Характеристики и лечение на сиалорея

Днес ще ви разкажем за характеристиките и лечението на сиалорея или неволното обилно отделяне на слюнка.
Характеристики и лечение на сиалорея

Последна актуализация: 12 Февруари, 2021

Сиалорея – или птиализъм – е това, което наричаме разговорно “лигавене или отделяне на слюнка.” Това състояние е съвсем нормално при децата на възраст 15-36 месеца. Но се счита за тревожно, ако се наблюдава при индивиди над четири години. Днес ще се спрем по-подробно на характеристиките и лечението на сиалорея.

Въпреки че обикновено сиалореята е проблем, който засяга външния вид, може да бъде свързана и със сериозни здравословни състояния. Като церебрална парализа или болест на Паркинсон. Може да е резултат от бременност или да се дължи на приема на определени лекарства.

Какво е сиалорея и кои са причините за нея?

Сиалореята е състояние, което се характеризира с неспособност за задържане на слюнката в устата и придвижването й към храносмилателния тракт. Представлява обилно образуване на слюнка или аномалия в обработката й.

Най-често срещаните случаи на сиалорея са свързани с неврологични заболявания. Сред тях, както вече споменахме, са церебралната парализа и болестта на Паркинсон. Освен тези заболявания, сиалорея може да се наблюдава и при амиотрофична латерална склероза (АЛС), синдром на Райли-Дей, както и като последица при мозъчен удар.

Освен казаното, този проблем се наблюдава и при хората приемащи антипсихотични, хипнотични и успокояващи средства. Повишеното образуване на слюнка се наблюдава и при бременните в периода между втората и четвъртата гестационна седмица.

Сиалорея и качество на живот

Лигавенето при малките деца е част от развитието им и се счита за нещо нормално.

Прочетете и: Как да използвате водата за уста

Характеристики на това заболяване

Слюнчените жлези отговарят за образуването на слюнка. Те са три на брой: околоушна, субмандибуларна и подезична жлези. Първата образува водниста слюнка, а другите две произвеждат по-гъста течност постоянно. Този тип слюнка често води до задавяне.

Всеки ден жлезите произвеждат около 1400 мл слюнка, от които 70% от субмадибуларната и подезичната жлези. Така сиалореята не е заболяване, преминаващо в по-сериозно такова. Но за съжаление се отразява негативно на качеството на живот на хората.

Няма лекари специалисти, които да се занимават с лечението на сиалорея. Затова, ако се съмнявате, че страдате от този проблем, трябва да посетите личния си лекар. Той ще ви насочи към определен специалист, в зависимост от причината породила проблема.

Класификация на сиалореята

Според произхода си, има два вида сиалорея:

  • Предна сиалорея: дължи се на нервно-мускулен дефицит в съчетание с обилно образуване на слюнка. Води до изтичане на течността в ъглите на устата или по долната устна.
  • Задна сиалорея: когато проблемът се дължи на изтичането на слюнка от езика към фаринкса.

Според скалата за оценка на Томас-Стонел и Грийнберг, сиалореята може да бъде класифицирана и в зависимост от интензивността и честотата й. От тази гледна точка, класификацията е следната:

  • Сухота в устата
  • Лека (мокра устни)
  • Умерена (мокри устни и брадичка)
  • Тежка (мокри дрехи)
  • Обилна (намокряне на дрехи, ръце и пособия)

В зависимост от честотата, подредбата е следната:

  • Не се наблюдава отделяне на слюнка
  • Случайно отделяне на слюнка
  • Честа сиалорея
  • Постоянно отделяне на слюнка

Последствия от сиалорея

Сиалореята е значим медицински проблем. Тя причинява не само дискомфорт, но и затруднява обслужването на пациентите с неврологични проблеми. Най-често този проблем си има своите последствия. Например белене кожата на устните, умора в мускулите, дерматитт, промени във вкуса и затрудняване на говора.

От физиологична гледна точка най-големият риск е аспирационната пневмония,поради затрудненото преглъщане на храната. Тези пациенти са по-предразположени към инфекции в устната кухина.

