Причините за топлинното изтощение и как да го лекуваме

Кои са причините за топлинното изтощение? Как да го разпознаете? Важно е да запомните, че термометрите невинаги отразяват опасността от излагането на температурата извън дома ви.
Причините за топлинното изтощение и как да го лекуваме

Последна актуализация: 21 ноември, 2021

Топлинното изтощение е състояние, което се характеризира с висока телесна температура – над 40º C (104º F). Появява се, когато температурата на околната среда е много висока, като причините за топлинното изтощение обикновено включват комбинация от висока влажност и физическо натоварване.

Топлинното изтощение може да се усложни и да премине в сърдечен удар, който е много по-сериозно и дори животозастрашаващо състояние. Последната гореща вълна, обхванала Европа през 2003 година, причини смъртта на над 35 000 души. Тогава температурата навън надхвърляше 45 градуса по Целзий.

Симптоми на топлинното изтощение

Симптомите на топлинното изтощение могат да не бъдат ясни и затова засегнатите често не могат да направят връзка между състоянието си и жегата, влажността и физическото натоварване.

При извършването на лекарски преглед, болният обикновено е с температура под 40º C или с нормална такава. А това се дължи на компенсиращите механизми като потенето.

Най-често срещаните симптоми са:

  • Интензивно потене.
  • Бледа и студена кожа.
  • Учестен пулс.
  • Мускулни крампи.
  • Дискомфорт.
  • Слабост.
  • Виене на свят.
  • Главоболие.
  • Гадене и повръщане.
  • Тъмна урина заради обезводняването.

За разлика от случващото се с пациентите с топлинен удар, при тези с топлинно изтощение не се наблюдава промяна в умственото им състояние. Обикновено те не чувстват объркване или загуба на съзнание. Тези проблеми са рядкост при топлинното изтощение, въпреки че засегнатите могат да усетят замайване при бързо изправяне.

Препоръчваме ви да прочетете и: Как да заспите, когато е много горещо

Кои са причините за топлинното изтощение?

 

Топлинното изтощение се появява, когато тялото се опитва да регулира температурата си чрез потене, но без успех.

Казано накратко говорим за топлинно изтощение, когато организмът ни не успява да поддържа нормалната си температура при високи влажност и температура на околната среда и поради физическо натоварване. Тялото ни се опитва да регулира температурата си чрез потене, но в един момент това не е възможно.

Освен вода тялото ни губи и електролити като натрий и калий чрез потта, което може да доведе до появата на мускулни крампи и учестено сърцебиене.

Важно е да запомните, че термометрите невинаги показват истинската опасност от високата температура на околната среда. Дори тя да не е много висока, може да се появи топлинно изтощение, ако нивото на влажността е високо. Индексът на топлина измерва температурата на въздуха плюс ефекта на влажността, като това е най-важната стойност, която трябва да имате предвид. Затова температурите, които считаме за поносими могат да ни изиграят лоша шега.

Рискови фактори

Както и в много други случаи, най-доброто решение при топлинното изтощение е превенцията.

В Испания например фирмите са задължени да осигуряват подходяща, поносима температура на работното място. В офисите температурата трябва да бъде между 17 – 27º C. Ако температурата е под или над посочената, се счита че тя предизвиква топлинен стрес. За съжаление за работата извършвана на открито законът не е така категоричен.

Трябва да споменем, че има определени ситуации и състояния, които засилват действието на температурата и влажността:

  • Наднорменото тегло
  • Сърдечните заболявания
  • Дихателната недостатъчност
  • Определени лекарства: антибиотици, антиконвулсанти, диуретици, лаксативи, антихистамини, вазоконстриктори, бета-блокери, антидепресанти и антипсихотични препарати, както и вещества като кокаинът и амфетамините.
Наднорменото тегло и жегата

 

Хората с наднормено тегло са по-предразположени към топлинно изтощение.

Не само работещите са изложени на риск. Всеки един, който спортува навън – кара колело, бяга, катери се в планината и т.н. в опасните часове на деня и без подходящата защита също е изложен на риск от топлинно изтощение.

Трябва да се подхожда изключително внимателно към децата и възрастните, чиито организъм трудно регулира температурата си. Затова тези групи от населението са по-предразположени към топлинно изтощение, дори при по-ниски температури и по-кратко излагане на рисковите условия.

