Какво се случва в мозъка, когато страдаме?
Както корените на дървото се развиват в дълбочина по време на буря, така ние, хората, се развиваме личностно посредством страданието. Така се учим от грешките си и натрупваме мъдрост от провалите си. Посвещаваме днешната си статия на измеренията на емоциите и въпроса, какво се случва в мозъка, когато страдаме.
Какво се случва в мозъка ни, когато страдаме?
1. Страданието, скулпторът на мозъка
Със сигурност разполагате с впечатления по този въпрос. В течение на живота, когато страдаме, в мозъка настъпват промени, които неизбежно повлияват на характера. Вземете като пример децата. Някои деца стават жертви на насилие в ранна възраст. Няма нещо по-деструктивно от болезненото детство, в което присъстват моменти на насилие. Лекари и психиатри смятат, че страданието в тези случаи е много подобно на страданието на войника, изпратен в битка.
Постоянният страх, изостреното внимание и продължителната мъка могат да провокират смущения в мозъка и да освободят определени невротрансмитери. Така зони от мозъка, които се асоциират с емоции като болка и страх (например амигдала и инсуларен кортекс), биват стимулирани. Тази стимулация може да генерира дълготрайни последствия върху личността: недоверие, гняв, агресивно поведение и дори предразположение към депресия.
Разбира се, отговорите на негативните моменти в живота ни никога не са еднакви. Шансът обаче да настъпят необратими смущения в мозъка е голям. Помислете, например, за отношенията в един брачен съюз, в който един от партньорите е неуважаван и насилван. Накрая тази прекомерна, продължаваща във времето болка, провокира състояние на безпомощност, което тласка към гняв, дори депресия. Запомнете тези рискове.
Прочетете и: Монтесори техники за справяне с детския гняв
2. Страданието, изключителен инструмент за учене
Никой не е обещал, че животът ще бъде лесен път, който гарантира само щастие. Възможно е по пътя ви да излязат много препятствия. Разбира се, можем да извлечем познания и от приятните емоции, но без съмнение страданието е уникален учител. Може би най-добрият, но и най-безкомпромисният и жестокият.
Казват, че който не е страдал истински, не е живял истински. Може би тук има известна доза преувеличение, но си струва да го имаме предвид. Факт е, че всички ние се учим от провалите и загубите си. Ако някой откаже да се учи от грешките си, той отказва да разбере какво е животът. А животът е процес на постоянно учене. Когато не приемаме загубите си, не можем да продължим напред и да ги преодолеем, а това ни възпира да се развием в по-силни личности.
Страданието не е приятно. Всички знаем това, но отсъствието на постоянно доволство не може да бъде бариера, която да ни пречи да живеем живота си и да ни накара да затворим всички врати за другите. Вашият Аз, вашата сила и вашата воля са двигателите, които ви позволяват да превъзмогвате страданието в жизнения си път. Не забравяйте това.
Вижте още: Страданието създава хора със силен дух
3. Страданието търси освобождение
Не позволявайте на страданието да се трупа, без да се научавате да се справяте с него. Когато се опитвате да живеете с болката, вие генерирате прекалено много проблеми в мозъка си: високи нива на кортизол, стрес, невъзможност за учене, загуба на памет… постепенно всички ваши способности отслабват, а заедно с това страдат здравословното ви състояние и емоционалният ви баланс.
Научете се да се освобождавате от страданието, правете го винаги! Ако някой ви нарани, отвърнете му. Ако нещо ви притиска, намерете пространство, в което да избягате и да вдишате глътка въздух с пълни гърди. Нека очите ви потънат в сълзи. Плачете, колкото душата ви изпитва нужда. Извисете глас и съборете всяка една стена, която ви наранява. Никой не заслужава страдание, особено такова, което няма край.
Винаги търсете решения на проблемите си, във вашата власт е да ги преодолеете. Всяко усилие, което полагате, си струва и влияе положително върху здравето ви. А и всяко усилие си заслужава, когато става дума за преборване на страдание.
Може да ви заинтересува ...
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Blume, S. R., Padival, M., Urban, J. H., & Rosenkranz, J. A. (2019). Disruptive effects of repeated stress on basolateral amygdala neurons and fear behavior across the estrous cycle in rats. Scientific Reports, 9(1), 12292. https://doi.org/10.1038/s41598-019-48683-3
- Carroll, D., Ginty, A. T., Whittaker, A. C., Lovallo, W. R., & de Rooij, S. R. (2017). The behavioural, cognitive, and neural corollaries of blunted cardiovascular and cortisol reactions to acute psychological stress. Neuroscience & Biobehavioral Reviews, 77, 74–86. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6741350/
- Cassiers, L., Sabbe, B., Schmaal, L., Veltman, D. J., Penninx, B., & Van Den Eede, F. (2018). Structural and Functional Brain Abnormalities Associated With Exposure to Different Childhood Trauma Subtypes: A Systematic Review of Neuroimaging Findings. Frontiers in Psychiatry, 9, 329. https://doi.org/10.3389/fpsyt.2018.00329
- Evans, L. D., Kouros, C., Frankel, S. A., McCauley, E., Diamond, G. S., Schloredt, K. A., & Garber, J. (2015). Longitudinal relations between stress and depressive symptoms in youth: coping as a mediator. Journal of Abnormal Child Psychology, 43(2), 355–368. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4284153/
- Horiuchi, S., Tsuda, A., Aoki, S., Yoneda, K., & Sawaguchi, Y. (2018). Coping as a mediator of the relationship between stress mindset and psychological stress response: a pilot study. Psychology Research and Behavior Management, 11, 47–54. https://doi.org/10.2147/prbm.s150400
- Jiang, D. G., Jin, S. L., Li, G. Y., Li, Q. Q., Li, Z. R., Ma, H. X., Zhuo, C. J., Jiang, R. H., & Ye, M. J. (2016). Serotonin regulates brain-derived neurotrophic factor expression in select brain regions during acute psychological stress. Neural Regeneration Research, 11(9), 1471–1479. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5090852/
- Johnson, J. D., Barnard, D. F., Kulp, A. C., & Mehta, D. M. (2019). Neuroendocrine Regulation of Brain Cytokines After Psychological Stress. Journal of the Endocrine Society, 3(7), 1302–1320. https://doi.org/10.1210/js.2019-00053
- Kertser, A., Baruch, K., Deczkowska, A., Weiner, A., Croese, T., Kenigsbuch, M., Cooper, I., Tsoory, M., Ben-Hamo, S., Amit, I., & Schwartz, M. (2019). Corticosteroid signaling at the brain-immune interface impedes coping with severe psychological stress. Science Advances, 5(5), eaav4111. https://doi.org/10.1126/sciadv.aav4111
- Laurent, H. K., Gilliam, K. S., Wright, D. B., & Fisher, P. A. (2015). Child anxiety symptoms related to longitudinal cortisol trajectories and acute stress responses: evidence of developmental stress sensitization. Journal of Abnormal Psychology, 124(1), 68–79. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4351756/
- Picard, M., & McEwen, B. S. (2018). Psychological Stress and Mitochondria. Psychosomatic Medicine, 80(2), 141–153. https://doi.org/10.1097/psy.0000000000000545
