5 емоционални травми от детството

Изоставяне, отхвърляне, унижение, предателство, несправедливост - страхът от възобновяването на спомените, които ни причиняват болка, ни кара да намираме всевъзможни оправдания, за да не ги съживим

Не са редки случаите, в които, за нещастие, емоционалното здраве на човека е влошено още от детска възраст. Често не сме наясно с това, което в определени ситуации ни кара да се парализираме, да чувстваме зашеметяване или пък страх. В повечето случаи коренът на чувствата ни се крие в детството – става дума за емоционални травми, които са причинени от някои от първоначалните ни впечатления за живота и света. Тези рани не са заздравели още тогава и продължават да бъдат отворени дори в зряла възраст.

Емоционалните травми представляват болезнен опит от детството, който ни е изградил като зрели личности. Той ни е направил такива, каквито сме и ни кара да реагираме по определен начин на несгоди и трудности.

Желателно е да осъзнаем тези емоционални травми и да избегнем тяхното замаскиране. Колкото по-дълго отлагаме оздравяването им, толкова по-негативно въздействие оказват върху нас. Страхът от възобновяването на спомените, които ни причиняват болка, ни кара да намираме всевъзможни оправдания, за да не ги съживим. Това обаче постига води само до едно – ние бягаме от истинския прогрес в живота си. Именно този начин на поведение трябва да избегнем.

Предателство, унижение, липса на доверие, изоставяне, несправедливост… Това са сред най-популярните емоционални травми, за които Лиз Бурбо ни предупреждава в книгата си “5-те травми,  които пречат да бъдеш какъвто си”. Отделете им няколко минути в името на по-съзнателния начин на живот.

Емоционални травми от детството

1. Страх от изоставяне

Изоставянето е един от най-големите врагове на хората, които са се сблъскали с него в детството си. Представете си колко болезнено е за едно дете да се страхува да бъде само, изолирано и незащитено в свят, който то напълно не познава.

Впосредствие, когато детето се превърне в зрял човек, то ще направи абсолютно всичко, за се предпази от ново изоставяне.

Типично мислене за човек, който изпитва страх от изоставяне, е: “Аз ще те изоставя, преди ти да се опиташ да ме изоставиш”, “Никой не ме подкрепя, затова и аз няма да покрепя това”, “Ако напуснеш, няма да се върнеш повече…”

Предизвикателството пред този тип хора е да се преборят със страха си от самота и от изоставяне и отказ от физически контакт (прегръдка, целувка, секс). Емоционалната рана е трудна за лечение. Един добър старт, с който да се изправите срещу страха си от самотата, е да започнете да водите позитивен и окуражаващ вътрешен диалог със себе си.

2. Страх от отхвърляне

Тази рана пречи да приемем собствените си чувства, мисли и преживявания.

Страхът от отхвърляне в детските години е провокиран от поведение от страна на родителите, семейния кръг или връстниците. Болката, причинена от тази травма, пречи на всяко дете да съумее да изгради висока самооценка и да изпитва любов към самото себе си.

Тази болка провокира мисли за отхвърляне и за нежеланост.

Отхвърленото дете се чувства непълноценно и неразбрано. Страхът от ново, последващо отхвърляне го кара да се чувства изолирано.

Характерно за човек, който е бил отхвърлен като малък, е, че се превръша в плах възрастен. Поради тази причина е желателно да се работи върху вътрешните страхове, които провокират паника.

Ако вашият случай е именно такъв, обърнете внимание на поведението си и взимайте решения сами. С всеки опит ще изпитвате по-малко емоционално вълнение, когато хора около вас си тръгват. Опитайте се да не приемате нещата лично, когато другите понякога ви забравят. Вие сте си самодостатъчни, за да живеете пълноценно.

3. Унижение

Тази емоционална рана се провокира, когато чувствате неодобрението и критиката на другите. Пример за този проблем, зародил се още в детството, е детето, на което се казва, че е глупаво, лошо или дебело. Друг начин да провокирате унижение е като обсъждате проблемите на детето в присъствието на други хора. Този начин на поведение категорично разрушава самооценката на детето и прави много трудно култивирането на здравословно чувство за себеуважение.

Унижението създава хора, които са зависими. В допълнение, те се учат да бъдат тирани и егоисти – и това е защитен механизъм. Възможно е дори да пристъпят към унижаване на други хора, за да изградят своеобразна защитна стена.

Наличието на тази емоционална рана от детството изисква работа върху чувството за независимост и свобода, както и разбиране на собствените нужди, страхове и приоритети в живота.

4. Предателство или страх от доверяване

Тази емоционална рана се отваря, когато хора, близки на детето, постоянно нарушават обещанията си. Това води до чувство за предателство и измама. Като следствие се провокира недоверие, което може да стигне до завист и други негативни емоции, сред които чувство за незначителност на дадената дума и на това, което принадлежи на другите.

Този тип проблеми още в детска възраст водят до изграждането на личности, които са контролиращи и перфекционисти. Това са хора, които искат всичко да е подредено и под контрол. Те не дават втори шанс.

Ако изпитвате този тип емоционална травма, вероятно имате потребност да контролирате другите около себе си. Обикновено това е съпроводено с присъствието на силен характер. Така или иначе, става дума за защитен механизъм; щит, който пази срещу разочарование.

Емоционална травма като тази влияе върху мислите и действията на вече порасналите деца. Те имат нужда да работят върху търпението и толерантността си, както и потребност да се научат да бъдат сами и да делегират отговорности.

5. Несправедливост

Сред най-често срещаните емоционални травми е чувството за несправедливост. То се поражда в среди, в които хората, натоварени с отговорността да се грижат за другите, са студени и авторитарни. Този тип изискващи личности генерират чувство за безсилие и безполезност – както в детска възраст, така и в зряла.

Алберт Айнщайн е резюмирал тази идея в добре познат цитат:

“Всеки е гений. Но ако се съди по способността на една риба да изкачи някое дърво, тя ще живее целия си живот, смятайки, че е глупава.”

Следователно хората, които изпитват този тип болка, могат да станат непреклонни и да виждат живота само в черно и бяло. Те обикновено се опитват да бъдат важни, да постигат големи успехи и да имат влияние.

Възможно е да се превърнат във фанатици, които целят ред и перфекционизъм. Те често имат радикални идеи, което усложнява задачата им да направят аргументиран избор.

За да се справите с този тип проблем, трябва да работите върху подозрителността и вътрешната си непреклонност. Целта е да постигнете гъвкавост и да вярвате в другите.

Сега вече познавате 5-те емоционални травми, които засягат най-често душевността на децата. Те оказват силно въздействие върху изграждането на личността. Осмелете се да ги преборите.

Първата стъпка, подобно на всяко нещо в живота, е да приемете, че тази травма е част от вас. Позволете си да се ядосате, но и да си дадете време, за да се възстановите от нея.

Източник: Бурбо, Л. (2003) “5-те травми, които пречат да бъдеш какъвто си”