Какво се крие зад постоянното желание за храна?
Защо изпитвате силен глад? Какво се крие зад постоянното желание за храна? Осигурява ли тази храна щастие на човека, което той не може да извлече от ежедневния живот?
Решихме да потърсим информация по темата, за да открием някои отговори.
Нервни сте, защото ви се яде, или ядете, защото сте нервни?
“Когато съм разтревожен/а или нервен/а, консумирам повече храна”. Вероятно не за първи път чувате това обяснение. Самите вие може да сте изпитвали това състояние. Съществуват процеси, които понякога са способни да се превръщат в порочен кръг. Когато се чувствате по-нервни, консумирате повече храна. В същото време, когато установите, че сте наддали на тегло и забелязвате промените във фигурата си, това ви кара да се чувствате още по-зле.
Този проблем е често срещан. Той кара хората да си задават класическия въпрос: “Гладен/а ли съм наистина? Възнамерявам да изям това, защото тялото ми се нуждае от него, или просто защото ще ме направи щастлив/а? Или се опитвам да запълня празнота, която не мога да си обясня?”
На първо място трябва да заявите пред себе си простичкия факт, че си задавате тези въпроси и това е положително само по себе си. Това е ясна индикация, че искате да откриете първопричината за поведението си. В наши дни има хора, които не си задават тези въпроси и продължават да се тъпчат с прекалено много храна.
Кои са факторите, които провокират постоянното желание за храна:
Емоционален фактор
- Може да се каже, че зад постоянното желание за храна винаги се крие емоционален фактор. Храната се превръща в начина за постигане на мигновено удовлетворение, извличане на наслада от консумацията на нещо сладко или пък солено, нещо вкусно и богато на мазнини, което засища и радва, макар за кратък период от време. Сладките храни провокират освобождаване на ендорфини, които създават усещането за краткотрайно щастие, чиято цел е да прикрие емоционалните проблеми.
Лични проблеми
- Понякога проблемите в интимно отношение могат да окажат директно вляние върху процесите, които преди малко описахме. Може да се стремите към постоянно хранене, тъй като са налице промени в отношенията с партньора. Възможно е да има неща, които да искате да споделите с него, но да не го правите. Чувствате се откровено нещастни, но не знаете как да разрешите проблема. И вместо да се справите с него, вие бягате и търсите спасение в храната.
Неудовлетвореност
- Възможно е също така да не се чувствате удовлетворени от самите себе си. Поглеждате се в огледалото и образът ви провокира нервност и незадоволеност. Без да се усетите, вече сте сложили нещо в уста. Пакетът с чипс помага временно да спрете да мислите. По подобен начин вечер, когато не ви се спи, ставате и взимате нещо сладко за хапване от хладилника.
Стрес
- Има дни, когато сте изложени на високи дози стрес. Тревогите валят една след друга и не можете да се успокоите. Влизате в банята за топъл душ. Тогава усещате, че стомахът ви е празен и можете да го успокоите само с парче пай, сандвич, снакс и т.н. Понякога нервността и тревогата навлизат в живота ви, без да ги забелязвате. Тогава храненето се превръща в ежедневен начин за отпускане. Защо? Тъй като е лесен изход. Когато предложите храна на стомаха си, изпитвате удовлетворение и определена доза спокойствие.
Вижте още: Как да не надебелявате заради стрес
Как да контролираме апетита:
- На първо място трябва да разберете каква е причината за нервността или постоянното желание за храна. Дължи ли се на работата? Имате ли проблеми в отношенията у дома? Има ли нещо в самите вас, което не харесвате? Това е моментът, в който да проявите воля, да бъдете смели и да поемете риск, за да бъдете щастливи. Струва си да положите усилия, за да почувствате по-добре.
- Вслушайте се в тялото. Изпитвате ли наистина глад? Задайте си този въпрос всеки път, щом започнете да похапвате лека закуска между основните хранения. Възможно е това, което тялото ви да иска, да не е храна. То иска да разрешите проблеми или тревога. Спрете да се заблуждавате с бисквити и постоянни закуски. Гладът, който изпитвате, не е реален.
- Дишайте. Всеки път, щом усетите, че ви завладява силен глад, започнете да изпълнявате релаксиращи упражнения. Дишайте бавно, сложете ръка на стомаха и издишайте дълбоко. Повторете това упражнения 5 пъти подред. Опитайте се максимално да се отпуснете.
Прочетете и това: Лесни упражнения за облекчаване на стреса и подобряване на настроението
Консумирайте храна, която засища глада
Съществуват храни, които са подходящи за неутрализиране на нервността и тревогата, както и постоянното желание за храна. Ето част от тях:
Овесени ядки
- Ябълки
- Аспержи
- Пуешки гърди
- Кисело мляко без захар
- Спанак
- Чай от глухарче
- Чай от пасифлора
- Бадеми
Излезте на разходка
Малко са нещата, които могат да оказват такова терапевтично въздействие, както разходката навън. Тя ще помогне за справяне с проблемите в перспектива. Разходката облекчава тревожните състояния, прочиства ума и нормализира сърдечния ритъм. След само няколко минути ходене пеша на открито ще започнете да разглеждате проблемите под друг ъгъл. Струва си да опитате.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Pinnock, Dale (2015) Anxiety & Depression: Eat Your Way to Better Health. New York: Quadrille Publishing
- Wong, M., & Qian, M. (2016). The role of shame in emotional eat. Eating Behaviors. https://doi.org/10.1016/j.eatbeh.2016.07.004
- Costarelli, V., Demerzi, M., & Stamou, D. (2009). Disordered eating attitudes in relation to body image and emotional intelligence in young women. Journal of Human Nutrition and Dietetics. https://doi.org/10.1111/j.1365-277X.2009.00949.x
- Canetti, L., Bachar, E., & Berry, E. M. (2002). Food and emotion. Behavioural processes, 60(2), 157-164. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12426067
- Hofmann, S. G., Sawyer, A. T., Witt, A. A., & Oh, D. (2010). The effect of mindfulness-based therapy on anxiety and depression: A meta-analytic review. Journal of consulting and clinical psychology, 78(2), 169. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2848393/
- Anderson, E. H., & Shivakumar, G. (2013). Effects of exercise and physical activity on anxiety. Frontiers in psychiatry, 4, 27. https://www.researchgate.net/publication/236582012_Effects_of_Exercise_and_Physical_Activity_on_Anxiety