Характеристики и лечение на сиалорея
Сиалорея – или птиализъм – е това, което наричаме разговорно “лигавене или отделяне на слюнка.” Това състояние е съвсем нормално при децата на възраст 15-36 месеца. Но се счита за тревожно, ако се наблюдава при индивиди над четири години. Днес ще се спрем по-подробно на характеристиките и лечението на сиалорея.
Въпреки че обикновено сиалореята е проблем, който засяга външния вид, може да бъде свързана и със сериозни здравословни състояния. Като церебрална парализа или болест на Паркинсон. Може да е резултат от бременност или да се дължи на приема на определени лекарства.
Какво е сиалорея и кои са причините за нея?
Сиалореята е състояние, което се характеризира с неспособност за задържане на слюнката в устата и придвижването й към храносмилателния тракт. Представлява обилно образуване на слюнка или аномалия в обработката й.
Най-често срещаните случаи на сиалорея са свързани с неврологични заболявания. Сред тях, както вече споменахме, са церебралната парализа и болестта на Паркинсон. Освен тези заболявания, сиалорея може да се наблюдава и при амиотрофична латерална склероза (АЛС), синдром на Райли-Дей, както и като последица при мозъчен удар.
Освен казаното, този проблем се наблюдава и при хората приемащи антипсихотични, хипнотични и успокояващи средства. Повишеното образуване на слюнка се наблюдава и при бременните в периода между втората и четвъртата гестационна седмица.
Лигавенето при малките деца е част от развитието им и се счита за нещо нормално.
Прочетете и: Как да използвате водата за уста
Характеристики на това заболяване
Слюнчените жлези отговарят за образуването на слюнка. Те са три на брой: околоушна, субмандибуларна и подезична жлези. Първата образува водниста слюнка, а другите две произвеждат по-гъста течност постоянно. Този тип слюнка често води до задавяне.
Всеки ден жлезите произвеждат около 1400 мл слюнка, от които 70% от субмадибуларната и подезичната жлези. Така сиалореята не е заболяване, преминаващо в по-сериозно такова. Но за съжаление се отразява негативно на качеството на живот на хората.
Няма лекари специалисти, които да се занимават с лечението на сиалорея. Затова, ако се съмнявате, че страдате от този проблем, трябва да посетите личния си лекар. Той ще ви насочи към определен специалист, в зависимост от причината породила проблема.
Класификация на сиалореята
Според произхода си, има два вида сиалорея:
- Предна сиалорея: дължи се на нервно-мускулен дефицит в съчетание с обилно образуване на слюнка. Води до изтичане на течността в ъглите на устата или по долната устна.
- Задна сиалорея: когато проблемът се дължи на изтичането на слюнка от езика към фаринкса.
Според скалата за оценка на Томас-Стонел и Грийнберг, сиалореята може да бъде класифицирана и в зависимост от интензивността и честотата й. От тази гледна точка, класификацията е следната:
- Сухота в устата
- Лека (мокра устни)
- Умерена (мокри устни и брадичка)
- Тежка (мокри дрехи)
- Обилна (намокряне на дрехи, ръце и пособия)
В зависимост от честотата, подредбата е следната:
- Не се наблюдава отделяне на слюнка
- Случайно отделяне на слюнка
- Честа сиалорея
- Постоянно отделяне на слюнка
Последствия от сиалорея
Сиалореята е значим медицински проблем. Тя причинява не само дискомфорт, но и затруднява обслужването на пациентите с неврологични проблеми. Най-често този проблем си има своите последствия. Например белене кожата на устните, умора в мускулите, дерматитт, промени във вкуса и затрудняване на говора.
От физиологична гледна точка най-големият риск е аспирационната пневмония,поради затрудненото преглъщане на храната. Тези пациенти са по-предразположени към инфекции в устната кухина.
Същевременно психо-социалните последици могат да бъдат доста тежки. Отделянето на слюнка води до социално отхвърляне, дори от полагащите грижи за болния. Освен това ограничава нормалното извършване на ежедневните дейности.
Неврологичните заболявания, като Паркинсон, се характеризират със симптоми като сиалорея.
Препоръчваме ви да прочетете и: Причини и симптоми на ларингита
Лечение на сиалорея
Има три начина за лечение на сиалорея: терапия с логопед, фармакологично лечение и оперативно такова. Логопедичната терапия включва извършването на серия от упражнения за ограничаване на патологичните рефлекси. И по-специално – целта е да се подобри затварянето на устните, както и поглъщането на слюнката. Постоянното и продължително лечение може да доведе до подобрение.
При фармакологичното лечение се назначава приема на антихолинергици , спомагащи намаляването на образуването на слюнка. Приемът на тези медикаменти може да бъде съчетан с извършването на упражнения. За съжаление някои хора имат непоносимост към тези лекарства.
Лечението на сиалорея е възможно е и чрез инжектирането на ботулинов токсин тип А. Веществото се инжектира директно в слюнчените жлези, като по този начин се намалява образуването на слюнка. Най-хубавото при този метод е, че има много малко странични ефекти.
И накрая, ако нито една от тези мерки не помогне, специалистите могат да прибегнат до оперативна намеса. Добре е да запомните, че всеки един пациент е различен, а понякога се налага комбинирането на посочените методи, за постигане на желания ефект.
Може да ви заинтересува ...
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Hernández-Palestina, M. S., Cisneros-Lesser, J. C., Arellano-Saldaña, M. E., & Plascencia-Nieto, S. E. (2016). Resección de glándulas submandibulares para manejo de sialorrea en pacientes pediátricos con parálisis cerebral y poca respuesta a la toxina botulínica tipo A. Estudio piloto. Cirugía y Cirujanos, 84(6), 459-468.
- Silvestre Donat, F. J., Miralles Jordá, L., & Martínez Mihi, V. (2004). Tratamiento de la boca seca: puesta al día. Medicina Oral, Patología Oral y Cirugía Bucal (Ed. impresa), 9(4), 273-279.
- Carod Artal, F. J. (2003). Tratamiento de la sialorrea en enfermedades neurológicas mediante inyecciones transcutáneas de toxina botulínica A en las glándulas parótidas. Neurologia, 18(5), 280-284.
- Rebolledo, Francisco Aguilar. “Tratamiento de sialorrea en enfermedades neurológicas más frecuentes del adulto.” Plasticidad y Restauración Neurológica 5.2 (2006): 123-128.
- Cisneros-Lesser, Juan Carlos, and Mario Sabas Hernández-Palestina. “Tratamiento del paciente con sialorrea. Revisión sistemática.” Investigación en discapacidad 6.1 (2017): 17-24.
- Narbona, J., and C. Concejo. “Salivary incontinence in a child with neurological disease.” Acta Pediatrica Española 65.2 (2007): 56.
- Almirall, Jordi, Mateu Cabré, and Pere Clavé. “Complicaciones de la disfagia orofaríngea: neumonía por aspiración.” Los peldaños para vivir bien con disfagia: 18.
- Pelier, Bárbara Yumila Noa, et al. “Empleo de Kinesiotaping como tratamiento de la sialorrea en pacientes con enfermedad cerebrovascular.” Medimay 26.1 (2019): 88-98.
- Galindo, A. Palau, et al. “Utilidad terapéutica de un efecto secundario para el control de la sialorrea.” Atención Primaria 34.1 (2004): 55.
- Carod Artal, F. J. “Tratamiento de la sialorrea en enfermedades neurológicas mediante inyecciones transcutáneas de toxina botulínica A en las glándulas parótidas.” Neurologia 18.5 (2003): 280-284.
