете да стигнете.
Оставете се да бъдете слаби, да плачете, да се сринете
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Linares, R. (2015). Resiliencia o la adversidad como oportunidad. Madrid: Renacimiento.
- Luthar, S. S. (2006). “Resilience in development: A synthesis of research across five decades”. En Cicchetti, D., and Cohen, D. J. Developmental psychopathology: Risk, disorder, and adaptation. Hoboken, NJ: John Wiley & Sons, pp. 739-795.
- Santos, R. (2013). Levantarse y luchar. Barcelona: Mondadori.