Колко често трябва да си правите кръвни изследвания?

В наши дни правенето на кръвни изследвания е много лесно. Има ясни медицински указания кой трябва да ги извърши и кое време на деня е най-подходящо за целта. Научете повече от тази статия!
Колко често трябва да си правите кръвни изследвания?

Последна актуализация: 29 ноември, 2021

Въпреки че много хора си мислят, че правенето на кръвни изследвания е ненужно, тъй като са здрави, именно това е причината за назначаването им. Кръвните изследвания се назначават рутинно за ранното откриване на редица заболявания, които така биха могли да бъдат лекувани навреме.

Когато лекарят ви назначи рутинни кръвни изследвания, той прави това, за да провери дали нямате индикации за определени заболявания, характерни за възрастта ви. Някои кръвни показатели могат да се променят още преди появата на симптомите на самото заболяване. Това дава огромно предимство за извършването на превантивно лечение и предотвратява появата на евентуални усложнения. От друга страна, ако пациентът страда от хронично заболяване, рутинните кръвни изследвания позволяват на специалистите да следят развитието му и ефикасността на назначеното лечение.

Кръвните изследвания се правят, за да се установи вътрешното състояние на организма, тъй като резултатите са готови сравнително бързо, а самото вземане на кръв е лесно. Навсякъде има лаборатории, изследванията не са скъпи, а полезността им е научно доказана.

По правило, хората, които се считат за здрави, трябва да си правят само веднъж годишно кръвни изследвания. Болните с хронични заболявания са подложени по-често на такива тестове, особено в началото на лечението.

Какво научават лекарите от кръвните изследвания?

Когато става въпрос за кръвни изследвания, имаме предвид биохимични изследвания на кръвта. Кръвта е течност изпълваща и движеща се по кръвоносната система чрез вените и артериите.

Независимо от това, че е течна, кръвта се състои от:

  • Твърди съставки. Те са известни като формени елементи – червени кръвни телца, бели кръвни телца и тромбоцити.
  • Течна част. Това е кръвната или течната плазма.
    Посещавайте редовно лекаря си.

Хората си правят кръвни изследвания, за да се проверят за признаци за определени заболявания и за да се прецени развитието на вече установено заболяване.

Една част от изследванията са фокусирани върху твърдите съставки на кръвта и анализа на клетките им. Броят на червените кръвни телца например показва какво количество от тези клетки е налично в определено количество кръв. Броят на белите кръвни телца и на тромбоцитите също може да бъде изследван. Под микроскоп може да бъде изследвана и формата на формените елементи на кръвта. Червените кръвни телца могат да бъдат големи или малки и да имат деформации или специфични граници, показващи наличието на определено заболяване.

От друга страна лабораториите използват различни параметри за измерване на течната част на кръвта. Най-често използваните показатели при изследване на кръвната плазма са концентрацията на захар, креатинин, урея, пикочна киселина и липиди в нея. Медицинските специалисти могат да изследват и концентрацията на минерали като натрий, магнезий и калий.

Чрез определени кръвни изследвания човек може да получи информация и за концентрацията на хормони в организма си. Обикновено лекарите назначават изследвания показващи функционирането на щитовидната жлеза чрез измерване на хормоните отделяни от тази жлеза.

И накрая – правят се и серологични изследвания, използвани от лабораториите за откриването на инфекциозни заболявания или за наличието на антитела срещу тези заболявания.

Необходимите кръвни изследвания за всяка една възраст

Има определени рутинни кръвни изследвания, които се назначават, когато човек достигне определена възраст. Или казано с други думи, медицинските специалисти в зависимост от възрастта на пациента преценяват кои са най-подходящите за него биохимични изследвания. Назначаването на тези изследвания е установено в световен и национален мащаб в зависимост от това, кои са най-честите заболявания за всяка една възраст. Счита се, че тези изследвания позволяват откриването на повечето болести заплашващи живота или нарушаващи качеството на живот.

Нека да се спрем на най-важните кръвни изследвания в различните периоди от човешкия живот.

Кръвни изследвания във възрастта между 20-35 години

Въпреки че повечето заболявания не се проявяват в тази възраст, годишният преглед е важен за предотвратяване на бъдещи усложнения. Откритите рано болести могат да бъдат лекувани по-лесно.

