Какво представлява предизвикването на раждането?

24.07.2019
В определени специфични случаи специалистите могат да препоръчат предизвикване на раждането, което означава, че контракциите се предизвикват изкуствено, за да се даде начало на раждането.

Предизвикването на раждането е изкуствено стимулиране на контракциите, водещи до начало на раждането. Казано по друг начин то е планирано действие, използвано от гинеколозите в определени случаи.

В тази статия ще ви разкажем всичко, което трябва да знаете за предизвикването на раждането.

Какво представлява предизвикването на раждането

За разлика от нормалното раждане, при което контракциите започват по естествен начин, при предизвиканото раждане те са в резултат от употребата на определени лекарства.

Въпреки че специалистите съветват да се чака раждането да започне по естествен начин, има определени случаи, в които то трябва да се предизвика. Има редица фактори водещи до предизвикването на раждането. В тези случаи раждането се индуцира от лекар.

В кои случаи лекарите препоръчват предизвикване на раждането?Предизвикването на раждането е наложително в редица случаи.

Предизвикването на раждането се препоръчва в специални ситуации, в които здравето на майката или детето може да бъде застрашено. Те включват:

  • Разкъсване на мембраните преди раждане. Когато водите на родилката изтекат е нормално да започнат и контракциите. В някои случаи обаче това се случва рано, което означава, че контракциите не започват. Ако те не са налице след 12-14 часа, лекарите могат да предизвикат раждането, за да избегнат евентуални усложнения.
  • Преносена бременност. След 42 гестационна седмица лекарите могат да прибегнат до предизвикване на раждането, ако то не е започнало по естествен начин.
  • Заболяване на майката. В някои случаи майката може да страда от заболяване като диабет, хипертония и други. В тези случаи, за да се избегнат усложнения, е най-добре раждането да бъде предизвикано.
  • Наличие на мекониум. Мекониумът може да бъде потенциално опасен и дори да доведе до фатален край за плода. Затова в такива случаи е най-добре да се прибегне до предизвикване на раждането.
  • Фетална макрозомия. Има случаи, в които плодът тежи повече от 4.500 килограма. Тъй като това крие определени рискове за майката и плода, лекарите могат да решат да предизвикат раждането.
  • Умиране на плода в матката. За съжаление в тези случаи предизвикването на раждането е неизбежно.

След задълбочено разглеждане на всеки един случаи, както и на спецификата на майката и плода, лекарите са тези, които решават дали раждането трябва да бъде предизвикано или не.

Прочетете и: Високо кръвно налягане по време на бременност: симптоми и лечение

Как се предизвиква раждането?

След като специалистите решат, че най-добрият вариант е предизвиканото раждане, започва специфичен процес. Той протича в две фази:

Първа фаза: разширяване на маточната шийка

За да се предизвика раждането, маточната шийка трябва да бъде разширена поне два-три сантиметра. Лекарите назначават простагландини (хормони стимулиращи матката), за да започне процесът на разширяване.

Той може да продължи 12 – 24 часа – от момента на назначаване на простагландините. Затова обикновено те се предписват през нощта, за да може майката да си почине и подготви за предизвикването на раждането и самото раждане.

Втора фаза: амниотомия или окситоцин

След като маточната шийка се разшири, гинекологът спуква амниотичния мехур, за да стимулира контракциите. Но ако след спукването на мехура, те не започнат по естествен начин, лекарят може да назначи окситоцин.

Окситоцинът е хормонът, предизвикващ контракциите на мускулите на матката и се назначава по венозен път. Същевременно се следят сърдечния ритъм на плода и на майката, както и самите контракции.

Обикновено първата доза окситоцин е малка и постепенно се повишава според указанията на гинеколога. След преливането на окситоцина контракциите могат да започнат рязко и болезнено, което може да нарани майката и плода. Затова гинекологът следи внимателно целия процес.

След това раждането би трябвало да протече нормално, с изключение на случаите, в които се налага извършването на цезарово сечение.

Препоръчваме ви да прочетете и: Бременност след 35 годишна възраст

Рискове при предизвикването на ражданетоВ някои случаи лекарите прибягват и до цезарово сечение.

Въпреки че процесът е дълъг и може да бъде болезнен, предизвикването на раждането не крие сериозни усложнения.

Най-значителните рискове за майката се крият в продължителността на процеса, който може да доведе до умора или висока температура (предизвикана от лекарствата).

Добре е да знаете, че може да отнеме около четири часа от назначаването на простагладините до разширяването на маточната шийка с три сантиметра. След това следва необходимото време за действието на окситоцина, както и на самото раждане. Затова както вече казахме – целият процес е много дълъг.

В някои случаи плодът не се чувства комфортно в матката по време на процеса. Поради тази причина гинекологът може да реши преминаването към цезарово сечение, въпреки че то самото си има усложнения. Но невинаги става така. В действителност в повечето случаи на предизвикване, раждането протича нормално, без никакви усложнения.

Така че, ако и на вас ви предстои предизвикване на раждането, не се тревожете. Независимо колко дълъг ще бъде процесът, лекарският екип ще ви напътства във всеки един етап. И след няколко часа ще държите малкото си съкровище в ръце!

  • Tenore J (2003). «Methods for cervical ripening and induction of labor». Am Fam Physician 67 (10): 2123-8
  • Järvelin, M. R., Hartikainen‐Sorri, A. and Rantakallio, P. (1993), Labour induction policy in hospitals of different levels of specialisation. BJOG: An International Journal of Obstetrics & Gynaecology, 100: 310-315. doi:10.1111/j.1471-0528.1993.tb12971.x
  • A Metin Gülmezoglu et al. “Induction of labour for improving birth outcomes for women at or beyond term”, Cochrane Database Syst Rev. 2012; 6: CD004945.
  • Ekaterina Mishanina et al. “Use of labour induction and risk of cesarean delivery: a systematic review and meta-analysis”, CMAJ. 2014 Jun 10; 186(9): 665–673.