Тъжната история на една жена, експонат на своите големи задни части

През 1984 г. Нелсън Мандела написва петиция за останките на млада жена, които да бъдат върнати в Африка, за да й се направи достойно погребение.

Тази история се развива през деветнадесети век, по времето на безумието, когато робството гравира жалки истории.  Тук ще научите тъжната история на Сара Бартман, млада жена подложена на обществен показ поради страдане от генетични аномалии.

 Отвличане и робство

Сара Бартман е на 20 години и се готви за нормален живот в селото си. Тя принадлежи на африканската етническа група Кхойкхой. Тези хора, които са свикнали да живеят с основните си приоритети – земята и техните животни и имат дълбоко вкоренени навици от тяхната религия. Младата жена не знаела нищо отвъд хоризонта на красивата си земя в Африка, един континент отдавна нападнат и унижаван от европейците. Нейният живот коренно се променя в деня, когато е забелязана от Хендрик Цезар и Александър Дънлоп. Двамата французи виждат в тялото на Сара, бъдеще, от което могат да печелят големи пари.

Тази млада жена страда от това, което сега е известно като стеатопигия. Това е много често срещано заболяване сред африканските племена като Койсан (пасещите Сан, известни още като бушмени и пастирите Кой, известни като Хотентоти). Има го и при някои хора от племето Банту. То представлява ненормално натрупване на мазнини в задните части. Това е нещо, общо за всички тези, които страдат от болестно затлъстяване. Но случая на Сара очевидно е бил много впечатляващ и тези двама мъже виждат в момичето начин да забогатеят като я излагат на показ в театри и  по панаири в Лондон.

  “Черната Венера”

Те я нарича Черната Венера или “Хотентотската Венера”, което се отнася за хората и етническата принадлежност, от която тя произхожда. Без да знае, как и защо, Сара се озовала само за няколко дни на сцените на различни театри в Лондон. Шоуто било едновременно елементарно и унизително. Тя трябвало да застане гола пред публиката и просто да покаже формите си пред всички тези, които присъстват, чиито очи били изпълнени с болезнено очакване.  Повечето от публиката, както може да се очаква били мъже. Господа от различни социални класи, които не се колебаели да плащат високи цени, за да видят младата Хотентотска дама и нейните големи задните части.

Нощ след нощ в продължение на четири дълги години, същият епизод се повтарял отново и отново. Било истинско психологическо мъчение за тази жена, която несъзнателно и неволно ставала панаирна атракция. Мъжете, които я поробили забогатяли толкова бързо, че не се поколебали да повторят опита си и в други градове.

Така, след четири години те пристигнали в Париж.  Там отново достигнали значителен успех, защото било пълно със зли, любопитни и гладни погледи за аномалията на младата Сара. Тези хора доброволно я използвали за платени публични изпълнения, но искали да я използват и за частни функции.

Целта е била намиране на място, където тя се наблюдава по-добре и където “собствениците” й получават повече пари.  За щастие, скоро се надигнали гласове на недоволство на аболиционистите, които видели по време на изпълнение непростими унижения. За тях този извратен акт следвало да се забрани веднага.

Хендрик Цезар и Александър Дънлоп се защитават срещу критиките с простия коментар, че Сара действала по собствена свободна воля. И те доказали това с подписан договор.  Но този документ е написан на холандски, език, който тази млада жена, разбира се, не знае изобщо.

 Краят на мизерния живот на една млада жена

Критиката срещу спектакъла на Черната Венера става по-продължителна, така че собствениците били принудени да го прекратят  и продадат Сара. Тя бе продадена на френски търговец, който искал да се възползва от славата на момичето и упражнявал влияние върху нея.

… За по-тъмната и по-унизителна гледка

Той организира частни шоута, където отново я извеждат в клубове по парижките улици. Там тя е била използвана за проституция.  Всички мъже, които желаят, могат да правят секс с момичето с големи задни части, известно като Хотентотската Венера.

Ето как тя изживява последните няколко години, докато малко по малко всичката тази мизерия и нещастие, в крайна сметка засяга здравето й.  Не е известно, каква е точната причина за смъртта й, но не е твърде трудно да си представим … сифилис, туберкулоза, пневмония и разбира се, тъга. Една огромна тъга към живота, който тя никога не може да разбере.

Може би си мислите, че животът най-накрая й дава шанс да си почине, след смъртта.  Но това не е въобще всичко. След смъртта й, на тялото на Сара е направена дисекция и то отново е било изложено, този път в Музея за човека в Париж. Те сложили на показ мозъка, гениталиите и скелета на жената. Там той остава до 1970 г., и е доказателство за човешката жестокост и всичко, което робството означава за нашето общество.

Останалата истина за Сара Бартмън идва, когато през 1984 г., Нелсън Мандела съдейства за това останките на тази млада жена да бъдат върнати в Африка за погребение. Най-накрая намира покой и мира, които заслужава, в онази земя, където е родена и от която никога не е трябвало да си тръгва.

Жената с големи задни части или така наречената Черна Венера е пример за историите, които никога не трябва да се случват и най-вероятно не трябва да се повтарят.