Превантивни мерки

  • Носете леки, широки дрехи в светли цветове.
  • Носете шапка или козирка или използвайте чадър за предпазване на главата от слънчевите лъчи.
  • Нанасяйте редовно слънцезащита с подходящия SPF в зависимост от годишния сезон и UV индекса.
  • Пийте достатъчно вода. Пийте достатъчно количество и често. За да проверите дали тялото ви е хидратирано следете цвета на урината си: ако е светла – всичко е наред, ако е по-тъмна може би сте обезводнени и трябва да пиете повече вода.
  • Възстановявайте електролитите отделяни чрез потта. Изотоничните спортни напитки или класическата алкална лимонада (лимонада със захар, сода за хляб и сол) могат да ви помогнат за целта.
  • Намалете приема на стимулиращи напитки съдържащи кофеин като кола, кафе и т.н.
  • Избягвайте приема на алкохол, тъй като той предизвиква дехидратация.
  • Разпределете най-удачно дейностите свързани с физическо натоварване, независимо дали става въпрос за спортуване или работа, в часовете на деня, когато не е толкова горещо. Важно е и да предвидите почивки, които ще ви позволят да се възстановите на по-хладно място за няколко минути, преди да подновите заниманията си.
  • Никога и при никакви обстоятелства не трябва да оставяте детето си в колата, когато навън е горещо. Температурата може да се повиши рязко и да доведе до смъртта на детето само за минути.

Как да се справите с топлинното изтощение

 

Поддържането на организма хидратиран е най-важната мярка в борбата срещу ефекта и причините за топлинното изтощение. Освен това е важно да откриете хладно място за почивка.

В случай на топлинно изтощение:

  • Напуснете мястото с висока температура и потърсете хладно място на сянка.
  • Можете да легнете на пода и да повдигнете краката си, за да улесните достигането на кръвта до сърцето и мозъка.
  • Съблечете ненужните дрехи, разкопчайте копчетата на яката си и освободете преноса на кръв на всички места на тялото.
  • Охладете се като си вземете студен душ или вана. Нанасяйте влажни кърпи върху главата, шията и гърдите си.
  • Пийте бавно вода или електролитни напитки.
  • Симптомите на изтощение могат да продължат няколко дена. Не спортувайте и не се излагайте на жегата и слънцето докато не се възстановите напълно.

Ако след прилагането на тези съвети не се възстановите и продължавате да поддържате висока телесна температура, вие ви се свят, припадате, трябва да извикате бърза помощ или веднага да посетите лекар.  Трябва да бъдете изключително внимателни с извършването на физически натоварващи дейности, както и с другите причини за появата на топлинно изтощение. Затова ви съветваме да вземате необходимите предпазни мерки и да бъдете бдителни.

Може да ви заинтересува ...
Четири натурални средства при топлинно изтощение
Здраве и Красота
Прочетете го в Здраве и Красота
Четири натурални средства при топлинно изтощение

Когато слънчевите лъчи са прекалено силни и температурата навън е висока, можете да си навлечете топлинно изтощение. Ето още по темата!



  • Ballester, F. (1996): “Metereología y salud. Relación entre temperatura ambiental y salud”, Revista Española de Salud Pública, 70, pp. 251-259
  • Montero, J.C., Mirón, I.J., Díaz, J. y Alberdi, J.C. (1997): “Influencia de las variables atmosféricas sobre la mortalidad por enfermedades respiratorias y cardiovasculares en lo mayores de 65 años en la Comunidad de Madrid”, Gaceta Sanitaria 11, pp.164-170.
  • Moreno, A. y Fernández, F. (2003): “El confort climático en los entornos residenciales de las capas altas, medias y bajas de la Comunidad de Madrid: Otra forma de desigualdad socio-espacial”, en Moreno, A. (coord.): La distribución de la renta en la Comunidad de Madrid. Análisis y aplicaciones. Madrid, Instituto de Estadística de la Comunidad de Madrid, pp. 153-175.
  • Olivera, A. (1993): Geografía de la Salud. Colección Espacios y Sociedades. Madrid, Síntesis.
  • Sierra, M., Díaz, J., Montero, J.C., Alberdi, J.C., y Mirón, I.J. (1997): “Mortalidad diaria en la Comunidad de Madrid durante el periodo 1986-1991 para el grupo de edad de 45 a 65 años: su relación con la temperatura del aire”, Revista Española de Salud Pública, 71, pp.149-160.