Философията на природата и нейното значение за съвременния свят

Размишленията върху естествения свят се връщат към произхода на мисълта и са били част от един от клоновете на философията, който е допринесъл най-много за развитието на съвременния свят. Научете повече по темата.

Философията на природата, наричана още натурфилософия, се отнася до философската рефлексия върху естествения и физическия свят, в който сме потопени. Нейните обекти на изследване са неживи същества (планети, звезди, природни явления, физико-химични компоненти на материята и др.) И живи същества.

Произходът й датира от зората на историята на мисълта, когато първобитният човек се стреми да разбере природата. По онова време човекът е удивен от величието и хармонията на вселената. Хората се удивляват на постоянното повторение на природните цикли и се страхуват от неконтролируемата сила на природните явления.

Оттам и през цялата история са възникнали различни теории и обяснения за физическия свят, които са допринесли за неговото разбиране и овладяване от хората. По-долу ще разгледаме по-подробно от какво се състои този клон на философията. И как е допринесъл за еволюцията на съвременното общество.

Произходът на натурфилософията

Както казахме, произходът на натурфилософията се връща към първите размисли и обяснения за физическия свят, чиито първи записи датират от древността. Разполагаме с обяснителните теории на Талес от Милет – първият известен философ на природата – и други известни мислители като Анаксимандър, Анаксимен, Питагор, Платон и Аристотел.

Естествената философия се характеризира с установяване на произхода и структурата на природните същества. В този смисъл е дадена спонтанна и наивна диалектическа интерпретация на природата. В която всичко, което съставлява физическия свят, е свързано и живо.

В тази епоха природата се разбира като постоянна и първична субстанция, която се поддържа чрез непрестанните промени на природните същества. По същия начин произходът на света обикновено се обяснява на базата на конкретни обекти (като вода), които са наричани arche (принцип).

Еволюцията на философията на природата

По-късно, през средновековието, философията на природата се основава на адаптирането на определени Аристотелови космологични принципи към геоцентричния образ на света. Например природата е замислена като универсален, самодостатъчен организъм, единна система от вездесъщи сили, оживени от космическа душа, в която разликата между живото (дух) и неживо (материя) губи своето значение.

Така се предполагало, че всичко е живо. Следователно не се е вярвало, че нещата в тялото се случват, защото някакво неестествено същество се намесва в него.

След това, през модерната епоха, философите от онова време започват борба срещу схоластичния възглед за природата и защитават по-научен възглед. Те разработват разнообразни и дълбоки рационалистически, емпирични, материалистични и диалектически обяснения.

В този смисъл съвременните натурфилософи не са нито учени, нито хуманисти. А обикновено са някъде по средата, смесвайки от всичко по малко. Това означава, че през този период можем да забележим идеи, които благоприятстват спекулациите. Но също така намираме мисли, които защитават експериментирането.

И накрая, в съвремието философията на природата не е била заменена нито от природните науки, нито от естествената теология. Продължава да развива своята специфика в различни сектори. Които се дистанцират както от сциентизма, така и от доктрините за свръхестественото.

Едно от тези пространства е Кръгът по философия на природата, основан през 2008 г. от Мигел Еспиноза от университета в Страсбург. Сред засегнатите проблеми са приемствеността от науката към метафизиката, връзката между математиката и сетивния свят, различните аспекти на причинно-следствената връзка в науката и нейната връзка с детерминизма и свободата.

Основните натурфилософи

Да се изброят всички философи, които са се фокусирали върху разбирането на природата, е трудна задача. Затова ще се ограничим с представянето на някои от авторите, спомогнали за появата на натурфилософията:

• Талес от Милет (624 г. пр. н. е. – 546 г. пр. н. е.): Той бе първият потвърдил, че земята има кръгла форма. И заявил, че водата е принципът на универсалния живот. Той бе и този, който раздели годината на сезони и 365 дни.
• Анаксимандър (610 г. пр. н. е. – 546 г. пр. н. е.): Той вярва, че вселената и природата са съставени от апейрон или малки частици от неопределена материя, която е безкрайна. Той беше и първият, който заяви, че животът се генерира във вода. И че организмите се регенерират и еволюират, като се адаптират към околната среда.
• Анаксимен (роден между 615 г. пр. н. е. и 590 г. пр. н. е. – 525 г. пр. н. е.): Той е първият, който въвежда в космологията идеята за периодичност, която загатва за непрекъснатото движение на космоса. Освен това говори за разширяването и кондензацията на материята от топлината и студа на въздуха.
• Аристотел (384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е.): Той събра всички горепосочени концепции, като същевременно даде отговори на големите въпроси, повдигнати от предсократиците, особено по отношение на проблема с движението. Пише и много за растенията, звездите и животните.

Влиянието на философията на природата върху еволюцията на обществото

Появата и развитието на естествената философия несъмнено е един от основните аспекти на нашето разбиране за света, в който живеем. Благодарение на философията на природата, човешкото същество е придобило относително господство и обективно познание за физическия свят.

Това ни позволи да предотвратяваме и лекуваме болести, да намаляваме въздействието на природните бедствия, да произвеждаме повече храна за човешкото население и да разработваме механизми и технологии за повишаване качеството на живот.

Също така, философията на природата ни е помогнала да разберем себе си като вид и е предоставила теории за произхода на цялата вселена. Тези отговори, макар и не окончателни, придават смисъл и цел на съществуването ни.