Евдемонизмът: какво представлява, произход и характеристики

6 минути

Евдемонизмът е етично-философска позиция, според която моралните действия на човешките същества се основават на щастието. Затова заявява, че единственият начин да бъдем щастливи, е да действаме морално.

Евдемонизмът: какво представлява, произход и характеристики

Написано и проверено от философ Maria Alejandra Morgado Cusati.

Последна актуализация: 31 януари, 2023

Евдемонизмът е философско течение, което обединява различни етични теории. Тази позиция твърди, че щастието е висше благо, което всеки иска да постигне. За да го постигнем обаче, трябва да действаме правилно. С други думи, ще бъдем щастливи дотолкова, доколкото правим добро.

Но какво означава да действаме правилно? По-долу ще обясним накратко този етичен подход, някои от неговите аспекти и в кои ситуации от ежедневието намира отражение тази философия.

Какво представлява евдемонизмът?

Евдемонизмът идва от гръцкия термин eudaimonia, което означава „щастие или благополучие“. Кралската испанска академия определя евдемонизма като етична теория, която поставя щастието като основа на морала.

В този смисъл евдемонистите приемат, че щастието е крайната цел, която всяко човешко същество желае да постигне и че единственият начин да го изпитате е като действате морално правилно.

Има някои етични теории, които се смятат за подобни на евдемонизма, тъй като основават своите морални норми върху осъзнаването на пълното щастие. Някои от тях са следните:

Етичният хедонизъм гласи, че всяко човешко същество трябва да преследва удоволствието и да намалява болката. По същия начин се основава на идеята, че получаването на удоволствие трябва да идва от източници, считани за морално добри. Това може да се постигне осезаемо (чрез сетивата) или на духовно ниво.
Стоицизмът предполага, че търсенето на щастие не се получава от материални неща или в прекомерни удоволствия. Вместо това се открива в рационалния контрол на желанията, делата или страстите, които могат да смущават душата. Който успее в това, ще е постигнал добродетел и пълно щастие.
Утилитаризмът потвърждава, че най-доброто действие е това, което произвежда най-голямо щастие и благополучие за най-голям брой хора.

Евдемонизъм и щастие — Търсенето на щастие е карало хората да мислят за начини да го постигнат. Оттам се появиха философски течения, които изследват тази точка.

Прочетете и: Философията на природата и нейното значение за съвременния свят

Как възниква евдемонизмът?

Смята се, че евдемонизмът води началото си от Древна Гърция през 6-ти век пр.н.е. В този период задълбоченото и критично осмисляне на моралните принципи на времето е обичайно. Оттам се появяват много различни етични позиции, сред които евдемонизмът.

Въпреки това, Аристотел (384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е.) се смята за баща и най-важният защитник на евдемонизма. Според този мислител, ако правим добро, ще можем да постигнем щастие. С течение на времето много течения започват да считат евдемонията за висше благо. Сред тях бяха киренизъм, стоицизъм, неоплатонизъм и утилитаризъм. Евдемонизмът дори е пренесен в християнската църква от св. Августин и св. Тома Аквински.

Има два вида евдемонизъм

В зависимост от обхвата на щастието, евдемонизмът се категоризира като индивидуален или социален. Всеки от тези видове и техните разлики са описани подробно по-долу:

Индивидуален евдемонизъм: Това може да се каже, че е класическата форма на евдемонизъм, разработена от Аристотел. В този случай стремежът към лично щастие е крайната цел. Следователно хората трябва да действат правилно, за да осигурят собственото си щастие и удовлетворение.
Социален евдемонизъм: Потвърждава, че щастието не принадлежи само на индивида, но включва и колектива. Този тип евдемонизъм се среща при утилитарните философи. Според тях действията ще бъдат добри или лоши дотолкова, доколкото улесняват или пречат на щастието на всички или на по-голям брой хора.

Заслужава да се спомене трети вид, наречен политически евдемонизъм, според който учението за правото и държавата ще се основава на принципа на щастието. Кант прави важна критика на тази концепция, заявявайки, че не щастието, а свободата според универсалните закони е принципът, който трябва да управлява.

Основните характеристики на евдемонизма

За да предоставим по-ясна представа за евдемонизма, ще обобщим накратко основните му характеристики тук:

Това е етична позиция, която потвърждава, че щастието е най-висшето благо, за което всяко човешко същество копнее.
Моралните норми се основават на пълното щастие (индивидуално или колективно).
Да живееш и да действаш според разума трябва да бъде най-висшата черта, търсена от всички хора.
Да бъдеш воден от страсти (емоции, чувства, предразсъдъци) обикновено не води до щастие.
Щастието се постига чрез правилно използване на разума.

Евдемонизмът – основни представители на

Има много евдемонистични мислители, които са се появили в историята. Ние обаче ще посочим някои от най-влиятелните.

Аристотел

Аристотел е един от пионерите на тази теория и най-важният евдемонист. Според този гръцки философ ние ще бъдем справедливи и добродетелни дотолкова, доколкото знаем как да намерим баланс между две противоположни страсти.

Например, как можем да действаме по щедър начин? Според този философ можем да направим това, като намерим средно положение между щедростта и егоизма. Тоест, всичко е свързано с намирането на баланс между дистанцираното и алтруистично отношение към другите и пълния интерес към собственото благополучие.

Можем да намерим този баланс чрез разума. По този начин, ако сме идентифицирали тези противоположни влечения и разсъждаваме по пътя си към средата, ще можем да постигнем щастие.

Препоръчваме ви и: Какво е естетиката във философията и какво изучава?

Епикур от Самос (341 пр.н.е. – 270 пр.н.е.)

Този мислител потвърждава, че хората винаги трябва да търсят щастието. Щастието се постига чрез благоразумие, трезвост и приятелство. Подобно на Аристотел, той твърди, че разумът трябва да се използва, за да се избегнат ексцесиите, тъй като те могат да доведат до по-късно страдание.

От своя страна той приема, че удоволствията на душата превъзхождат тези на тялото. И двете трябва да се задоволят с интелекта. Идеалното е да се достигне състояние на благополучие, което той нарича атараксия.

Той не е привърженик на разврата, но не подкрепя и отказа от плътски удоволствия. Вместо това потвърждава, че трябва да се търси средно положение и че телесните задоволства трябва да се реализират, стига да не предизвикват по-късна болка.

гръцки философи — Гръцката философия се задълбочи в това течение от различни страни.

Джереми Бентъм (1748-1832)

Джереми Бентъм е известен като бащата на утилитаризма. Неговата етична доктрина се основава на насладата от живота вместо на жертвата или страданието. В този смисъл крайната цел е да се постигне най-голямо щастие за най-голям брой хора.

Този мислител дори създава изчисление на щастието, алгоритъм, който измерва степента на щастие, произведена от дадено действие. Това е известно още като утилитарно смятане или хедонистично смятане.

Евдемонизъм в ежедневните действия

Днес много хора действат според разбиранията на евдемонизма, почти със сигурност без да го знаят. Някои от ситуациите, в които тази етична позиция е очевидна, са следните:

Големи неправителствени организации или НПО, които предоставят услугите си безплатно, за да допринесат за възстановяването на околната среда.
Учители и възпитатели, които посвещават времето си на преподаване, без да получават никакво икономическо възнаграждение за това.
Човек, който доминира над емоциите си в ситуации, които го заслужават (свързано със стоицизма).

Така че може би това философско течение е белязало вашето съществуване и вие дори не сте го знаели. Научете повече за него и преценете дали е нещо, което можете да приложите в ежедневието си!