Рутинните лабораторни изследвания за тази възрастова група включват пълна кръвна картина, изследване на показателите свързани с функционирането на бъбреците, състоянието на черния дроб, изследване на кръвната захар и липидите.

Кръвни изследвания на бременни жени

Жените могат да забременеят, докато са в детеродна възраст. Бременността е особено състояние, изискващо специфични кръвни изследвания във всеки един от трите триместъра.

Рутинните изследвания през бременността включват назначаването на пълна кръвна картина поне веднъж на всеки три месеца, както и извършването по-специфични тестове свързани с инфекции на плода като токсоплазмоза, сифилис, хепатит В и СПИН.

Във възрастта между 35 – 55

Хората от тази група биват подлагани и на други изследвания, тъй като проявата на хронични заболявания се увеличава след навършването на четиридесет години. Лекарите назначават кръвни и образни изследвания като мамография; патологични тестове като ПАП тест; инвазивни изследвания като колоноскопия.

Обикновено лекарите правят това във  връзка с някакъв хормонален дисбаланс, особено при жените преминаващи през менопаузата.

На възраст над 60 години

На тази възраст се наблюдават все повече заболявания. Хората над 60 години често страдат от хронични болести, затова трябва да им бъдат назначавани и по-често кръвни изследвания.

Назначаването на рутинни кръвни изследвания се прави с цел превенция.

Има специфични кръвни изследвания за всяка една възрастова група. Те помагат на лекарите да преценят дали човек развива определено заболяване характерно за възрастта му.

Препоръчваме ви да прочетете и: Намалете холестерола и кръвната захар с ябълков оцет

Заключение

Правенето на кръвни изследвания е част от здравната култура и грижата за здравето на всеки един човек. Ако човек е болен от определено заболяване, трябва да се подлага редовно на изследване на необходимите биохимични показатели, за да се избегне прогресирането на болестта.

След извършването на преглед, вашият лекар ще прецени какви изследвания да ви назначи в зависимост от възрастта и физическото ви състояние. Запомнете, че редовните прегледи и изследвания могат да помогнат откриването на сериозни проблеми и да предотвратят необратими ситуации, които биха могли да застрашат здравето ви в бъдеще.

Може да ви заинтересува ...
ПАП тест при гинеколога – всичко за това изследване
Здраве и Красота
Прочетете го в Здраве и Красота
ПАП тест при гинеколога – всичко за това изследване

ПАП тест или цитонамазка е рутинно изследване, с чиято помощ могже да бъде открит рака на маточната шийка. Научете повече по темата днес!



  • Bush, B., and Encuadernación Cartoné. Interpretación de los Análisis de Laboratorio. Harcourt. Madrid, España, 1999.
  • Vives Corrons J., capítulo 3, Examen morfológico de las células sanguíneas, Vives Corrons J., Aguilar J., Manual de Técnicas de laboratorio en Hematología, 4a edición, Barcelona, Editorial Masson, 2014: p.59.
  • Becker, K. “Interpretación del hemograma.” Revista chilena de pediatría 72.5 (2001): 460-465.
  • Wine Y, Horton AP, Ippolito GC, Georgiou G. Serology in the 21st century: the molecular-level analysis of the serum antibody repertoire. Curr Opin Immunol. 2015;35:89–97. doi:10.1016/j.coi.2015.06.009
  • P., MT (2015). INTERPRETACIÓN CLÍNICA DEL HEMOGRAMA. Revista Médica Clínica Las Condes, 26 (6), 713–725. https://doi.org/10.1016/j.rmclc.2015.11.001
  • Mías, C., Jürschik, P., Massoni, T., Sadurní, M., Aguilà, J. J., Solá, R., Nuin, C., & Torres, J.. (2003). Evaluación del estado nutricional de los pacientes mayores atendidos en una unidad de hospitalización a domicilio. Nutrición Hospitalaria18(1), 6-14. Recuperado en 31 de julio de 2020, de http://scielo.isciii.es/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S0212-16112003000100002&lng=es&tlng=es.
  • Osvaldo Padilla , MD, MPH, Texas Tech Health Science Center (2018). Pruebas de Sangre: valores normales. Merck and Co., Inc., Kenilworth, NJ, USA. https://www.msdmanuals.com/es/professional/recursos/valores-normales-de-laboratorio/pruebas-de-sangre-valores-normales