Болестта на Уилис-Екбом или синдромът на неспокойните крака (RLS)

Прекомерното движение на долните крайници може да е симптом на синдрома на неспокойните крака (RLS). Ако се съмнявате, че страдате от него, трябва да посетите лекар.
Болестта на Уилис-Екбом или синдромът на неспокойните крака (RLS)

Написано от Francisco María García

Последна актуализация: 15 ноември, 2022

Независимо дали ви се вярва или не, постоянната нужда от мърдане на краката може да бъде симптом на заболяване. Ако изпитвате необходимост да движите долните си крайници, докато лежите, може би страдате от болестта на Уилис-Екбом или синдрома на неспокойните крака (RLS).

Проблемът на това заболяване е, че все още не се знае коя е причината за него. Въпреки това се счита, че това е неврологичен проблем, като 3% от населението в световен мащаб страдат от тежка форма на болестта.

Болест на Уилис-Екбом или синдром на неспокойните крака

Въпреки че има определени рискови фактори, точната причина за болестта все още остава неизвестна.

Според определени статистически проучвания около 10% от населението в света показва симптоми свързани с това заболяване. Знае се и че то засяга както мъжете, така и жените от всички възрасти. Но обикновено признаците се засилват след навършване на 40 години.

Анемията, бъбречната недостатъчност, както и приемът на определени лекарства могат да предизвикат появата на болестта. Бременността също е сред факторите, предизвикващи развитието на този синдром.

В момента се счита, че това заболяване се дължи на активирането на допамина. Този невротрансмитер отговаря за движението и координацията на централната нервна система.

Заболяването бива два вида: първично и вторично. Причината за първия вид е неизвестна, докато вторичната форма на болестта се свързва с други заболявания.

Разнообразни и объркващи симптоми

Друг проблем на синдрома на неспокойните крака е, че симптомите му са различни и трудни за откриване. В някои случаи се проявява единствено с необходимостта от мърдане на краката. Но заболяването може да се развие и далеч по-неприятно.

Някои  болни се оплакват от дискомфорт и неприятно усещане в краката. Понякога този дискомфорт преминава в крампи и мравучкане. Тъй като много от тези симптоми се проявяват вечер, те затрудняват и нарушават съня.

А това може да доведе до умора и сънливост през деня. Освен това необходимостта от движение на краката е свързана с циркадния ритъм. А това означава, че обикновено заболяването се влошава следобед и вечер.

Как се открива болестта на Уилис-Екбом (WED) или синдрома на неспокойните крака (RLS)
Болестта на Уилис-Екбом нарушава качеството на съня.

Болните от този синдром се оплакват от изтръпване и дискомфорт, както и проблеми със съня.

Ето част от симптомите и признаците на заболяването

  • Необходимост от движение на краката по време на сън. Това състояние не трябва да се бърка с проявата на рефлекс или хиперактивност. Обикновено тези движения се проявяват докато си почивате.
  • Симптомите се проявяват през нощта. Повечето пациенти с тази диагноза не изпитват нужда да движат краката си пред деня.
  • Нощни крампи в краката. По време на сън се наблюдават периодични движения на крайниците. А това само по себе си е друго заболяване свързано с този синдром. Нощните крампи могат да се появят дори по време на сън.
  • Движението носи облекчение. Движението може да успокои изтръпването, дори ако усещате сърбеж, дискомфорт и болка.

Възможни лечения

Ако усещате дискомфорт трябва да движите краката си. Препоръчително е да станете от леглото и да се разходите няколко минути. Неприятната страна на това заболяване е, че влошава качеството на живот, поради факта, че нарушава нощния сън.

Затова трябва да опитате различни терапии и лечения за подобряване качеството на съня. Препоръчва се и посещение при психотерапевт, който може да ви помогне за целта. Някои специалисти прилагат когнитивно-поведенческата терапия, тъй като често този синдром е на психична или емоционална основа.

Хората, които се съмняват, че страдат от синдрома на неспокойните крака трябва да потърсят лекарска помощ. Въпреки че не застрашава живота, ефектът от действието на симптомите се влошава с възрастта. Въпреки че няма тест за поставяне на диагноза, заболяването трябва да бъде наблюдавано от специалист.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.



Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.