Психобиомът: Как микробите влияят на вашето психично здраве?
Мислили ли сте някога, че вашите черва и чревна флора могат да бъдат свързани с психичното ви здраве ? Може би никога не сте се замисляли за това преди, но когато започнем да осъзнаваме, че тялото е едно цяло и че работи като голяма машина, тогава можем да започнем да разбираме какво представлява психобиомът.
Стресът, някои гастроентерити и психосоматични заболявания ни напомнят, че много ситуации започват от емоциите и след това преминават към физическото тяло, което действа чрез изпращане на сигнали. Нека навлезем по-дълбоко в темата.
Нека започнем, като разберем какво представлява микробиотата
За да стигнем до концепцията за психобиома, нека изясним какво представлява микробиотата. Това са бактерии и микроорганизми, които живеят в тялото ни във всякакви области, вариращи от кожата през устата до вагината. Разбира се, целият храносмилателен тракт има своя собствена флора.
Любопитен факт е, че тази екосистема от бактерии е по-голяма от броя на клетките, които имаме. Общо те тежат около 2 килограма (4,4 паунда), разпределени по цялото тяло.
Те са от изключителна важност за нашето здраве и благополучие. Особеността на микробиотата е използването на микроорганизмите, които живеят в нея, които могат или да използват хранителни вещества, или да ги произвеждат.
Прочетете и: 7 храни, които вредят на чревното здраве
Психобиомът – какво е това
След като изяснихме какво представлява микробиотата, сега можем да преминем към това, което се нарича ос микробиота-черва-мозък, тоест връзката между всички тези компоненти. Червата и микробиотата имат такова влияние, че някои ги наричат втори мозък.
По този начин предложението на психобиома предполага, че някои функции, свързани с познанието, емоции, свързани с гняв или страх, и случаи на депресия или деменция, са свързани с функционирането на микробиотата.
Микроорганизмите, бактериите и клетките, в сложен интерактивен процес, също влияят върху начина, по който се чувстваме, мислим и действаме.
В чревната флора съжителстват различни микроби, които се изследват за връзката им с психичното здраве на хората. По този начин знанието какви функции изпълняват може да бъде полезно при подхода към невродегенеративните заболявания, като болестта на Алцхаймер или Паркинсон. Също така при други психични разстройства, като депресия и тревожност.
Важно е да се отбележи, че чревната флора също има функции, свързани с имунната система. Укрепването на неговото функциониране на свой ред ще подобри защитните ни сили, за да ни предпази от инфекции.
Не пропускайте и: Добра идея ли е да прочистите червата или да се погрижите за себе си?
Психобиомът и пробиотиците
Трябва да се отбележи, че все още има много изследвания. В някои случаи научната общност признава психобиома, но предпочита да се фокусира върху пробиотиците и техните психологически или неврологични функции.
С други думи, психобиомът все още не е самостоятелна единица. Това, което обаче не може да се отрече, е интересът и оптимизмът, породени от мисълта за лечения, използващи тези микроорганизми като начин за справяне с патологиите.
Предизвикателство е да се идентифицират кои микроорганизми са част от микробиотата и кои имат специфична роля във връзка с неврологичните функции. Анализът на човешки екскременти с цел идентифициране и опознаване на участващите бактерии е отправна точка за бъдещи лечения.
В този смисъл се търсят съединения, свързани с чревната флора, които са в състояние да подобрят психичното здраве. Пътят напред би бил психобиотиците, т.е. вещества от микробиотата, които емулират невротрансмитери като допамин или серотонин.
Взаимодействието е ключът
Човешкото тяло е изключително сложно и винаги намира нови начини да ни изненада. Чревната микробиота ни напомня колко сме уникални, тъй като няма две човешки същества с еднакъв състав на чревната флора.
Ако има една идея, към която трябва да се придържаме, това е взаимодействието. Тялото, неговата генетична информация, храната, която ядем, спортните дейности, които извършваме, микробиотата и цялата екосистема, мозъкът и различните му области, нашите двигателни и емоционални реакции… всичко образува сложна верига, изключителен обмен на сигнали и информация.
Може би психобиотиците в близко бъдеще ще бъдат терапевтичен отговор на невродегенеративните разстройства. Пътят е пред нас.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Sebastián-Domingo, Juan-J., & Sánchez-Sánchez, Clara. (2018). De la flora intestinal al microbioma. Revista Española de Enfermedades Digestivas, 110(1), 51-56. https://dx.doi.org/10.17235/reed.2017.4947/2017
- Guarner, F.. (2007). Papel de la flora intestinal en la salud y en la enfermedad. Nutrición Hospitalaria, 22(Supl. 2), 14-19. Recuperado en 11 de julio de 2022, de http://scielo.isciii.es/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S0212-16112007000500003&lng=es&tlng=es