7 практични съвета против стреса
Стресът е проблем, от който много хора страдат днес. Нашето ежедневие е все по-забързано, което може да бъде много стресиращо. Още полезна информация по темата можете да откриете на сайта Психично здраве. Разбира се, има начини да се противодейства на стреса. Ето 7 практични съвета как да се справите с него.
1.Дълбоко дишане, не плитко
Правилното дишане може да намали стреса като доставя повече кислород към мозъка, което ни помага да бъдем по-съсредоточени. Повечето хора не знаят как да дишат дълбоко, поради което дишат плитко, което на свой ред може да доведе до паническа атака.
Сложете длан на корема си. Поемете дълбоко дъх и наблюдавайте как се повдигат стомаха и гърдите ви. Когато правите това мислете за някакъв аспект на дишането като това как дробовете ви се изпълват с въздух или как въздухът преминава през ноздрите ви. Задръжте дъха си три секунди и издишайте през устата. Стресът ще намалее ако правите по пет серии дълбоко дишане три пъти на ден.
Много хора приемат ползите от дълбокото дишане като даденост. То е неразделна част от борбата със стреса, която не може да бъде пренебрегвана. И най-важното нещо е, че ще може да мислите за нещо различно от стреса, който сте преживели през деня. Дълбокото дишане определено е хубав начин да се разсеем.
Прочетете и: Дишането и 4 техники, за да се преборите със стреса
2. Мускулна релаксация
Процесът на постепенно натоварване, редуващо се с отпускане на мускулни групи по ваш избор също е много важен. Така се постигат две цели: естествено отпускане на мускулите, защото те са най-вероятно по-напрегнати от стреса, и помагане на мозъка да си почине като се съсредоточи върху нещо различно.
Разгънете мускулните групи. Напрегнете ги за пет до десет секунди и след това се отпуснете, релаксирайки мускулите си. Можете да направите същото и за друга група мускули. Можете да изберете кои мускули да натоварвате. Например започнете с краката и глезените, а след това се протегнете и напрегнете китките, ръцете и раменете. Накрая можете да преминете към лицето и врата.
Сутрин или следобед легнете по гръб, преметнете десния крак над тялото си и завъртете ханша, така че коляното да докосне пода. Направете същото с другия крак. Можете също така да дръпнете коленете към гърдите си и т.н.
3. Докоснете се до реалността и забравете за стреса
Ако бездействате и се надявате стресът сам да си отиде, само ще си влошите положението. Истината е в природата. Представете си как извършвате някаква физическа дейност, която ви връща в реалността. По този начин ще се убедите, че сте добре и ще се разсеете, вършейки някаква домакинска работа като чистене, пране, подреждане и т.н. Също може да си вземете някоя хубава книга, да решавате кръстословици или да се обадите на приятелка. Или стискайте топка против стрес или друг предмет, върху който можете да се съсредоточите. Не стойте сама вкъщи и не гледайте телевизия.
4. Спрете черните мисли
Техниките за заместване на мрачните мисли съществуват от години, но истината е, че работят само ако знаете как да ги използвате. Винаги, когато се появи мрачна мисъл, която причинява стрес, кажете на себе си да “спрете”. Напишете го и след това си измислете нова идея или послание. Простите, по-рационални идеи ще ви накарат да се чувствате по-спокойни и ще ви помогнат да видите „по-голямата картина”.
Например, ако си мислите, че ще бъдете уволнена от работа защото наскоро сте дошла чак на края на много важна среща, спрете тази мисъл веднага и я заменете с по-рационална: “Аз съм просто човек и трафикът не може винаги да бъде предвиден. Моето самочувствие не зависи от това да бъда идеалният служител.”
5. Направлявани образи
Затворете очи и се опитайте да си представите сигурно място, което е символ на мир и спокойствие за вас. Това може да бъде вашият дом, плаж, гора, или просто да бъдете в присъствието на някой, който обичате или домашен любимец. След това си представете как се издигате и възприемате образа с отворени обятия. Какво чувате, подушвате и виждате? Бъдете конкретни и продължете да се задълбочавате в детайлите на образа, докато не почувствате как стресът намалява. Опитайте това по два пъти на ден.
Препоръчваме ви да прочетете и: Бъдете себе си и никога няма да се провалите
6. Приемете тревожността
Разбирането на симптомите на стреса е първата стъпка към намаляване на неговата власт над вас. Приемете, че ви е страх и осъзнайте негативните мисли, които ви преследват. Това неудобно ли ви кара да се чувствате? Повечето пъти стресът може да бъде предвиден. Той се появява, когато започнете да се паникьосвате за някакви предполагаеми неща, които все още не са се случили или за неща, които никога няма да се случат. Не си мислете, че само защото сте стресирани непременно трябва да има някаква скрита опасност. Стресът изкривява вашето мислене и затова се чувствате по този начин.
7. Правете упражнения
Всеки знае, че физическите упражнения водят до освобождаване на ендорфини, които подобряват способностите на ума и настроението и ви карат да се чувствате по-малко стресирани. Да се упражнявате не означава само да се занимавате с интензивно кардио или да стоите във фитнес залата по три часа всеки ден. Това означава просто да бъдете толкова активна, колкото е възможно, като например на ходите в продължение на 15 до 30 минути веднъж или два пъти на ден.
Това също може да означава и кардио като каране на колело, бързи кратки разходки, игра на тенис или голф. Може да означава и йога или пилатес. Колкото по-активни сте, толкова по-добре ще се чувствате. Ако сте пристрастени към телевизията, ще ви бъде много по-трудно да се почувствате по-добре и да намалее стресът.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Meadows, J. (2017). Stress. In Spirit and Capital in an Age of Inequality. https://doi.org/10.4324/9781315413532
- Rodrigues, S. M., LeDoux, J. E., & Sapolsky, R. M. (2009). The Influence of Stress Hormones on Fear Circuitry. Annual Review of Neuroscience. https://doi.org/10.1146/annurev.neuro.051508.135620