Защо не помним раждането си?
Със сигурност сте си задавали въпроса – защо можете да си спомните някои моменти от най-ранното си детство, но не помните нищо от раждането си? Защо нямате такъв спомен? Сега ще ви обясним.
1. Неврогенезата в първите години от живота
Раждането e травматично събитие. С помощта на непознати ръце вие се появявате на бял свят и напускате безвъзвратно удобния дом, който сте имали в утробата на майка си. Със сигурност няма да намерите никога повече по-безопасно място от това.
Но това не е всичко. Вие се появявате в свят, изпълнен със светлини, сенки, миризми и звуци, без никаква идея откъде идват и какво представляват. Със сигурност усещате болка. Това е моментът, в който ще проплачете за първи път.
Какво усещате по време на раждането
В допълнение към болката, какво друго усещате в този момент? Страх? Въодушевление? Любопитство? Не можем да знаем това, тъй като това са въпроси и отговори, които никой – или почти никой – не може да запомни.
Всичко дотук описано е резултат от т.нар. “невронатална неврогенеза”. Този сложен израз описва нещо наистина невероятно. Преди да се родите и няколко дни по-късно се случва процес, наречен невронатален растеж. Невроните се наслагват един върху друг интензивно и енергично. Това може да ви изненада, защото… не са ли паметта и когнитивните способности свързани именно с невроните? Многото неврони не са ли синоним на повече памет?
Оказва се, че не такъв е случаят с новородените, както и бебетата през първите им месеци от живота. Спомените не се натрупват, тъй като невронаталната неврогенеза представлява изключително интензивен процес. Така някои структури се наслагват върху други и спомените стават прекалено краткотрайни заради появата на нови неврони.
Паметта на бебета не е стабилна през първите моменти и дори месеци от живота им поради това постоянно образуване на нови неврони. Този процес се стабилизира чак 5-6 месец след раждането. Тогава продължава появата на нови неврони, но процесът не е толкова интензивен.
Това е моментът, в който паметта се стабилизира и започва да трае по-дълго. След 6-7 месец процесът се обръща и някои неврони започват да изчезват.
Оттук насетне най-интензивният период на растеж при децата е между първата и петата година. Тогава децата са като „гъби”, които попиват познания и са способни да научат няколко чужди езика едновременно. Колкото и уникално любопитни да са децата в този период, те все пак не могат да си спомнят първите дни от живота си.
2. Значимостта на езика и паметта
Прочетете и това: Съвети за подобряване на краткосрочната памет
Според психолози и лекари човешките същества запомнят това, което могат да произнесат с думи. Можете да направите малък тест, за да изпитате теорията за себе си.
Какъв беше първият ви спомен
Замислете се за първия си спомен. Възможно е това да е чувство, миризма или пък звук. Вие в ръцете на майка ви, разходка в парка…
Със сигурност този спомен идва от времето, когато сте започнали да говорите. Много изследвания са фокусирали вниманието си върху спомените и е доказано, че именно възможността да изразим с думи случващото се го прави запомнено.
Мозъкът организира и съхранява спомени най-добре в хипокампуса. Това е структурата, свързана с паметта. Това е значимата памет, която може да провокира изразяване с думи, тъй като зоната в мозъка, отговаряща за речта, се намира съвсем близо.
По думите на учените, да запомним първите моменти от раждането си е изключително трудно, тъй като това са наситени със сложни процеси в тялото мигове. Тогава не сме имали възможност да изразим с думи случващото се.
И все пак, винаги има изключения. Понякога хора си спомнят малки отрязъци от раждането си, изразяват чувства, които тогава са ги владеели…
Вие един от тях ли сте? Ако да, споделете ни какво си спомняте.
