Когато стресът в детството е причинен от родителите

Забързаният начин на живот на родителите, желанието им за успех и високите им очаквания за върхови постижения могат да накарат децата да страдат от симптоми на стрес.

В днешно време много хора живеят на бързи обороти. Когато успяваме в живота си, можем да станем изключително взискателни. Този забързан ритъм на живот често влияе на нашите деца и причинява стрес в детството им.

В ролята ви на родители, бързото ви темпо на живот може да обремени детето с изисквания. Родителите очакват децата им бързо да се научат да заспиват сами, да ходят на гърне, да контролират емоциите си, да говорят, да ходят и да се адаптират към училището.

С тази скорост родителите изискват децата им да получават добри оценки, да имат добри междуличностни отношения и да демонстрират изключителни резултати, същевременно следвайки натоварения си график от извънкласни дейности. Стресът в детството е реакция на тялото при наличие на прекалено много изисквания, които не могат да бъдат удовлетворени.

Какво представлява стресът в детството?

Много деца трябва да се справят с високо ниво на взискателност, което поради своята интензивност и продължителност нарушава психичното им равновесие. Децата трябва да полагат изключителни усилия, за да се приспособят и да се справят с този натиск. Повечето деца обаче не могат да отговорят на тези очаквания и впоследствие започват да страдат от стрес.

Стресът в детството може да бъде породен от различни фактори. Някои са определено съкрушителни, като например преживяно природно бедствие, въоръжени конфликти или лични нещастия, като смъртта на родител или подлагане на сексуален тормоз.

В други случаи обаче стресът от детството може да произтича и от напрегнатото ежедневие или от етапи на големи изменения в живота, които предизвикват емоционален стрес или дискомфорт. Стресираните родители отглеждат също толкова стресирани деца.

Какви са симптомите на детския стрес?

Детството е етап от живота, състоящ се от много промени. Бебетата и децата могат да се адаптират към тях; те се развиват и преодоляват всеки етап от растежа си. Въпреки това, поради допълнителния натиск, упражняван от родителите, децата могат да се почувстват стресирани.

Симптоми на стреса в детството при деца под петгодишна възраст:

• Постоянна раздразнителност
• Чест плач
• Желание да бъдат винаги в ръцете на родителите си, за да облекчат дискомфорта си
• Проблеми с говора
• Възстановяване на минали поведения от детството, като подмокряне на леглото или смучене на пръстите.
• Прекомерни страхове (страх от тъмното, от животни, от отделяне от родителите…)

Симптоми на стреса в детството при деца над петгодишна възраст:

• Раздразнителност, смяна на настроенията и безпричинен плач. Може да проявяват и агресивно поведение
• Слабо представяне в ежедневните дейности и липса на мотивация
• Умора, мързел и нехайство
• Оплаквания от главоболие и физически дискомфорт
• Заболявания без физическа причина (соматизация)
• Липса на концентрация
• Апатично държание или отричане
• Кошмари и нощно напикаване
• Промяна в ученето и оценките
• Промени или проблеми с хранителните навици

Влияе ли забързаният начин на живот на родителите на детския стрес?

Ритъмът на живот на родителите, заедно с претрупания им график, който не им дава достатъчно време да балансират личния и семейния си живот с работата си, могат да окажат значително въздействие върху живота и състоянието на децата.

Родителите, които имат динамичен начин на живот, могат не само да повлияят на естествените цикли на физическото, психическото и емоционалното развитие на децата си, но и да оставят специалните им нужди неосъществени.

Тези родители често следват “родителски модел” и очакват децата им да се адаптират към него. Те искат да ускорят времето, необходимо на детето да регулира съня си с цел да контролират тяхното храносмилане или техните емоции.

При това без да споменаваме за стреса, който преживяват в училище. Запълнените графици, дългите разстояния, които децата трябва да изминават от дома до училището си, страхът от провал, хулиганството или тормозът в училище, високите очаквания на родителите и домашната работа… всичко това води до стрес в детството.

Как да помогнем на децата да се справят със стреса в детството 

Първата препоръка е да намалите нивото на интензивност. Родителите трябва да положат усилия, за да помогнат на децата си да се предпазят от стреса, провокиран от възрастните.

Стресът в детството може не само да повлияе на общото здраве на детето, но и да се пренесе и в зряла възраст. Всъщност някои възрастни със сърдечни заболявания и диабет свързват своите заболявания със стреса, който са имали по време на детството.

Основните препоръки за предотвратяване и облекчаване на стреса са:

• Когато става дума за тревожност или стрес, дайте на детето си най-добрия пример за самоконтрол. Вие сте моделът за подражание, който детето ви ще следва и от вас зависи как ще реагира на стресовите фактори, които му влияят.
• Подхождайте с търпение, радост, спокойствие, умереност и обмисляйте нещата. Това поведение помага на детето да се сдобие със средства, с които да избегне стреса.
• Прекарвайте време с децата си и им помогнете да решат проблемите, които имат в семейството и в ежедневието си. По този начин може да осъществите реалистичен и оптимистичен подход за справяне с трудностите.
• Слушайте мнението на детето си и го зачитайте. Ако детето ви вече има симптоми на стрес, е от съществено значение да започнете да комуникирате пълноценно.
• Разберете мнението на детето относно училищните дейности и домашната работа.
• Уважавайте конкретните нужди на всяко дете. Избягвайте да правите сравнения с техните братя и сестри, както и с другите деца. Оценявайте техните способности и умения.

Последни препоръки

Вашето дете е скъпоценно. Не го карайте да си мисли, че ще бъде уважавано, ценено или обичано в живота си, само ако се представя отлично в начинанията си. Любовта и уважението ви се дължат на други причини.

Също така избягвайте да изисквате повече от това, което детето ви е в състояние да ви даде или да постигне. Опознайте и уважавайте детето си такова, каквото е и не бъдете източник на стрес в детството му.