Научете всичко за шизофреноформното разстройство
Шизофреноформното разстройство е познато като вид шизофрения и затова има сходни симптоми. Тези симптоми винаги се проявяват повече от един и по-малко от шест месеца в предболестната си, активна и затихваща фази.
Когато болният има симптоми на шизофрения, които не са се проявявали в рамките на шест пълни месеца, необходими за поставянето на диагноза на това заболяване, се счита, че пациентът страда от шизофреноформно разстройство. Обикновено между 60-80% от болните развиват шизофрения. В някои случаи болните страдат от биполярно или шизоафективно разстройство.
За да бъде поставена диагнозата шизофреноформно разстройство, симптомите на болния не трябва да бъдат причинени от лекарства, успокоителни средства, медицински или други психологични проблеми.
Шизофреноформното разстройство
Казано накратко продължителността на това заболяване го различава от шизофренията. Освен това то няма друга скрита причина или обяснение.
Епидемиология
Хората от всички националности могат да развият това заболяване, а най-често тези с предходни шизоидни разстройства на личността – в около 50% от случаите. Според последните проучвания по-малко от 1% от населението страда от него.
Когато родителите имат шизофреноформно разстройство, при децата има 20-40% вероятност от развитието му. Това разстройство може да премине в шизофрения.
Въпреки че се наблюдава при мъжете и жените, обикновено е по-често срещано при младите мъже. След първата проява на болестта, при 30% от болните няма рецидиви. При останалите 70% се наблюдават повторни прояви или развитие на хронична шизофрения.
Прочетете и: Подобрете психичното си здраве с тези 7 съвета
Симптоми на шизофреноформното разстройство
Основните характеристики на шизофреноформното разстройство са идентични с тези на шизофренията. Но въпреки това съществуват две големи разлики:
Първо – продължителността на заболяването е различна. Както вече споменахме, то трае поне един, но по-малко от шест месеца. Обикновено не засяга социалната или трудова активност на болния.
Симптомите на шизофреноформното разстройство се делят на два вида: позитивни и негативни.
Болният може да има халюцинации и параноя (позитивни симптоми) и апатия (негативни симптоми).
Позитивни симптоми
Основните са:
Халюцинации. Усещания, които болният изпитва с някое от петте си сетива, без външно дразнене. Най-често срещаният пример е виждането или чуването на несъществуващи неща или хора.
Делюзии. Изкривени идеи, в които пациентът твърдо вярва. Те често могат да причинят дискомфорт или тревога. Най-често срещаната делюзия е тази за несъществуващо преследване.
Нарушаване на говора и мислите. Наблюдава се липса на логичност при мислите. При болния се наблюдава нарушаване на говора.
Промени в поведението. При болния се проявява поведение вариращо от силна възбуда, като крещене без причина, до нелогично поведение като носенето на топли дрехи през лятото.
Негативни симптоми
Негативните симптоми засягат характера на личността. Най-важните са:
Липса на емоции. Болният не изпитва емоции. Например не гледа хората в очите и говори монотонно.
Апатия и летаргия. Апатията представлява липсата на интерес към каквото и да е било, а летаргията е липса на енергия. Например болните могат да не се грижат за личната си хигиена.
Анхедония и социална изолация. Анхедонията е невъзможност за изпитване на удоволствие от нещата, които болният обича да прави.
Алогия. Бедност на речта, често считана за форма на афазия.
Препоръчваме ви да прочетете и: 5 мита за психопатите
Лечение на шизофреноформното разстройство
Психотерапия
Лечението с психотерапия и психотропните лекарства дават добри резултати.
Около половината пациенти с диагноза шизофреноформно разстройство развиват шизофрения. Но все още точната причина за заболяването не е известна.
Лечението е сходно с това на шизофренията. Провеждането на психотерапия и приемът на антипсихотични лекарства стоят в основата на лечението на шизофреноформното разстройство. Важно е отново да споменем, че това заболяване не се причинява от друг медицински проблем или злоупотребата с вещества за поставянето на правилната диагноза.
Когнитивната поведенческа терапия би могла да помогне на болните, особено за разбирането на заболяването им и предлагането на практически начини за справяне с нея. Има и други терапии и методи, които биха могли да дадат добри резултати.
Ако се наблюдава появата на агресия или самонараняване, може да се наложи хоспитализиране на болния. Семейната терапия също не трябва да бъде пренебрегвана, тъй като помага на болните да се справят с болестта си в уютна обстановка, в която се чувстват сигурни.
