5 рискови фактора, които могат да отключат депресия
Знаете ли кои са рисковите фактори, които могат да отключат депресия?
Депресията се класифицира като психическо заболяване. Хората с депресия усещат тъга, както и раздразнителност, загуба на интерес към живота, а поведението им е променливо.
Причината за заболяването може да е биологична или да се крие в определени обстоятелства. Експертите казват, че депресията често е причинена от химични промени в мозъка, породени от хормонален дисбаланс, факторите на околната среда и ефекта от дадени събития или ситуации.
Но депресията може да бъде причинена и от редица вредни навици.
Прочетете и: 10 признака на хормонален дисбаланс
Рискови фактори, които могат да отключат депресия
Важно е да запомните, че не всички периоди на силна тъга са депресия. Човек може да тъгува и да преминава през травмиращи събития, без някакви сериозни симптоми, заради които да му бъде поставена диагнозата депресия.
Лекарите определят това заболяване като сериозен медицински проблем, тъй като може да доведе до фатални последици, ако не бъде лекуван правилно.
Качеството на живот на един човек с депресия е драстично намалено и може да се стигне до там, че той да не може да изпълнява ежедневните си дейности. Понякога депресията може да доведе до развитието на други здравословни проблеми.
Депресията е често срещано заболяване. Затова няма една причина, с която да се обясни развитието на болестта. Изследователите са открили редица фактори, които могат да доведат до депресия.
Но най-тревожният факт е, че ние пренебрегваме много от тези неща, тъй като са част от ежедневния ни живот.
Научете повече за тези рискови фактори, които могат да отключат депресия, от следващите редове.
Препоръчваме ви да прочетете и: 5 лечебни билки против депресия
1.Непълноценното хранене е сред факторите, които могат да отключат депресия.
Консумацията на вредни храни се свързва с безброй здравословни проблеми, включително силна податливост на стрес и депресия.
Непълноценното хранене е тясно свързано с редица психически здравословни проблеми, включително депресия. И докато е лесно да игнорираме нуждата от здравословно хранене, то неправилният хранителен режим може да доведе до редица промени в нервната система и химическия състав на мозъка.
Например честата консумация на мазни и вредни храни е свързана с повишен риск от депресия и стрес. Въпреки че вредните храни могат да ви доставят временна наслада, те могат да доведат и до депресия заради промените в хормоналната дейност.
Затова се опитайте да се храните здравословно с храни богати на омега 3 мастни киселини, протеини, антиоксиданти, витамини и минерали.
2.Недостатъчен сън и депресия.
Ако искате да живеете пълноценно трябва да спите между 7-8 часа на ден без прекъсване.
През този период от време в тялото протичат редица процеси, които не могат да бъдат извършени в друго време от деня. Затова, ако сънят ви е прекъсван или трудно заспивате, можете да се оплаквате от редица нежелани последици.
Важно е да отбележим, че безсънието и другите нарушения на съня са тясно свързани с депресията. Някои проучвания предполагат, че хората, които не спят добре са изложени на 10 пъти по-висок риск от депресия в сравнение с тези, които имат пълноценен сън.
3.Прекомерната употреба на социалните мрежи.
Скорошни проучвания показват връзка между прекомерната употреба на социалните мрежи и депресивните поведения.
През последните години бяха извършени редица проучвания по отношение използването на социалните мрежи и болестите засягащи психическото здраве.
Проучване публикувано в Журнала за социална и клинична психология прави извода, че употребата на социалните мрежи може да изиграе роля за появата на негативни емоции като депресия и чувство за самота. Фактори като постоянното сравняване и тормоз в тези мрежи стоят в основата на тези негативни ефекти.
Въпреки че умереното използване на социалните мрежи не ни оказва голямо въздействие, дългото стоене в тези платформи може да бъде негативно. Затова най-често даваният съвет е да си поставяме ограничения или да намалим използването им.
4.Прекомерната консумация на алкохол е сред факторите, които могат да отключат депресия.
Прекаляването с алкохолните напитки може да доведе до промени в мозъчната дейност, които могат да доведат или да влошат депресията.
