Какво се случва в мозъка, когато страдаме?
Както корените на дървото се развиват в дълбочина по време на буря, така ние, хората, се развиваме личностно посредством страданието. Така се учим от грешките си и натрупваме мъдрост от провалите си. Посвещаваме днешната си статия на измеренията на емоциите и въпроса, какво се случва в мозъка, когато страдаме.
Какво се случва в мозъка ни, когато страдаме?
1. Страданието, скулпторът на мозъка
Със сигурност разполагате с впечатления по този въпрос. В течение на живота, когато страдаме, в мозъка настъпват промени, които неизбежно повлияват на характера. Вземете като пример децата. Някои деца стават жертви на насилие в ранна възраст. Няма нещо по-деструктивно от болезненото детство, в което присъстват моменти на насилие. Лекари и психиатри смятат, че страданието в тези случаи е много подобно на страданието на войника, изпратен в битка.
Постоянният страх, изостреното внимание и продължителната мъка могат да провокират смущения в мозъка и да освободят определени невротрансмитери. Така зони от мозъка, които се асоциират с емоции като болка и страх (например амигдала и инсуларен кортекс), биват стимулирани. Тази стимулация може да генерира дълготрайни последствия върху личността: недоверие, гняв, агресивно поведение и дори предразположение към депресия.
Разбира се, отговорите на негативните моменти в живота ни никога не са еднакви. Шансът обаче да настъпят необратими смущения в мозъка е голям. Помислете, например, за отношенията в един брачен съюз, в който един от партньорите е неуважаван и насилван. Накрая тази прекомерна, продължаваща във времето болка, провокира състояние на безпомощност, което тласка към гняв, дори депресия. Запомнете тези рискове.
Прочетете и: Монтесори техники за справяне с детския гняв
2. Страданието, изключителен инструмент за учене
Никой не е обещал, че животът ще бъде лесен път, който гарантира само щастие. Възможно е по пътя ви да излязат много препятствия. Разбира се, можем да извлечем познания и от приятните емоции, но без съмнение страданието е уникален учител. Може би най-добрият, но и най-безкомпромисният и жестокият.
Казват, че който не е страдал истински, не е живял истински. Може би тук има известна доза преувеличение, но си струва да го имаме предвид. Факт е, че всички ние се учим от провалите и загубите си. Ако някой откаже да се учи от грешките си, той отказва да разбере какво е животът. А животът е процес на постоянно учене. Когато не приемаме загубите си, не можем да продължим напред и да ги преодолеем, а това ни възпира да се развием в по-силни личности.
Страданието не е приятно. Всички знаем това, но отсъствието на постоянно доволство не може да бъде бариера, която да ни пречи да живеем живота си и да ни накара да затворим всички врати за другите. Вашият Аз, вашата сила и вашата воля са двигателите, които ви позволяват да превъзмогвате страданието в жизнения си път. Не забравяйте това.
Вижте още: Страданието създава хора със силен дух
3. Страданието търси освобождение
Не позволявайте на страданието да се трупа, без да се научавате да се справяте с него. Когато се опитвате да живеете с болката, вие генерирате прекалено много проблеми в мозъка си: високи нива на кортизол, стрес, невъзможност за учене, загуба на памет… постепенно всички ваши способности отслабват, а заедно с това страдат здравословното ви състояние и емоционалният ви баланс.
Научете се да се освобождавате от страданието, правете го винаги! Ако някой ви нарани, отвърнете му. Ако нещо ви притиска, намерете пространство, в което да избягате и да вдишате глътка въздух с пълни гърди. Нека очите ви потънат в сълзи. Плачете, колкото душата ви изпитва нужда. Извисете глас и съборете всяка една стена, която ви наранява. Никой не заслужава страдание, особено такова, което няма край.
Винаги търсете решения на проблемите си, във вашата власт е да ги преодолеете. Всяко усилие, което полагате, си струва и влияе положително върху здравето ви. А и всяко усилие си заслужава, когато става дума за преборване на страдание.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Blume, S. R., Padival, M., Urban, J. H., & Rosenkranz, J. A. (2019). Disruptive effects of repeated stress on basolateral amygdala neurons and fear behavior across the estrous cycle in rats. Scientific Reports, 9(1), 12292. https://doi.org/10.1038/s41598-019-48683-3
- Carroll, D., Ginty, A. T., Whittaker, A. C., Lovallo, W. R., & de Rooij, S. R. (2017). The behavioural, cognitive, and neural corollaries of blunted cardiovascular and cortisol reactions to acute psychological stress. Neuroscience & Biobehavioral Reviews, 77, 74–86. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6741350/
- Cassiers, L., Sabbe, B., Schmaal, L., Veltman, D. J., Penninx, B., & Van Den Eede, F. (2018). Structural and Functional Brain Abnormalities Associated With Exposure to Different Childhood Trauma Subtypes: A Systematic Review of Neuroimaging Findings. Frontiers in Psychiatry, 9, 329. https://doi.org/10.3389/fpsyt.2018.00329
- Evans, L. D., Kouros, C., Frankel, S. A., McCauley, E., Diamond, G. S., Schloredt, K. A., & Garber, J. (2015). Longitudinal relations between stress and depressive symptoms in youth: coping as a mediator. Journal of Abnormal Child Psychology, 43(2), 355–368. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4284153/
- Horiuchi, S., Tsuda, A., Aoki, S., Yoneda, K., & Sawaguchi, Y. (2018). Coping as a mediator of the relationship between stress mindset and psychological stress response: a pilot study. Psychology Research and Behavior Management, 11, 47–54. https://doi.org/10.2147/prbm.s150400
- Jiang, D. G., Jin, S. L., Li, G. Y., Li, Q. Q., Li, Z. R., Ma, H. X., Zhuo, C. J., Jiang, R. H., & Ye, M. J. (2016). Serotonin regulates brain-derived neurotrophic factor expression in select brain regions during acute psychological stress. Neural Regeneration Research, 11(9), 1471–1479. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5090852/
- Johnson, J. D., Barnard, D. F., Kulp, A. C., & Mehta, D. M. (2019). Neuroendocrine Regulation of Brain Cytokines After Psychological Stress. Journal of the Endocrine Society, 3(7), 1302–1320. https://doi.org/10.1210/js.2019-00053
- Kertser, A., Baruch, K., Deczkowska, A., Weiner, A., Croese, T., Kenigsbuch, M., Cooper, I., Tsoory, M., Ben-Hamo, S., Amit, I., & Schwartz, M. (2019). Corticosteroid signaling at the brain-immune interface impedes coping with severe psychological stress. Science Advances, 5(5), eaav4111. https://doi.org/10.1126/sciadv.aav4111
- Laurent, H. K., Gilliam, K. S., Wright, D. B., & Fisher, P. A. (2015). Child anxiety symptoms related to longitudinal cortisol trajectories and acute stress responses: evidence of developmental stress sensitization. Journal of Abnormal Psychology, 124(1), 68–79. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4351756/
- Picard, M., & McEwen, B. S. (2018). Psychological Stress and Mitochondria. Psychosomatic Medicine, 80(2), 141–153. https://doi.org/10.1097/psy.0000000000000545
Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.
