Какво казва науката за хората, които се радват на самотата
Колкото и странно да изглежда, някои хора се радват на самотата. Когато тя е свободно избрана, добре управлявана и приятна подобрява вашето здраве и самочувствие.
Има някои, които виждат в това лоша светлина, тъй като противоречи на нашите социални основи и естествената връзка, която е толкова характерна за хората. Но има нещо, което не можем да забравим: добре е хората да остават сами понякога.
Самото време ни помага да поддържаме връзка с нашия вътрешен свят, мисли и емоции. Тези, които са така се изправят пред стресиращи и тревожни ситуации, успявайки да ги подобрят. В резултат на това самото време насърчава силна личност.
Науката се е опитала да изучава хората, които прегръщат времето сами и очертават своите характеристики.
Полезната, прочистваща и ползотворна самота е нещо, което действа като “миг за изключване”. Това поведение не се опитва да избягва хората. То също така не пренебрегва изграждането на връзки, които са важни.
Да бъдеш в състояние да се приютиш в черупката си от време на време е полезно. Плюс това има положително въздействие върху вашето благосъстояние.
Днес искаме да ви покажем какво казва науката за това.
Използването на времето сами за постигане на лична пълнота
Книгата “Забава за един: Манифестът на самотниците” на Анели Руфус ни казва, че почти 25% от населението се характеризира с тази черта. Тези хора обичат да са сами и наистина се радват на собствената си компания.
“Самотата понякога е най-добрата компания и краткото отдръпване изисква сладко завръщане”.
Самото общество обаче винаги ги е обозначавало с различни прилагателни. Повечето от тези прилагателни са по-скоро отрицателни: антисоциални, несретници, елитаристи или дори егоистични ...
Обикновено хората не им се доверяват. Това е така, защото те правят неща като вземане на седмица почивка сами и се отказват от всичко и всеки.
Освен това човек, който няма партньор и казва: “Щастлив съм така” се вижда като нещо обезпокоително.
Вижте още: Себепознанието е синоним на щастието
Как може някой да бъде щастлив, ако не споделя живота си с някой друг?
Каква полза има, когато един човек не обменя идеи с друг? Има ли някаква радост, когато някой избере мълчанието вместо разговор? Можете ли да се наслаждавате на задържането на емоциите за себе си и да не споделяте диван, легло, разходка или ястие?
Това обикновено са най-често срещаните съмнения, които крайните хора имат. Те виждат живота през обектива на екстроверсията, която търси постоянен социален стимул. Те винаги търсят компания и подкрепата на другите.
Науката обаче казва нещо друго.
Да се наслаждаваш на самотата не означава, че бягате от света
Доктор Бърк Хагмейе в Университета в Йена, Тюрингия (Германия) е разработил скала с колегите си. Тази скала измерва вашето ниво на социална активност, връзката с другите и вашето желание за самота.
Аспекти на самотата
Нещо, което казахме в началото е, че когато говорим за самота, тя може да има различни аспекти.
- Един от тях е невротичният човек, който търси самотата само поради необходимост, защото не знае как да се социализира. Той също така не знае как да бъде изкаран от своята среда, други хора или стимули.
- В другия край на спектъра има хора, които се радват на определени моменти със себе си. И в същото време те не бягат от никого и от нищо. Те просто се радват на самотата, за да изследват собствените си мисли.
По този начин т.нар. “ABC на социалните желания” позволява малко по-задълбочено разбиране на този профил, показвайки на хората следното:
- Тези, които обичат да прекарват времето си сами са по-способни да регулират настроението си. Освен това те имат по-малко “експлозии” от лоши настроения, дискомфорт, чувство на неудовлетвореност и т.н.
- Хората, които се радват на на самотата обикновено имат по-открит ум. Те са по-оригинални, любопитни и с по-развито въображение.
- Тяхната социална черта колкото и учудващо да изглежда, е приятна. Те са по-близки и обикновено показват повече съпричастност.
- Като навлизат по-дълбоко в своята лична вселена, те знаят как да разпознават по-добре външните нужди, страхове и тревоги.
- Друг аспект, който се отличава в тази скала, е, че им позволява да определят по-добре характерната си черта. Те са по-способни да дефинират и прегръщат своята интроверсия.
Прочетете и това: 7 красиви японски думи, които стимулират личностното израстване
И още за самотата
Също така, това уточнява, че този вид интроверсия никога не е свързан със стеснителност по никакъв начин.
От друга страна най-екстровертните хора обикновено изпитват страх или очевидно неудобство да бъдат сами. Те се чувстват застрашени и не могат да се насладят на самотата. Освен това те смятат че е дошъл края на света, ако в един момент не са с партньора си, приятелите си и т.н.
В същото време друга интересна подробност е, че хората, които се чувстват спокойни в самотата си, по-добре управляват стреса и безпокойството.
Може обаче да се чудите какви негативни аспекти може да ви покаже този инструмент за профилиране. Това, което показва “ABC на социалните желания” е, че тези хора обикновено се чувстват неразбрани.
Те имат добра представа за себе си. Освен това те имат добро самочувствие. Но когато мислят за това как другите ги виждат, те почти винаги се смятат за “черната овца на групата” или “странния човек”.
В крайна сметка всеки има своя собствена личност. Никой човек не е по-добър от другите. Независимо дали сте „социална пеперуда” или предпочитате да прекарвате времето си сами, добре е да научите какво ви помага да бъдете най-добрия човек, който можете да бъдете и да го прегърнете.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Amichai-Hamburger, Y. y Ben-Artzi, E. (2003). Soledad y uso de Internet. Computers in Human Behavior, 19 (1), 71–80. https://doi.org/10.1016/s0747-5632(02)00014-6
- Cardona, J. L., Villamil, M. M., Henao, E., & Quintero, A. (2009). Concepto de soledad y percepción que de su momento actual tiene el adulto mayor en el municipio de Bello, Colombia 2007. Facultad Nacional de Salud Pública, 27(2).
- Hagemeyer, B., Neyer, FJ, Neberich, W. y Asendorpf, JB (2013). El abc de los deseos sociales: afiliación, estar solo y cercanía a la pareja. Revista europea de personalidad, 27 (5), 442–457. https://doi.org/10.1002/per.1857
- Hawkley, LC, Burleson, MH, Berntson, GG y Cacioppo, JT (2003). Soledad en la vida cotidiana: actividad cardiovascular, contexto psicosocial y conductas de salud. Revista de personalidad y psicología social, 85 (1), 105-120. https://doi.org/10.1037/0022-3514.85.1.105
- Jürschik, Pilar, Botigué, Teresa, Nuin, Carmen, & Lavedán, Ana. (2013). Estado de ánimo caracterizado por soledad y tristeza: factores relacionados en personas mayores. Gerokomos, 24(1), 14-17. https://dx.doi.org/10.4321/S1134-928X2013000100003
- Rico Moreno, Javier. (2014). Hacia una historia de la soledad. Historia y grafía, (42), 35-63. Recuperado en 18 de enero de 2019, de http://www.scielo.org.mx/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S1405-09272014000100003&lng=es&tlng=es.
- Rufus, A. (2003). Party of one. Cambridge, MA: Da Capo Press.