Обикновено алкохолиците не могат да изпълняват задълженията си на работа и в семейството, което засилва негативното му въздействие. Най-тревожното е, че когато човек страда от алкохолизъм и депресия, справянето със зависимостта е още по-трудна.
Тези, които страдат от депресия и прекаляват с алкохола изискват постоянна помощ и подкрепа от професионалист и от семейството си. Освен това е добре да посещават различни терапии.
5.Токсичната работна среда може да отключи депресия.
Работната среда оказва силно влияние върху настроението ни и затова може да засегне психическото ни здраве.
Много пациенти страдащи от стрес, тревожност и депресия работят в напрегната, токсична среда.
Какво означава това?
Може да става въпрос за дразнене, претоварване със задачи, ниско заплащане и неприятни отношения с колегите или шефовете. Всички тези фактори могат да доведат до депресия, тъй като спомагат появата на психологични проблеми. Силният стрес повишава образуването на кортизол и някои други хормони.
Можете да се опитате да избегнете това с помощта на няколко лесни стратегии.
Например правете си почивки, не се претоварвайте и подобрете работната си среда с приятна музика и ароматерапия.
Грижете се за здравето си
Откривате ли част от тези рискови фактори, които могат да отключат депресия и при вас?
Ако отговорът е да, започнете да правите стъпки с цел промяна начина ви на живот, за да предотвратите неприятните последици.
Не забравяйте, че депресията е сериозно заболяване изискващо медицинско лечение. Ако усещате симптоми на депресия, потърсете веднага лекарска помощ.
Запомнете – депресията е лечима, но не винаги може да предотвратите появата й. Внимавайте с тези рискови фактори и се опитайте да ги контролирате.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Tsuno, N., Besset, A., & Ritchie, K. (2005). Sleep and depression. Journal of Clinical Psychiatry. https://doi.org/10.4088/JCP.v66n1008
- Benca, R. M., & Peterson, M. J. (2008). Insomnia and depression. Sleep Medicine. https://doi.org/10.1016/S1389-9457(08)70010-8
- Woods, H. C., & Scott, H. (2016). #Sleepyteens: Social media use in adolescence is associated with poor sleep quality, anxiety, depression and low self-esteem. Journal of Adolescence. https://doi.org/10.1016/j.adolescence.2016.05.008
- Hunt, M. G., Marx, R., Lipson, C., & Young, J. (2018). No More FOMO: Limiting Social Media Decreases Loneliness and Depression. Journal of Social and Clinical Psychology. https://doi.org/10.1521/jscp.2018.37.10.751
- Taylor, D. J., Lichstein, K. L., Durrence, H. H., Reidel, B. W., & Bush, A. J. (2005). Epidemiology of insomnia, depression, and anxiety. Sleep. https://doi.org/10.1093/sleep/28.11.1457
- Boden, J. M., & Fergusson, D. M. (2011). Alcohol and depression. Addiction. https://doi.org/10.1111/j.1360-0443.2010.03351.x
- Bonde, J. P. E. (2008). Psychosocial factors at work and risk of depression: A systematic review of the epidemiological evidence. Occupational and Environmental Medicine. https://doi.org/10.1136/oem.2007.038430
- Health and Safety Executive. (2018). Work related stress, anxiety and depression statistics in Great Britain, 2018. In Health and Safety Executive. https://doi.org/10.1083/jcb.201205106
-
Li, Y., Lv, M. R., Wei, Y. J., Sun, L., Zhang, J. X., Zhang, H. G., & Li, B. (2017). Dietary patterns and depression risk: a meta-analysis. Psychiatry research, 253, 373-382.
-
Riemann, D., & Voderholzer, U. (2003). Primary insomnia: a risk factor to develop depression?. Journal of affective disorders, 76(1-3), 255-259.
-
Thase, M. E., Salloum, I. M., & Cornelius, J. D. (2001). Comorbid alcoholism and depression: treatment issues. The Journal of Clinical Psychiatry.
-
Evolahti, A., Hultcrantz, M., & Collins, A. (2006). Women’s work stress and cortisol levels: a longitudinal study of the association between the psychosocial work environment and serum cortisol. Journal of psychosomatic research, 61(5), 645-652.
