Какво е естетиката във философията и какво изучава?

Естетиката е философска дисциплина, която изучава представата за красота и нейното възприятие. Кое е красиво и кое грозно? Естетиката търси отговорите.

Написано и проверено от философ Maria Alejandra Morgado Cusati.

Последна актуализация: 09 октомври, 2022

Естетиката е клон на философията, който изучава природата и възприемането на красотата. Следователно тя е тясно свързана с изкуството.

В този смисъл тази дисциплина не само пита какво е красиво, но също така изучава преживяванията и естетическите преценки, които възникват в нас, когато възприемаме даден обект. Това може да е природа, други хора или творба, създадена от човека. Това ни позволява да категоризираме нещо като привлекателно, грозно, възвишено, елегантно и т.н.

С други думи, една от основните цели на естетиката е изучаването на преживяванията и преценките, които ни се случват в ежедневието , когато възприемаме света. Опитва се да отговори защо някои обекти са привлекателни за нас, а други не.

Това, което може да е естетически приятно за един човек, не е задължително да е естетически приятно за друг. Дори да се върнем назад в историята, ще видим как художествените движения са отговорили на идеала за красота, специфичен за тяхното време. Следователно субективността и относителността на това, което се смята за естетически красиво, са една от големите теми в тази дисциплина.

Историята на естетиката като дисциплина на философията

Естетиката като учебна дисциплина възниква през осемнадесети век от немския философ Александър Готлиб Баумгартен, който въвежда термина в своя труд Философски размисли върху поемата (1735). В това произведение той описва естетиката като наука за сетивното, както и за отношенията, които съществуват между изкуството и красотата.

Това обаче не означава, че философите, предшестващи Баумгартен, не са се посветили на тази тема. Всъщност концепцията е приложима към изследванията, които по-ранните мислители са задействали около красивото.

Естетиката в Древна Гърция

В Древна Гърция Платон теоретизира красотата и изкуството в творби като Banquet и Държавата. В тези творби той потвърждава, че красотата е вечна, нематериална и неизменна идея, която може да бъде разбрана само от душата и това се отразява в способността на човешкото същество да създава предмети.

Аристотел, от друга страна, ще продължи да прави същото в произведения като Поетично изкуство или Реторика и политика. Той обаче оставя настрана платоническия идеализъм, за да се съсредоточи върху материалния подход. По този начин потвърждава, че това, което се смята за красиво, трябва да има симетрична и подредена композиция.

Средновековието

През Средновековието, от друга страна, естетиката се свързва с религиозното изкуство, така че нейната функция е ограничена до изясняване на християнските откровения. През този период философи като св. Августин от Хипон и св. Тома Аквински размишляват върху красотата.

Например за св. Августин красотата е съставена от хармонията на елементите, които правят физическата красота божествена. Докато за Свети Тома обектът е изложен чрез формата (същността) и субектът може да възприеме красотата му чрез чувствителност.

Естетиката в модерната епоха

Сега, след като Баумгартен официално създава естетиката като дисциплина, се появяват различни философи, които се занимават с тази тема. Един от най-известните е Имануел Кант, който се фокусира върху субективността на чувствата за това, което се смята за красиво.

Кант вярва, че красотата не е измерима, защото произтича от чувство. Следователно е натоварена със субективизъм. Следователно предлага термина трансцендентална естетика.

С други думи, за Кант чувствителността е обусловена от поредица от предишни преживявания, които ни помагат да определим естетиката и красотата на обектите.

Съвременната епоха

И накрая, в съвременната епоха се появяват различни начини за тълкуване на значението на естетиката, нейната чувствителност и представяне. Всъщност се появи това, което е известно като антиестетика, което предполага отхвърляне на установената естетика, като последната се разбира като мода или личен имидж.

В този случай съвременното изкуство предполага, че това, което наистина е важно, не е това, което авторът чувства, а това, което той или тя кара получателя на неговото или нейното произведение да почувства. Тя не търси спокойната или живописна красота, или неприятното или меланхоличното, за да провокира безпокойство или други интензивни усещания у зрителите.

Идеята за красота през цялата история

Концепцията за красотата се променя от една епоха в друга. Затова това, което днес смятаме за привлекателно или красиво, не е било такова в други времена и може да не бъде така след още няколко десетилетия.

Сега, за да разберем как се е променила представата за красота, ето обща представа за мутацията на това понятие:

• Естетика в класическата философия: За Древна Гърция и Римската империя красивото, доброто и истинското съответстват на едно нещо, а природата му е свързана с мярката, хармонията, справедливостта и адекватността на идеала на времето.
• Средновековна естетика: През Средновековието концепцията за красота е свързана с основните християнски ценности: вяра в Бог, саможертва, страст и чистота. Следователно моралната красота има по-голяма тежест от външния вид.
• Модерна естетика: Ренесансът скъсва с християнската схема и отстоява класическите отражения в рамките на идеите на хуманизма и Просвещението. В този смисъл идеята за красота се приписва на планираното, структурираното, симетричното и хармоничното.
• Съвременна естетика: В тази епоха идеята за красота е свързана с абстрактното изкуство, концептуално красивото и красотата на значението на нещата, а не с изпълнението на канон, който прави разлика между естетическото и светското. Дори ужасното, ежедневното и неразбираемото са смятани за модели на красивото.

Последни мисли

Естетиката е дисциплина на философията, която се занимава с природата на красотата и елементите, които се намесват в нашата чувствителност, така че да категоризираме нещо като красиво, грозно, привлекателно, неприятно и т.н.

Затова поставя под въпрос какво представлява самата красота и дали това качество съществува обективно или е напълно субективно усещане.