Загубата на съзнание: Защо се случва?

09 Ноември, 2020
Загубата на съзнание е сравнително често срещана клинична картина. Причините могат да са прости или животозастрашаващи. В тази статия ще обясним подробно защо може да се случва.

Загубата на съзнание е позната още като припадане. Като цяло, загубата на съзнание е откъсване от реалността. Човекът, който страда от нея, губи възприятие за това какво се случва около тях и представата за себе си.

Основният механизъм, който е общ за всички причини за загуба на съзнание, е липсата на правилно кръвоснабдяване на мозъка. Това означава, че вашия мозък не получава за момент достатъчно кръв, което предизвиква откъсване от реалността. След това, човекът обикновено се възстановява спонтанно. Спонтанното възстановяване възниква защото когато човекът пада, хоризонталното положение подпомага притока на кръв към мозъка.

Припадането е сравнително често срещано. Изчислено е, че три процента от посещенията в спешното отделение се случват заради него. Неговите причини могат да бъдат ниско рискови или опасни. Отдолу ще ги обясним като ги разделим в две различни категории: несърдечна загуба на съзнание и свързана със сърцето загуба на съзнание.

Несърдечни причини за загубата на съзнание

Загубата на съзнание и Вазовагален синкоп

Това е най-често срещаната причина. Вазовагалният рефлекс е неволев отговор на нервната система към даден стимул, който предизвиква незабавна вазодилация, спад на кръвното налягане и преразпределяне на кръвта към долните крайници. Понякога това се причинява също и от стресова ситуация, като например силни болки в тялото, обезводняване и високи температури.

Промяна в положението при загубата на съзнание

Когато бързо промените положението си от хоризонтално във вертикално положение без да се даде на тялото достатъчно време за активиране на компенсационните механизми, може да страдате от хипотермия. Това означава, че вашето кръвно налягане спада, водейки до значително напояване на мозъка.

Мигрени, предизвикващи загубата на съзнание

Силните главоболия от сорта на мигрената могат да бъдат придружени от симптоми, познати като аури. Една от аурите на мигрената е загубата на съзнание, която обикновено е временна.

Хипогликемия

Спадът е нивата на кръвна глюкоза може също да причини припадане. Тази ситуация е често срещана при диабетиците, които поради промени в диетата или лекарства, могат да страдат от големи спадове в нивата на глоюкоза в кръвта.

Лекарства срещу хипертония

Човек, който страда от хипертония, обикновено се лекува с различни лекарства с различни механизми на действие. Някои от механизмите за действие на тези лекарства за загуба на течности чрез усилено уриниране и вазодилация. И двата процеса могат значително да намалят кръвното налягане и да предизвикат загуба на съзнание.

Удар и загуба на съзнание

Това е най-сериозната и животозастршаваща несърдечна причина. Ударът или мозъчно-съдовия инцидент (CVA) може да бъде исхемичен поради блокиране на артериите, или мозъчен, поради разкъсан мозъчен съд. Ако мислите, че вие или някой друг страда от симптомите на удар, потърсете лекарска помощ незабавно. 

Загубата на съзнание: мъж с главоболие

Главоболието може да бъде първоначалният симптом преди загуба на съзнание.

Вижте също: 5 причини за често срещаното главоболие

Сърдечни причини и загуба на съзнание

Аритмия

Аритмията е състояние, където сърцето бие нередовно и анормално. Знаейки тези нередовни сърдечни ритми, неголямо количество кръв достига мозъка за дълго или кратко време. Освен това, пациентът може да припадне.

Проблеми с аортата

Аортата е основната телесна артетия, отговорна за разпространяването на кръвта до останалата част от човешкото тяло. Ако тази артерия има проблем, може да намали притока на кръв до тялото. Тъй като мозъка е над нивото на сърцето, се изисква добро кръвно налягане за правилно кръвоснабдяване. Първият симптом на болести като дисекция на аортата или аневризми на аортата е често загуба на съзнание.

