Какво представляват сватбените монети

Един от уникалните моменти при някои традиционни сватби е прехвърлянето на сватбените монети. Значението на този акт в наши дни е много по-различен от този едно време. Прочетете статията и научете повече за историята и традициите зад този обичай.
Какво представляват сватбените монети

Написано от Редакционен екип

Последна актуализация: 27 декември, 2022

Сватбите са пълни със символи, свързани с обещания, желания, единение и плодовитост. Един от тях са сватбените монети, които се считат за образ на материалното и духовно благополучие на младото семейство.

Сватбените монети са много повече от шепа пари, които младоженците си разменят. Чрез тях младоженецът предава богатството си на булката, а след това тя прави същото. Чрез този акт двойката получава благословия за брака и потомството си.

Така както пръстенът символизира съюза между двамата, сватбените монети представляват акта на споделяне на всичко от момента на сватбата нататък. “Моето е и твое, твоето е и мое”. Златните монети символизират и желанието за бъдещо благополучие и богатство.

Какво представляват сватбените монети?

Традициите на една сватба

Сватбените монети символизират единството в новото семейство. “Твоето е мое, моето е твое”.

Сватбените монети са тринадесет, 12 – златни и една – сребърна, носени до олтара в кошница от дете. След церемонията по размяна на пръстените, кумът ги дава на младоженеца и булката.

Обикновено те са подарък от кума на младоженеца, но това вече е една по-модерна традиция.

Има и хора, които търсят по-различни символи от монетите, като бижута, цветя или свещи. В някои случаи двойката си избира монети от друга държава, които имат специално значение за тях, например че семейството им води началото си оттам или че младоженците планират да живеят там в бъдеще.

Размяната на сватбени монети може да бъде направена и при сключване на граждански брак, но без благословията на свещеник.

Размяната на сватбените монети

След размяната на пръстените, свещеникът благославя сватбените монети и след това младоженецът ги предава на булката със следните думи: “Вземи тези монети като обет за Божия благословия и знак за богатството, което ще споделяме като семейство”.

След това булката ги връща обратно на младоженеца със същите думи. Накрая свещеникът благославя двойката и богатството им.

Произход в древността

Думата „arrhae“ означаваща разменни сватбени монети извървява дълъг път на развитие водещ началото си от ерата на палеолита на древните сирийци. По онова време, 1400 г. преди Христа, Erabatu се е състоял от данъците плащани от семействата. Думата се развива в гръцката Arrabon, представляващ дреха, оставяна като гаранция за покупка.

По време на Римската империя думата се превръща в arrhabo. В текстове на Плавт, датиращи от втори век преди Христа, Arrhabo било обещание за плащане, депозирано като гаранция. По-късно Гай Плиний, прокуратор на Рим от 70 до 72 след Христа, използва думата arrhae, когато става въпрос за гарантиране на бизнеса.

В древен Рим думата “Arrabon” била използвана на жаргон със значение на сводници. Употребявала се за полученото плащане за услугите на контролираните от тях проститутки.

Сватбените монети в Средновековието

Сватбените монети водят началото си от Средновековието.

По време на Средновековието сватбата е била считана за покупка и продажба, за която се е плащала зестра.

Arrhae се използва като търговски термин по време на Средновековието в Испания при властването на вестготите. Терминът се използва при договорите за покупко-продажба за депозитите, които купувачът оставя като обезпечение за бъдещата покупка.

В рамките на тези търговски договори, думата се използва за зестрата, която бащата дава при предаването на булката на младоженеца.

В началото на Средновековието бракът бил правно-търговско споразумение въплътено под формата на договор. Бащата на булката се съгласява да даде попечителството на дъщеря си на ухажора й в замяна на зестрата.

Този документ бил наричан Desponsiato (откъдето произлиза и думата годеж). Същевременно бил подписван и сертификата arrhae, в който било описвано богатството на булката. Това било правено без съгласието на жената, която обикновено била на възраст под 18 години. В много от случаите бъдещият й съпруг дори не я познавал.

След договора Desponsiato и сертификата arrhae, когато жената достигне детеродна възраст, се състояла и самата сватба. С течение на времето тази церемония се превърнала в религиозен акт поради влиянието на църквата.

От този момент сватбените монети се превръщат в традиция.

Препоръчваме ви да прочетете и: 6 разлики между любовта и навика

Религиозен произход

Според католическата църква сватбените монети водят началото си от Стария завет.  Аврам дава на Ребека златни съдове, дрехи и златни обеци в знак на сключването на брак със сина му Исак.

Затова по време на венчавката свещеникът казва: “ Вездесъщият Бог, който е наредил на Аврам, неговият слуга, да даде arrhae на Исак и Ребека в знак на светия им брак”.

Защо се разменят 13 монети?

Произходът на числото 13 не е ясен. Писмата на свещениците от 19-ти век разказват, че числото е свързано със Стария завет. Яков, син на Исак и внук на Аврам, има 12 деца, които основават 12 народа на Израел. А 13 монетата е тази, която олицетворява Бог.

Според други вярвания числото води началото си от арабските обичаи. Всяка монета представлява един месец от годината, а бронзовата е за бедните, за да се разпредели богатството между всички.

Как да изберете вашите сватбени монети

Част от традициите на сватбите имат религиозно начало.

Независимо от традициите можете да се спрете на вариант, който да отразява личните ви предпочитания и ценности.

Сега, след като вече знаете толкова много за сватбените монети, вероятно си давате сметка, че са важна част от традициите на сватбите. Затова трябва да направите своя избор внимателно и да им отдадете специално значение.

Повечето бижутерии предлагат различни видове такива монети. А вие можете да бъдете оригинални и да откриете тези, които олицетворяват вашите ценности.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Lexicon Philologicum præcipue etymologicum et sacrum. Matthia MArtinio.(1655).Digitalizado por Google.
  • Las Arras en el derecho espanol medieval. Alfonso Otero Valencia. (1955). Dialnet.Unirrioja.
  • El por qué de todas las ceremonias de la iglesia y sus misterios. Cartilla de prelados y sacerdotes. Antonio Lobera y Abio. (1846). Pag. 489-450.
  • Área de Liturgia: Rituales: Matrimonio. Parroquia Asunción de Nuestra Señora de Torrent.

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.