Интелигентността означава да игнорираме незначителните неща

Спрете да отлагате щастието за после.

Уинстън Чърчил е казал, че никога няма да стигнем накъдето сме тръгнали, ако спираме, за да хвърляме камък по всяко куче, което ни залае. Понякога игнорирането на елементите от живота, които не можем да променим, представлява интелигентен начин да продължим напред и да отстраним от пътя си незначителните неща.

А как разбираме дали нещо си струва, или не? Това е нещо, което всеки един от нас сам трябва да определи, тъй като всяка ситуация е уникална и лична.

За някои това ще бъдат критиките и негативните хора. За други – освобождаването от личните страхове и ограничаващите представи.

Днес искаме да ви поканим да поразмишлявате върху една много важна тема, която засяга личностното израстване – да знаете кога да се откажете или да игнорирате нещата, които ви пречат да продължите напред.

Изкуството да игнорираме незначителните неща по интелигентен начин

Да игнорираме интелигентно е изкуство, същински акт на мъдрост и зрялост. Не бива никога да игнорираме обаче това, което е наистина важно:

• Хората, които обичаме и подкрепят нашето развитие.

• Определени аспекти от самите нас, като например талантите ни, които ни доближават до осъществяването на нашите цели и мечти.

• Никога не е препоръчително да игнорирате потребностите на онези, които са ваша лична отговорност.

Нека да хвърлим поглед към няколко стратегии, които ще ни помогнат да приложим в действие компонентите, които определят изкуството на игнорирането.

Най-голямата ни грешка е, че “отлагаме” щастието

В заинтригуваща статия, публикувана в Psychology Today , разбираме, че хората пропускат отворилите се пред тях възможности, защото смятат, че сега не е подходящото време за тях.

Какво ни кара да се поддаваме на тази представа, че „сега не му е времето“?

• Коментарите и критиките на другите. Пример: не сте щастливи в брака си, но родителите ви все ви казват, че „трябва да издържите още малко“.

• Когато ви е страх от факта, че можете да разочаровате другите, или когато продължаваме да вярваме, че нещата ще се променят за една нощ и ще ни връхлети щастие, стига да потърпим още малко.

Щастието никога не бива да бъде отлагано. Ако нашите сърца и умове ни казват, че нещо не е наред, значи е време да спрем да слушаме хората, които ни уверяват в противното.

За да направите тази крачка, се нуждаете от кураж.  

Игнорирайте критиките и болезнените коментари

На пръв поглед може да ви изглежда доста лесно да игнорирате критиките и болезнените забележки. В реалността обаче са необходими усилия, тъй като този начин на поведение се отразява пряко върху нашето самочувствие.

• Негативните коментари, които ни засягат най-силно, са онези, които идват директно от хора, на които държим.

• „Как мога да игнорирам това, което моето семейство, моят съпруг или най-добър приятел казва?“ За да бъдем кристално ясни: хората, които ви обичат, допринасят за щастието ви и ви уважават.

• Всеки, който наистина го е грижа за вас, никога не поставя бариери пред вашето личностно израстване, не понижава самочувствието ви и не ви атакува с фин сарказъм или език, който изразява неуважение.

В този тип ситуации игнорирането на негативното поведение на околните е най-интелигентното нещо, което можете да предприемете.

Изисква се кураж, за да осъзнаете кои са собствените ви ограничаващи убеждения

Понякога най-силните ни врагове са само в нашето съзнание:

Често носим със себе си ограничаващи представи и убеждения, с които сме се сдобили по време на своето детство или са наследени от други хора, които са ни накарали да повярваме в утвърждения като: „Не знам как“ или „Не мога“.

• Има случаи, когато ниското ни самочувствие може да ни лиши от куража да започнем да игнорираме незначителните неща в живота, а също така хората и ситуациите, които могат да ни вредят, отколкото да ни носят щастие.

• Личната несигурност е друга добре позната причина, която често ни хвърля в дилеми. Например, може никога да не посмеете да отклоните покана за събитие, на което наистина не ви се ходи. Защо не смеете? Защото не можете да игнорирате страха си, че ще изглеждате „зле“ в очите на другите.

Това са само няколко прости примера, но когато се натрупат, те могат да се превърнат в опорна точка на нашето съществуване. Това ни прави зависими от думите и желанията на хората около нас.

Съгласете се, че това не е никак добре.

Да се научим да игнорираме незначителните неща е също така и изкуство на личния кураж. Става дума за убеждението, че за да бъдем щастливи, трябва да направим онзи голям скок и да кажем „не“.