Кардиомиопатия

Тези ситуации засягат сърдечния мускул. Честа срещана ситуация е при левия канал, който е отговорен за изстискването на кръвта в аортата за разпространяване, да се уголемява. В тези случаи, същият механизъм като този, който описахме при сърдечните проблеми, може да възникне.

Болести на сърдечната клапа

Вътрешните кухини на сърцето комуникират една с друга чрез клапи, които позволяват на кръвта да тече в една посока без връщане обратно. Понякога тези клапи са проблемни или са по-затворени отколкото трябва да бъдат. Когато не вършат работата си, недостатъчно кръв стига до мозъка.

Дигитален модел на сърце

Сърдечните болести могат да се проявят с този симптом.

Вижте също: Необичайни симптоми на сърдечен удар при жените

Какво трябва да правите след загуба на съзнание?

Както вече сме видели, трябва винаги да сте наблюдателни в присъствието на различните причини за загуба на съзнание. Това е така защото може да бъде лека загуба на съзнание или признак за сърдечна болест.

Когато се съмнявате е важно да се консултирате с медицински специалист за да получите задължителните допълнителни тестове. Като цяло, консултацията възниква известно време след като пациента, пострадал от инцидента, се е възстановил.

Обаче, ако загубата на съзнание е внезапна без обяснение и човекът не се възстанови, трябва да се обадите на бърза помощ. Това може да бъде признак за удар или сърдечна недостатъчност.

  • Herrera, Diego, et al. “SÍNCOPE/LIPOTIMIA.” Manual médico SALUDESA 1.1 (2016).
  • Guías de Práctica Clínica sobre el manejo (diagnóstico y tratamiento) del síncope. Actualización 2004 *. Versión resumida. (2005) Revista Española de Cardiología, 58 (2), 175-193. https://doi.org/10.1157/13071892.
  • Arribas, F., Barón-Esquivias, G., Coll Vinent, B., Rodríguez Entem, F., Martínez Alday, J., Ángel, MB, Núria, RG, Jiménez Candil, J., Ruiz Granell, R., José Miguel, O., José Luis, M., Peinado, R., Moya, Á., Díez Villanueva, P., Bonanad, C., García Pardo, H., Toquero, J., Atienza, F., Beiras , X., … Viana Tejedor, A. (2018). Comentarios a la guía ESC 2018 sobre el diagnóstico y el tratamiento del síncope. Revista Española de Cardiología, 71 (10), 787–793. https://doi.org/10.1016/j.recesp.2018.06.018.
  • Araya-Gómez, Vivien. (2001) Síncope neurocardiogénico. Acta Médica Costarricense , 43 (1), 11-19. Recuperado el 19 de junio de 2020, de http://www.scielo.sa.cr/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S0001-60022001000100004&lng=en&tlng=es.
  • José Luis Zamorano, Juan Mayordomo, Arturo Evangelista, José Alberto San Román, Camino Bañuelos, Manuel Gil Aguado (2000). Guías de práctica clínica de la Sociedad Española de Cardiología en enfermedades de la aorta. Sociedad Española de Cardiología. https://www.revespcardiol.org/es-guias-practica-clinica-sociedad-espanola-articulo-X0300893200095085.
  • Cáceres Toledo, María, La O Lozano, Yarlins, González Espinosa, Luis, & Olivera Leal, Irma R. (2005). Estudio oftalmológico de la migraña con aura visual. Revista Cubana de Oftalmología18(1) Recuperado en 19 de junio de 2020, de http://scielo.sld.cu/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S0864-21762005000100007&lng=es&tlng=es.
  • Terwindt, G., Ophoff, R., Haan, J., Frants, R. y Ferrari, M. (1996). Migraña hemipléjica familiar: una comparación clínica de familias unidas y no unidas al cromosoma 19. Cefalalgia, 16 (3), 153-155. https://doi.org/10.1046/j.1468-2982.1996.1603153.x.