Същевременно психо-социалните последици могат да бъдат доста тежки. Отделянето на слюнка води до социално отхвърляне, дори от полагащите грижи за болния. Освен това ограничава нормалното извършване на ежедневните дейности.

Паркинсон и сиалорея

Неврологичните заболявания, като Паркинсон, се характеризират със симптоми като сиалорея.

Препоръчваме ви да прочетете и: Причини и симптоми на ларингита

Лечение на сиалорея

Има три начина за лечение на сиалорея: терапия с логопед, фармакологично лечение и оперативно такова. Логопедичната терапия включва извършването на серия от упражнения за ограничаване на патологичните рефлекси. И по-специално – целта е да се подобри затварянето на устните, както и поглъщането на слюнката. Постоянното и продължително лечение може да доведе до подобрение.

При фармакологичното лечение се назначава приема на антихолинергици , спомагащи намаляването на образуването на слюнка. Приемът на тези медикаменти може да бъде съчетан с извършването на упражнения. За съжаление някои хора имат непоносимост към тези лекарства.

Лечението на сиалорея е възможно е и чрез инжектирането на ботулинов токсин тип А. Веществото се инжектира директно в слюнчените жлези, като по този начин се намалява образуването на слюнка. Най-хубавото при този метод е, че има много малко странични ефекти.

И накрая, ако нито една от тези мерки не помогне, специалистите могат да прибегнат до оперативна намеса. Добре е да запомните, че всеки един пациент е различен, а понякога се налага комбинирането на посочените методи, за постигане на желания ефект.

Може да ви заинтересува ...
Аурикулотерапия за борба с болестта на Паркинсон
Mejor con SaludLeerlo en Mejor con Salud
Аурикулотерапия за борба с болестта на Паркинсон

Болестта на Паркинсон не се лекува. Независимо от това възникват някои нови терапии за лечение. Една от тях се нарича аурикулотерапия.



  • Hernández-Palestina, M. S., Cisneros-Lesser, J. C., Arellano-Saldaña, M. E., & Plascencia-Nieto, S. E. (2016). Resección de glándulas submandibulares para manejo de sialorrea en pacientes pediátricos con parálisis cerebral y poca respuesta a la toxina botulínica tipo A. Estudio piloto. Cirugía y Cirujanos, 84(6), 459-468.
  • Silvestre Donat, F. J., Miralles Jordá, L., & Martínez Mihi, V. (2004). Tratamiento de la boca seca: puesta al día. Medicina Oral, Patología Oral y Cirugía Bucal (Ed. impresa), 9(4), 273-279.
  • Carod Artal, F. J. (2003). Tratamiento de la sialorrea en enfermedades neurológicas mediante inyecciones transcutáneas de toxina botulínica A en las glándulas parótidas. Neurologia, 18(5), 280-284.
  • Rebolledo, Francisco Aguilar. “Tratamiento de sialorrea en enfermedades neurológicas más frecuentes del adulto.” Plasticidad y Restauración Neurológica 5.2 (2006): 123-128.
  • Cisneros-Lesser, Juan Carlos, and Mario Sabas Hernández-Palestina. “Tratamiento del paciente con sialorrea. Revisión sistemática.” Investigación en discapacidad 6.1 (2017): 17-24.
  • Narbona, J., and C. Concejo. “Salivary incontinence in a child with neurological disease.” Acta Pediatrica Española 65.2 (2007): 56.
  • Almirall, Jordi, Mateu Cabré, and Pere Clavé. “Complicaciones de la disfagia orofaríngea: neumonía por aspiración.” Los peldaños para vivir bien con disfagia: 18.
  • Pelier, Bárbara Yumila Noa, et al. “Empleo de Kinesiotaping como tratamiento de la sialorrea en pacientes con enfermedad cerebrovascular.” Medimay 26.1 (2019): 88-98.
  • Galindo, A. Palau, et al. “Utilidad terapéutica de un efecto secundario para el control de la sialorrea.” Atención Primaria 34.1 (2004): 55.
  • Carod Artal, F. J. “Tratamiento de la sialorrea en enfermedades neurológicas mediante inyecciones transcutáneas de toxina botulínica A en las glándulas parótidas.” Neurologia 18.5 (2003): 280-284.