6 растения с грижа за черния дроб
Грижата за черния дроб – един от най-големите и важни органи в човешкото тяло, е ключова, тъй като той изпълнява широк спектър от животоподдържащи функции.
Като филтър той отговаря за изчистването на около един литър кръв за минута от токсини които бавно се акумулират в него.
През него се филтрира всяка минута около един литър кръв, която се пречиства от натрупаните токсини.
Черният дроб контролира и хормоналната активност и прочистването от микроби, алергени и химични вещества от лекарствен произход. Още интересна и полезна информация за функциите на черния дроб можете да откриете на сайта Хепактив.
Освен всичко това вашият черен дроб, заедно със жлъчката, са отговорни за храносмилането на белтъците, мазнините и са депо за полезни вещества.
Изчислено е че около 10% от хората в света страдат от форма на чернодробно заболяване като фиброза, цироза, рак или хепатит.
Тези болестни състояния могат да намалят качеството на живот и в тежки случаи да доведат до летален край на пациента.
За щастие към лекарствените терапии, които са развити за борба с болестите има и няколко растения които подпомагат прочистването и доброто състояние на вашия черен дроб.
В тази статия ще споделим с вас 6 растения, предпазващи черния дроб, които можете да консумирате редовно.
1.Бял трън
Познат сред много народи като „защитника на черния дроб“, белият трън е едно от най добрите растения с профилактично и лечебно действие.
Има доказани противовъзпалителни и прочистващи свойства за черния дроб и жлъчката.
Редовният прием премахва отпадъчните елементи и изгражда защитна бариера срещу свободните радикали, алкохола, гъбичките и други вредни вещества.
Предпазва и от диабет, висок холестерол и болести на кръвоносната система.
Можете да го приемате във вид на чай, както и в салати, без да надвишавате препоръчаната дневна норма от 250 мг.
Вижте и: 5 изненадващи причини за възпаления
2.Артишок
Този леко горчив на вкус зеленчук има активни съставки, които помагат за възстановяването на тъканите и подобряват процесите на храносмилане и очистване.
Използва се в борбата срещу уртикария, алергии и вариращо pH на кръвта. Помага и при хепатит, бъбречна недостатъчност и висок холестерол.
Благодарение на свойствата си, регулира производството на жлъчен секрет и оттичането на жлъчката, предотвратявайки образуването на камъни.
Можете да го консумирате във вид на салати, сокове и смути.
3.Корен от глухарче – грижа за черния дроб
Глухарчето е многогодишно тревисто растение, разпространено в Северна Америка и няколко европейски страни.
Много хора го считат за плевел, но от корените му може да се направи отвара, стимулираща детоксикацията на организма.
Помага срещу задържането на течности и възпаленията на черния дроб.
Повишава секрецията на жлъчката и способства за намаляването на токсините, подпомагайки храносмилането.
Растението съдържа значителни количества витамин A, C и D, както и минерали като калций и желязо.
Пригответе си отвара от корените и пийте два пъти дневно.
4.Листа от мента
Ментата е лековита билка, която спомага за нормалната секреция на жлъчката и черния дроб.
Съдържа етерични масла, които подпомагат храносмилането на мазнините и усвояването на полезните хранителни вещества.
Съдържащите се витамини и минерали подобряват премахването на вредни субстанции и пазят от увреждане черния дроб.
Пийте под формата на отвари, коктейли и смути.
5.Куркума
Считана за подправка, куркумата е една от най-добрите храни за премахване на натрупани токсини в кръвообращението и черния дроб.
Активната съставка в куркумата, куркумин, притежава противовъзпалителни и антиоксидантнтни свойства, спомагащи за нормалното функциониране на черния дроб.
Като антиоксидант, спомага за филтрирането и премахването на вредните субстанции от кръвообращението.
Куркумата подобрява кръвоносната система и растежа на бактериалната флора.
Приема се, че редовният прием на куркума спомага за прочистването на черния дроб и забавя развитието на анормални клетки.
Можете да я добавяте към смути, супи, салати и други ястия.
6.Змийско мляко
Змийското мляко е растение, което се използва като добавка и способства прочистването на черния дроб и жлъчката. Съдържа активни вещества, възпрепятстващи натрупването на вредни молекули и токсини.
Смята се, че гърците са използвали растението като пречистващо вещество за подобряване на кръвообращението и общото състояние на организма.
Растението засилва отделянето на жлъчен секрет и помага движението на ензимите в панкреаса.
Може да го приемате като отвара, но не надвишавайте 3 супени лъжици (30г) дневно.
Включвайки тези растения в менюто си, е добре да се придържате към балансиран хранителен режим с ниско съдържание на мазнини.
Вашите навици са от ключово значение за предпазването на този важен орган.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- al-Sereiti M. R, Abu-Amer K. M, Sen P. Pharmacology of rosemary (Rosmarinus officinalis Linn.) and its therapeutic potential. Indian Journal of Experimental Biology. Febrero 1999. 37 (2): 124-30.
- Fundación Española de la Nutrición. Alcahofa.
- García Pagán J. C, Calleja J. L, Bañares R. Enfermedades hepáticas. Jornada de actualización en Gastroenterología aplicada. Gastroenterología Patológica. 2006. 29 (Suppl 3):99-111.
- Herrera González, Alfredo, et al. “Hígado graso: Enfoque diagnóstico y terapéutico.” Revista Cubana de Medicina 46.1 (2007): 0-0.
- Martín-Domínguez, Verónica, et al. “Etiopatogenia, diagnóstico y tratamiento de la enfermedad del hígado graso no alcohólica.” Revista Española de Enfermedades Digestivas 105.7 (2013): 409-420.
- Trujillo, Karem Justhin Rodas. “Propiedades terapéuticas de la Curcuma longa relacionadas con la prevención y tratamiento de enfermedades crónicas.” In Crescendo Ciencias de la salud 3.2 (2016): 171-177.
- Vázquez Frías R, Reyes García J. G, et al. Silimarina, ácido alfa lipoico y seleniometionina en el tratamiento del hígado graso: revisión sistemática de la literatura. Anales Médicos. Enero-Marzo 2013. 58 (1): 37-46.
