Микоплазма гениталиум: причини, симптоми и лечение

Микоплазма гениталиум е бактерия, предавана по полов път, открита сравнително скоро. В тази статия ще ви разкажем повече за нея, включително и как да се предпазите от инфекцията, която причинява.
Микоплазма гениталиум: причини, симптоми и лечение

Последна актуализация: 20 септември, 2020

Микоплазма гениталиум е вид бактерия. Вероятно никога преди не сте чували името на тази бактерия, защото е прекалено сложно и научно. Добре е да знаете, че учените откриха тази бактерия сравнително скоро.

Какво представлява микоплазма гениталиум?

Микоплазма генитулаиум бе открита през 1981 година. През тази година бактерията бива открита при двама пациенти болни от заболяването уретрит. В техния случай, болестта не била причинена от бактерията, която най-често води до появата й – гонокок. Учените откриват, че бактерията причинител се предава по сексуален път и води до появата на полово-предавани болести. Проучване, публикувано през 2015 година в International Journal of Epidemiology, потвърждава това.

Казано накратко микоплазма гениталиум е бактерия принадлежаща към семейство бактерии наречени “микоплазма”. Към това семейство принадлежат и микоплазма пневмония и микоплазма хоминис. Това са най-малките познати бактерии, които могат да живеят самостоятелно. Освен това са вторите по големина най-малки бактерии, открити до момента.

Тази бактерия се държи като паразит в човешките клетки. Тя уврежда клетките на дихателните пътища и тези в половата система. Поставянето на диагноза, касаеща инфекция причинена от тази бактерия, е трудно. Тя не се вижда под обикновените микроскопи, използвани при правенето на изследвания. Освен това бактерията може да бъде изследвана и открита само в специализирани лаборатории.

Бактериите от семейството на микоплазмите се предават по полов път.

Микоплазма гениталиум причинява полово-предавани болести.

Причините за поява на микоплазма гениталиум

В семейството на този вид бактерии, микоплазма гениталиум засяга клетките на половата система на хората. Затова може да се счита за болест предавана по полов път (БПП). Затова и бактерията се предава чрез сексуален контакт. Именно по този начин човек носител на бактерията я предава на друг.

Бактерията може да се предаде от един човек на друг чрез течностите обменяни при вагинален, анален или орален секс. А инфекцията се предава, ако бъдат изпълнени две условия: единият от сексуалните партньори е заразен с микоплазма гениталиум. И второ – ако по време на секс не се използват подходящи предпазни средства (като кондоми например).

Някои хора са изложени на по-голям риск от заразяване от други. Както вече казахме това са тези, които не използват презервативи по време на секс. Както и хората, които не почистват секс играчките си правилно. Те също са изложени на по-голям риск от заразяване.

Прочетете и: ПАП тест при гинеколога – всичко за това изследване

Използването на презервативи ще ви предпази от заразяване с микоплазма гениталиум.

Използването на презервативи е най-ефективният метод за предпазване от заразяване с тази бактерия. Тези, които не ги използват по време на секс, са изложени на по-голям риск от заразяване.

Симптомите при заразяване с микоплазма гениталиум

Обикновено тази бактерия е скрита, тъй като е малка и се държи като паразит. Първоначално заразеният може да няма симптоми. Най-често първите признаци след заразяване се наблюдават след една до три седмици.

Важно е да разграничим симптомите проявяващи се при мъжете при тези – при жените. При мъжете най-често се наблюдава заболяването “уретрит”. То представлява възпаление на уретрата, тръбичката, по която урината преминава от пикочния мехур и излиза от тялото. При жените инфекцията се характеризира с цервицит. Заболяването представлява възпаление на шийката на матката.

Обикновено симптомите при мъжете са:

  • Болка и парене по време на уриниране.
  • Сърбеж.
  • Отделяне на секрет от уретрата, който силно се различава от урината.

От друга страна заразените жени могат да се оплакват от:

  • Вагинален сърбеж.
  • Болка в тазовата област
  • Кървене по време на секс.
  • Засилено вагинално течение с променена миризма.
  • Дискомфорт по време на уриниране.

Скорошни научни проучвания свързват заразяването с микоплазма гениталиум с безплодие, ако не бъде лекувано навреме. При бременните жени, инфекцията може да доведе до преждевременно раждане или спонтанен аборт.

Препоръчваме ви да прочетете и: Научете повече за полово предаваните болести

Лечение

Тъй като поставянето на диагноза е трудно, медицинските протоколи сочат емпирично лечение на пациентите със симптоми на предавани по полов път болести. С други думи лекарите трябва да предпишат антибиотик преди получаването на назначените изследвания. Най-често те предписват лекарства, които убиват повечето патогени причиняващи полово предавани болести.

Човек с посочените по-горе симптоми най-вероятно ще трябва да приема два различни вида антибиотици. Обикновено те се приемат в порядъка от една единична доза до седем дена. Ако симптомите продължават и след приключване на това емпирично лечение, лекарите назначават прием на друг вид антибиотик.

Освен назначените антибиотици, важна част от лечението е спирането на сексуалната активност. Болните не трябва да практикуват секс докато лекарите не потвърдят, че инфекцията е преминала. Важно е и лечение на сексуалния партньор или партньори на заразения- По този начин ще се избегне повторното заразяване.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Sethi S, Zaman K, Jain N. (2017). Mycoplasma genitalium infections: current treatment options and resistance issues. Infect Drug Resist. 2017 Sep 1;10:283-292. doi: 10.2147/IDR.S105469. PMID: 28979150; PMCID: PMC5589104.
  • Short VL, Totten PA, Ness RB, Astete SG, Kelsey SF, Haggerty CL. Clinical presentation of Mycoplasma genitalium Infection versus Neisseria gonorrhoeae infection among women with pelvic inflammatory disease. Clin Infect Dis 48:41-47, 2009.
  • Mayer G. (2012). Mycoplasma y Ureaplasma. University of South Carolina School of Medicine. Microbiology and Inmunology. Bacteriology. Chapt 19. Disponible en: http://pathmicro.med.sc.edu/mayer/myco. htm. Acceso: 4 de diciembre de 2012.
  • Taylor-Robinson D, Ainsworth JG, McCormack WM. Genital mycoplasmas. In: Holmes KK, Sparling, PF, Mardh P-A, et al. Sexually transmitted diseases. McGraw-Hill, Nueva York, pp. 533-548, 2004.
  • Sonnenberg, P., Ison, CA, Clifton, S., Field, N., Tanton, C., Soldan, K., Beddows, S., Alexander, S., Khanom, R., Saunders, P., Copas , AJ, Wellings, K., Mercer, CH y Johnson, AM. (2015). Epidemiología de Mycoplasma genitalium en hombres y mujeres británicos de 16 a 44 años: evidencia de la tercera Encuesta Nacional de Actitudes Sexuales y Estilos de Vida (Natsal-3). Revista Internacional de Epidemiología, 44 (6), 1982–1994. https://doi.org/10.1093/ije/dyv194

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.