Микроелементите: защо са важни за здравето?
Микроелементите играят важна роля за доброто ни здравословно състояние. Експертите считат, че те са отговорни за протичането на поне пет функции в живите организми. Познати са и като микрохранителни вещества и обикновено си ги набавяме чрез храната.
От какво се състоят микроелементите? Във функционирането на кои органи участват? В тази статия искаме да ви разкажем всичко, което трябва да знаете за микроелементите. Освен това ще се спрем на най-важното за тях, както и на функциите, които изпълняват в организма.
Какво представляват микроелементите?
Микроелементите са метали, които се съдържат в много малки количества в живите организми. Те са изключително важни за правилното функциониране на тялото ни.
Казано най-общо, те спомагат функционирането на метаболизма, като регулирането и образуването на структури като хормоните и клетъчните мембрани. Освен това са част от ензимната активност.
Прочетете и: 7 храни за ускоряване на метаболизма
Защо са важни микроелементите?
Както вече споменахме, микроелементите изпълняват различни функции в организма. Ето някои от най-важните сред тях:
- Калций: оказва влияние върху функционирането на нервната система. Освен това е важен за здравето на костите, зъбите и оказва влияние върху съсирването на кръвта.
- Мед: част от тъканите в органите в организма като черен дроб, мозък, бъбреци и сърце.
- Флуор: участва в строежа на зъбите.
- Фосфор: спомага образуването на протеини.
- Желязо: свързано е с хемоглобина. Участва в клетъчното дишане, окислението на глюкозата, окислението на мастните киселини и синтеза на ДНК.
- Манган: участва в състава на някои ензими. Ако в организма ви няма достатъчно количество от това вещество, може да се наблюдава отслабване, дерматит и гадене. Освен казаното, манганът оказва влияние върху сексуалните и репродуктивни функции.
- Магнезий: спомага метаболизма на глюкозата.
- Калий: балансира вътрешната среда на организма.
- Натрий: като калия балансира вътрешната среда.
- Йод: необходим е за функционирането на щитовидната жлеза.
- Цинк: участва в метаболизма на протеините и нуклеиновата киселина. Затова играе важна роля по време на бременност за развитието на плода. Освен това насърчава активността на много ензими.
Какво става в организма при недостиг на микроелементи?
Важно е да подчертаем, че някои микроелементи се считат за жизненоважни. Недостигът им води до появата на метаболитни и психологични промени наречени заболявания свързани с дефицити. Те се свързват и с метаболитни заболявания.
В действителност редица проучвания предполагат, че дефицитът на желязо е един от най-често срещаните примери на недостиг на тези вещества в световен мащаб. В развиващите се страни обикновено дефицитът на желязо е свързан с други дефицити. Например често се наблюдава в комбинация с недостиг на цинк и йод; витамини A, B12 и фолиева киселина.
Причини за дефицит на желязо
Част от най-често срещаните причини за недостиг на желязо са:
- Режим на хранене с ниско съдържание на желязо: неправилно хранене, хроничен алкохолизъм, понижена консумация на животински протеини и витамин С.
- Ситуации, в които организмът има повишена нужда от желязо: бременност, оперативна намеса, месечен цикъл, през детството и пубертета, при стомашно-чревно кървене, заболявания на бъбреци и т.н.
- Неправилно усвояване на това вещество от стомашно-чревния тракт: може да се наблюдава понижено усвояване на желязото, приемано в комбинация с определени храни или медикаменти.
При другите микроелементи дефицитът може да причини появата на следните симптоми:
- Фолиева киселина: дефекти на невралната тръба или спонтанни аборти.
- Йод: аборт или затруднено интелектуално развитие.
- Селен, мед, калций: свързани са с усложнения на бременността и проблеми в развитието на плода.
- Магнезий: прееклампсия и преждевременно раждане.
- Цинк: прееклампсия и преждевременно раждане.
Препоръчваме ви да прочетете и: Как да изберем хранителни добавки с калций
Всички ли се нуждаят от едно и също количество микроелементи?
Тази тема е важна и е добре да знаете повече по въпроса. Освен това има различни ситуации и периоди от живота на човек, в които е необходимо да се приемат повече микроелементи. Както вече споменахме става въпрос за периоди като бременност, кърмене, детството и пубертета.
Добре е да запомните, че има и заболявания, които оказват влияние върху въпросното количество. Независимо за кай от изброените случаи става дума, трябва да бъдете сигурни, че си набавяте необходимите ви микроелементи.
Предотвратяване недостига на микроелементи
Най-добрият начин за избягване на недостиг е балансираното хранене. Това означава да консумирате колкото е възможно повече различни храни – от животински и растителен произход. Не забравяйте, че най-добрият начин за набавяне на микроелементи е чрез храната.
В специфичните случаи като бременност, при децата както и при определени заболявания е най-добре да потърсите съвета от лекар относно това как да избегнете появата на дефицит. Той ще ви посъветва кои добавки са най-подходящи за вашия случай.
Микроелементите – заключение
Микроелементите участват в редица функции в организма, затова недостигът им може да причини здравословни проблеми.
За да се предпазите от появата на дефицит, което е и най-често срещаният проблем, трябва да се храните балансирано. Понякога се налага прием на добавки с цел избягване на бъдещи проблеми.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Reynaud AC. Requerimiento de micronutrientes y oligoelementos. Rev. peru. ginecol. obstet. 2014;60(2): 161-170.
- Urdaneta Machado JR, Urribarrí L, Villalobos M, García J, Guerra M, ZambranoDeficiencia de oligoelementos durante el primer trimestre del embarazo en Maracaibo, Venezuela. An Venez Nutr 2013; 26(1): 14 – 22.
- Ramírez Hernández J, Bonete MJ, Martínez Espinosa RM. Propuesta de una nueva clasificación de los oligoelementos para su aplicación en nutrición, oligoterapia, y otras estrategias terapéuticas. Nutr Hosp. 2015;31(3):1020-1033.
